Владо Николов: Пука ми за България. За това, че нацията се топи, измира и изчезва!

Владо Николов е една от легендите на българския волейбол. През 2010 г. е обявен за най-добрия волейболен диагонал в света. Част от успехите му в спорта са: бронзов медалист от световното първенство през 2006 г. и от европейското – през 2009 г. На клубно ниво той е 5-кратен шампион на България и два пъти носител на купата на България. Шампион на Франция, носител на купата и суперкупата на Франция, два пъти шампион на Италия, а през 2005 г. печели и волейболната Шампионска лига. Създава и своя собствена волейболна школа, отскоро е и президент на волейболния клуб на „Левски”, на който ще се опита да върне старата слава. Освен това вече е тествал волята си да оцелява в най-българския формат в родния тв ефир – „Фермата”, излъчван по bTV. Част е и от ДНК – Движение за национална кауза, което се бори с демографската криза в България. Неговият най-важен избор и отбор в живота, това е семейството му. Със съпругата си Мая вече имат четири деца – трима сина и дъщеричка, която се ражда през април миналата година. Разговорът с него е за смислените послания, които ни заобикалят ежедневно.

- Владо, участието ти в миналия сезон на „Фермата” успя ли да промени начина, по който осмисляш и живееш живота си сега?
- Следя „Фермата” и ми беше интересно дали ще оправдая нагласата, която вече имах за формата, преди да вляза в него. Мога да ти кажа, че я затвърди. А ако трябва да бъда напълно честен, влязох във „Фермата” за почивка и приключение – и получих и двете в пълна порция.

- А изпитанията и твърде суровите условия бяха ли в повече на моменти?
- Не, изобщо. Всъщност беше страхотно точно това, че условията бяха като едно време – малко спартански и като в казармата. На мен лично ми беше интересно да бъда част от тях, защото това беше разнообразие, своеобразно излизане от действителността. И със сигурност след това една седмица ми беше трудно да спя, защото, когато се обръщах на ляво и на дясно, изпитвах болка, защото хълбоците ми бяха сини. Но и с това се свиква.

- Предизвикателство е човек да излезе доброволно от удобствата и да се тества в по-сурови и спартански условия. Може би така калява още характера? Може би води и до преосмисляне на значението на лукса в живота ни?
- Може би е така, да – и за двете. Но едно от нещата, които разбираш в този формат, е от колко малко се нуждаем, за да бъдем щастливи. А аз мога да кажа, че от първия до последния си ден там, бях щастлив. Естествено, много ми липсваше семейството, за това не се иска и питане, но
 
бях щастлив от това да ям боб и леща, да пия вода от реката
 
да си лягам и да ставам на открито. Неща, които в обикновения ми живот не ми се случват. Там сме свикнали с някои удобства и даже сме ги приели за даденост.

- При такъв тип раздели обаче се получава и още един ефект – преосмисляйки себе си, хората оценяват наново и привързаността си към любимите си същества. Оценяват какво е да са без тях. Вероятно това се е случило и с твоето семейство?
- Абсолютно си права за това. Наистина е вярно. Просто разбираш колко ти липсват тези хора, когато не можеш да ги виждаш всеки ден, да ги чуваш и всичко останало. В интерес на истината и от гледна точка на формата, според мен решението да вкарат семейството ми във „Фермата” тогава за рождения ден на съпругата ми Мая, изигра лоша шега. Защото, когато ги видях, емоцията от тяхната липса ме заля с пълна сила и си дадох сметка, че аз седя във „Фермата” и се забавлявам, а съпругата ми Мая е навън с четирите ни деца. И със сигурност й е изключително трудно. Знаеш ли, когато я попитах: „Как си?”, тя се усмихна и каза: „Добре съм, всичко е наред”. Само че това „всичко е наред” бе някак служебно поднесено, не беше искрено. Защото дъщеричката ни Дария беше тогава новородена, Филип ревнуваше от Дария, а батковците си искат своето – да излизат, да се виждат с приятели и т.н. Точно това се оказа важна и определяща част от решението ми да напусна „Фермата”.



- Сега, в новия сезон, прага на „Фермата” ще пристъпи още една много изявена наша спортистка – лекоатлетката Ваня Стамболова. И символично казано – ти ще й предадеш щафетата!
- Символично казано, да, ще й предам щафетата. Но иначе аз съм вътрешно много сигурен в нейните качества. Мисля, че ако Ваня успее да спечели поне някаква част от зрителския вот, ще спечели и играта, защото тя има всички необходими качества – и физически, и психически, за да го направи. Ваня е индивидуалист. Спортът я е научил на това – да се справя с трудности и проблеми и
 
сама да се бори, сама да се доказва на света
 
И според мен тя е най-добрият шанс да бъде първата жена победител във „Фермата”. Сега, не знам какви умения от селския живот притежава Ваня, но физическите и морално-волевите й качества са в пъти над тези на другите участници, без да познавам нито един от другите участници, особено от дамската част. Не мисля, че има какво да стане, за да не отиде Ваня на финал. И кой нормален състезател би могъл да я победи на някакво физическо изпитание. Това не е възможно. Да, по време на тези изпитания, е важно да имаш физическа подготовка, но освен това е от определящо значение и психическата. Примерът от миналия сезон е как Станислав, който е машина за цепене на дърва, загуби от Яни именно заради психическа неустойчивост. При Ваня това не може да се случи. Затова казвам, че тя е много силна заявка и изключителен кандидат за спечелване на „Фермата”, без да познавам останалите участници.

