Йорданка Христова с притеснителен коментар за протестите, заговори за гражданска война

Примата Йорданка Христов отново направи много адекватен коментар за протестите. Тя обаче призна, че се страхува да не се стигне до гражданска война.

"Не съм ангажирана с никого! Държа на собственото си мнение, което може да съвпада и с други. Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори!  

Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи.

Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!", призна певицата.

Ето какво още сподели Йорданака Христова в интервю за "Марица":

- Комик терапия  и музика - това ли е най-доброто лекарство по време на пандемия? 
- Това световно наказание не е нито първото, нито последното... Смехът е лечебен и задължителен и заедно с музиката, дадена от Бога, помагат за психическо разтоварване, презареждане. Не само по време на пандемия, а в живота въобще!

- Как се чувствате със звезден отбор актьори комици в спектакъла „Направихте ме на луд”?  По-трудно и вълнуващо  ли е от ваш солов концерт?
- Спектаклите ще са моята щастлива терапия и подмладяване, споделено удоволствие, защото така започнах кариерата си.  По-трудно е самостоятелен концерт или моноспектакъл, разбира се! Сам на сцената си отговорен за цялата програма, а вълнението е задължително!!

- Изкушение за ​вас ли е театърът? Участвали ли сте в други театрални спектакли?  
- Моята професия от 55 години е безкрайно пътуване, особено в началото - живот на колела! Сега мога  да приема или да откажа, тогава не се спирах... Театърът беше стационарен и аз опитах само два пъти. През 1967 г. Методи Андонов ме покани да изпея песента на “Дългата кафява лисица Кау-Кау” в “Суматоха”, в Сатирата, но пях само на 3 представления. Вторият опит бе в “Унижените  и оскърбените” на Народния театър, в началото на 1980-те, където участвах с един руски романс - само на премиерата и на още две представления...

Докато сега се раздвижиха театралните постановки, на всякакви сцени и различни форми, дори в чужбина и е възможно. От малка съм почитател на това изкуство!

- Пели сте в над 40 страни на 18 езика. Кое е най-сериозното предизвикателство в кариерата ви? Как го преодоляхте?
- Когато подготвям програма в екзотична държава, имам и песен на местния език и това си е предизвикателство! Също така - след промените от 1989 г. да бъда първата, осмелила се на самостоятелен концерт в Зала 1 на НДК на 1 януари 1995 година - беше си висок скок! Имах и подкрепата на една фирма, "Мултимедия системс”, Жоро Минчев и големите музиканти от сборния оркестър. Беше събитие! Все пак аз тъкмо се бях развела, имах две деца и бях само на... 52.

- Има ли сцена, за която още мечтаете?  
- Не бих казала, особено сега....

- Върху какво работите в момента? Какво трябва да носи  една песен, за да стане хит? 
- Дългата пауза ме настрои творчески и записах три нови песни,  малко различно изпяване и звучене от досегашното. Няма рецепта за хит, трябват много пари! Комерсът господства и в музиката, в нейния творчески процес и представяне. Някога с екипа, с който записвах, неведнъж сме си харесвали някоя песен повече и си мислехме, че това е хитът, но в много случаи не сме познавали. Важен е моментът, ротацията, а и авторите. Тончо Русев му беше напипал дамара.

- Защо днес младите таланти толкова бързо грейват и залязват?  Защо почти не се появяват звезди от величината на тези от вашето поколение?
- С помощта на вас, медиите, днес може да станеш популярен само за 3-4 минути... И оттук започва лутането... Ние обикаляхме България с години. Живите концерти, а не тв предавания, са голямата школа, през която ние сме минали. Намирахме себе си и със собствен репертоар и стил вървяхме в годините. Хората ни вярват, защото сме част от младостта, зрелите години, част от спомените им.

- Къде предстои да представите концерта „Любими евъргрийни”?  
- О, болна тема... С Левон Манукян още умуваме, защото е нерентабилно, невъзможно дори при тези условия, с ограничена посещаемост. Може би ако се поизмори епидемията, ще измислим вариант, но наесен.

