Владимир Петков: Театралното съсловие е едно от най-безпросветните

Театралният режисьор Владимир Петков подаде оставка като шеф на Общински театър „Възраждане”, който ръководеше от пролетта на миналата година. Той се съгласи да даде интервю по повод това свое решение, като разговорът ни се разшири и за състоянието на българския театър. Завършил e НАТФИЗ “Кр.Сарафов” в класа на проф. д-р Ан. Михайлов, специализирал е в Сорбоната. Поставил е 55 спектакъла, работил е не само в България, но и във Франция и Канада. Бил е преподавател в колежа „Любен Гройс”, НБУ и НАТФИЗ.

<strong><img src="/documents/newsimages/editor/201407/изтеглен файл (4).jpg" width="200" height="300" vspace="2" hspace="2" border="2" align="left" alt="" />- Г-н Петков, подадохте си оставката като шеф на театър &bdquo;Възраждане&rdquo;, но имахте интересни идеи &ndash; кои са те?<br /> </strong>- Да. За втората година от моето управление бях предвидил целият сезон да мине под темата &ldquo;Завръщане у дома&rdquo;. Целта ми беше върху трите планирани постановки да работят българи, които са &ldquo;оцелели&rdquo; в чужбина, т.е. правят онова, за което са учили в България. Да правят театър. И то в продължение на години и са се утвърдили там като режисьори, сценографи, хореографи. С повечето от тях бях говорил и имах тяхното съгласие. Исках в рамките на Камерен театър &ldquo;Възраждане&rdquo; да направя това, което много правителства у нас заявяваха като намерение, но все не успяваха. Да върнат младите българи да работят у дома. Но и на мен не ми е било писано да го сторя. Кои са те? Има ли смисъл да казвам, след като този план няма да се състои? Театралното съсловие, не само у нас, е едно от най-безпросветните, в смисъл, че не ходи и не гледа колегите си от другите театри. Не познава стиловете на новите режисьори, не следи талантливите млади актьори, излизащи от театралните училища. Не гледа гостуващи представления от страната и чужбина. Няма вътрешна необходимост да обновява собствения си творчески ресурс чрез участие в ателиета. А тази полуфеодална затворена самовлюбеност, този страх от другото, различното, предизвикателното, новото, което ще те постави на изпитание, е основен симптом за творческа смърт.<br /> <br /> Тези наши колеги в чужбина са съхранили много повече творческото, стоейки всекидневно в несигурното изпитание. Те не са от онези, чиито имена българската преса разнищва при всеки удобен случай. Да, може би повечето посветени театрали не се съмняват в качествата на Елена Панайотова, която вече в различни сезони успя да постави два изключително успешни спектакъла в Малък градски театър &bdquo;Зад канала&rdquo; и Народния театър, но малко са чували за Петър Батаклиев, възпитаник на проф. Н. Люцканов, който за 25 години в Канада успя да научи и френски, и английски, да играе и да поставя на тези два езика, да създаде собствена театрална компания и да е щатен преподавател по актьорско майсторство и режисура първо в университета в Отава, а сега и в един от университетите на Монреал.<br /> <br /> <strong>- Някои от директорите на софийските театри се оплакаха, че имат финансови проблеми. А общинската трупа &bdquo;Възраждане&rdquo;?<br /> </strong>- Не, в общинските театри такива проблеми засега не съществуват. Въведената от софийска община система на делегирани бюджети до края на сезон 2013-2014 функционираше сравнително добре.<br /> <br /> <strong>- Има ли нещо, което би трябвало да се промени в театралната реформа?<br /> </strong>- Категорично &ndash; да! В кръговете, които се занимават с изработването на културни стратегии у нас, много добре знаят какво точно трябва да се направи в областта на театъра. Говорено е многократно. Но никоя политическа партия не се нагърбва да извърши това, защото все идват някакви избори. И страхът от предизборен дискомфорт, медиен скандал и/или конфликт с профсъюзите е много голям. Ама искаме да сме като в Европа, а ако може и Европейска културна столица. Е как да стане, като театрите ни като структура са като в ХIX век? Единствено преди години СДС се опита да направи нещо в тази посока, но впоследствие бе изоставено, а по-насетне и реставрирано. Театърът ни като че ли придоби покрай другото и социални функции. Може би наистина би било по-удачно за директори да бъдат назначавани социални работници.<br /> <br /> <strong>- По какво се различава културната политика във Франция и в България?<br /> </strong>- Това е огромна тема и по-добре да не я захващаме. За Франция културата е имиджът на страната за пред света, идентичност, самосъзнание и чак след това стока за продан в страната или в чужбина. И това е още от времето на Луи IV. За нас какво е? За нашата страна и народ, която по най-нови исторически данни се оказва люлката на европейската цивилизация? Не знам.<br /> <br /> <strong>- Какви световни тенденции виждате?<br /> </strong>- Не съм оптимист. Комерсиализацията на изкуството ще продължи да бъде налагана с всички политико-икономически средства. Ще има съпротива, ще има и &ldquo;мохикани&rdquo;, които ще поддържат една безлична политическа коректност, но когато е смачкан духът, никакви субсидии не могат да помогнат... А за времето, когато в България бъде наложен халифатът, както се заканват някои, не искам и да мисля. По всяка вероятност трябва да стане нещо наистина трагично, като анексирането на голяма част от България от наша страна съседка (по предсказанията на Ванга и Слава Севрюкова) за да се осъзнаем, прогледнем и заработим в името на духовното. И тогава цялостното развитие на България ще тръгне нагоре.<br /> <br /> <strong>- Какви са последиците от &bdquo;чалгаризацията&rdquo; на народа ни, ако сте съгласен, че има такава?<br /> </strong>- Определено има и важна последица от това е аматьоризация на изкуството. Навсякъде по света &ldquo;професионалист&rdquo; означава, човек който си изкарва хляба само и единствено с това, за което е учил. Другото е аматьорщина, любителство някакво. Не е национално отговорно НАТФИЗ да произвежда бармани, сервитьори, масажисти и компаньонки. А основната последица от всичко това е - загуба на смисъла.<br /> <br /> <strong>Мариана ПЪРВАНОВА, &quot;Монитор&quot;</strong>