- Ти си лице на кампанията „Направи го за България” и инициативите на Движение за национална кауза ДНК. И си прякото потвърждение на посланието й – със здравото си семейство и четирите си деца.
- Това е наистина много смислена и съдържателна инициатива. Не ми отне много време да се съглася да подкрепя подобна инициатива. Участвам в ДНК, защото ми пука за България. Пука ми за това, че нацията се топи, измира и изчезва. И смятам, че всеки един от нас трябва да направи, каквото може това да не се случи. Това, което аз мога, е, да използвам факта, че хората ме гледат и понякога чуват онова, което казвам, за да пропагандирам с послания за демографския проблем у нас. Второто, което мога да правя и което винаги ме е вдъхновявало най-много, това е личният пример. Ако всяко здраво българско семейство има по четири деца, след 15-20 години ние ще бъдем процъфтяваща страна, а не най-застаряващата в Европа.

- …и няма да имаме и спомен от демографски проблем!
- Да, няма да го има, защото колкото повече хора живеят в държавата, толкова повече върви икономиката, толкова повече работа има, толкова по-добре живеят хората.

- Хипотетичните противници на това твърдение, но не по силата на смисъла му, а по силата на обстоятелствата, вероятно биха отвърнали с репликата, че с удоволствие биха имали много деца, стига да могат да си го позволят чисто икономически. После биха засегнали темата за стандарта на живот и още редица обстоятелства…
- Аз веднага бих контрирал тези хора с репликата – а те какво са направили, за да подобрят стандарта си на живот? В момента в България има толкова много работа и толкова недостиг на работна ръка, че е просто срамно. И всеки, който има желание, може да си намери хубава работа, която да е добре платена. А ако много му се работи, може да работи на две места и да живее съвсем добре. Това го твърдя смело и отговорно. Включително и към хората, които примерно ще ми кажат: „Е да, ама в Северозападна България хората са бедни, защото няма работа”. В Северозападна България има толкова много земя, която чака някой да я обработи, каквато няма в никоя друга част на България. Ако пък някой реши да каже, че не е доволен от системата, която присъства в избрания от него бранш, в който иска да работи… ами да смени бранша.

- Да вземем, например, сферата на образованието, където условията и възнагражденията на учители и преподаватели, откровено казано, са обидни, предвид естеството на дейността, която извършват…
- То решението е много лесно. Ако хората, които работят в сферата на образованието отидат и започнат да работят нещо друго, какво ще стане… За да се запълнят местата на учителите след това знаеш ли какво трябва да се случи? Просто да се увеличат заплатите на учителите. И когато господин Бойко Борисов дава интервюта как в бюджета имало излишък, да помисли за следното. Ако изведнъж се отвори една дупка, за примерно 15 000 работни места за учители, защото тия
 
15 000 учители работят като сервитьори
 
решението ще дойде от само себе си. И то е много леко, елементарно и елегантно. Този излишък в бюджета да послужи за това тези хора да бъдат стимулирани да се върнат в образователната сфера. Вместо да получават по 600 лева, да получават по 800, по 1000, по 1200, колкото, толкова, за да се върнат. И да не бъдат бармани и сервитьори! То така се прави. Това е пазарният принцип.



- И тук е в сила тривиалната реплика: „Когато човек има желание, намира начин, ако не – търси оправдания!”
- Категорично да! Разбира се, че е точно така във всяко едно отношение, не само за работата. Когато се създава семейство е същото и принципът е същият. Защото деца се гледат с любов, не с пари. Да, с пари е по-лесно, но не е водещото. Надявам се тази кампания, зад която стоя и аз, да се развие максимално, да даде резултат, защото е много смислена. Ще работим за това да върнем и българите, които са зад граница. Имаме доста идеи. Има толкова много българи, които ходят в чужбина с големите надежди и буквално мизерстват, а в същото време в България има толкова много работа, и няма кой да я свърши. Сигурен съм, че дори и в твоята работа, в медиите, се търсят постоянно хора, а рядко се намират.

- Да, защото повечето идват, грубо казано, за да вземат едната заплата, давайки допустимия минимум труд, а не толкова заради вътрешното си желание да се научат и с наученото след това да надграждат труда, съответно и възнаграждението си.
- За това става въпрос. Ти много точно го описа, за което ти благодаря. Затова в момента в София няма работа само за мързеливите!
  
Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"