- Кои от песните винаги ви просълзяват?   
- Миналото лято ме вълнуваше гениалната музика на Мишел Льогран, в сета, само с пианото на Иво Дуков... Липсва ми.

- Вие сте обществено ангажирана личност.  Ще доведат ли протестите до сериозна промяна и оздравяване, каквото всички очакваме?
- Не съм ангажирана с никого! Държа на собственото си мнение, което може да съвпада и с други. Преди 30 години не бяхме готови, сега не ми харесва смесването на истината с платените, режисирани манипулатори!  

Демокрация не значи анархия и агресия. Това не ми харесва и ме тревожи.

Много дълбоки корени има мафията, която не се споменава, а именно - на тайните ченгета и ”зелените чорапи”! Дано не се стигне до гражданска война! Много напрегнато и сериозно е!

- Завършил​и сте консерватория в класа на незабравимия Милчо Левиев. Кой е най-сериозният урок, който научихте от Маестрото?
- Милчо Левиев - човекът вселена! Филибелия! Космополит, огромен талант, свободолюбив и още десетки суперлативи! Той аранжира първата и втората ми песен, на която е автор, с текст на Радой Ралин, които и сега звучат актуално с блестящи аранжименти.

С Милчо Левиев бях в чужбина за първи път през 1964 г. Беше пример - напусна Съюза на композиторите най-демонстративно, а беше най-младият член! Научи ме на искреност - да бъда смела и свободна. Публиката не се лъже.

- В Пловдив имате изключително много почитатели, сигурно и приятели. Кой е най-скъпият ви спомен от града под тепетата?
- Колкото и да ​е горещо понякога, обичам Пловдив! Вие сте "майни" със стил, аз имам много спомени, а не обичам класациите... ”както и кока-кола, защото гепи”...

- Обичате да се раздавате на другите, да купувате подаръци. Щедростта  и добротата ли са основа на вашата формула за щастие?
- Щастието е състояние, токова разтегателно и относително, че е трудно да се определи. Състояние на духа, свързано с някого и нещо - отпуснете се, отдайте се на положителни емоции, обичайте безрезервно, бъдете добри и добронамерени и може да ви споходи!

- Сама наричате себе си „любопитен пътешественик” -  къде по света се почувствахте в рая?  Имате ли място, което мечтаете да посетите, но още не сте усп​ели? 
- Ще се размина с Австралия по всяка вероятност!... 2020-а ни накара да си останем вкъщи, да се позамислим за делата си, да променим ритъма и програмата си и още, и още. И още не се знае докъде...

Имах три активни години и смятах да продължа, но както всички останали, търся път за оцеляване! За пътешествия дори не мисля - мирът и здравето са най-важни в момента! А с хумор, смях и песни ще се разведрим, разнообразим и ще си помогнем взаимно! Заповядайте в Летния театър в Пловдив!
 
Коя е тя?
Йорданка Христова е една от любимите прими на българската попмузика. Тя е една от певиците, които определят облика на българската естрада през 60-те и 70-те. Завършва естрадния отдел на консерваторията в класа на Милчо Левиев.

През 1966 г. печели първа награда на първия „Златен Орфей“ с песента „Делфините“, като се класира преди Лили Иванова. Повтаря успеха си през 1967 и 1975 година. Вечната <210> песен обаче се оказва "Песен моя, обич моя" на патриарха на попмузиката ни Йосиф Цанков. 

Христова е първата българска певица с голям рецитал в Париж. Концертира с огромен успех в над 40 държави, сред които  Русия, Канада, Куба, Франция, Германия, Испания, Скандинавските страни, Сирия, Ливан. Има награди от международни фестивали в Полша, Истанбул, Дрезден. През 1995 г. е обявена за певица на годината. Йорданка Христова е най-известната чужда певица в Куба от десетилетия. С огромен успех се ползват концертите на Христова  “Любими евъргрийни”. 

Примата на родната естрада ще изпълни свои песни като специален гост в спектакъла „Направихте ме на луд!“, където си партнира с най-добрите български комици. Пловдивчани ще гледат представлението днес от 20:30 ч. на Летен театър "Бунарджик".