Йото Пацов: Бях първият чуждестранен журналист в Чернобил след аварията!

<em>За необикновените си преживявания по света и у нас, за видяното, чутото и преживяното край Чернобил, останало в дълбока секретност за избраници, за връзките му като журналист със световни политически личности и родни именити творци - в навечерието на 20 май -датата, на която кракът му стъпва без защитен костюм край Чернобил, Йото Пацов проговаря за пръв път пред репортер на &quot;ШОУ&quot;! </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Как попадна на мястото на аварията в Чернобил, броени дни след нея - това специална мисия ли беше? </strong><br /> - Може да се каже &ndash; случайно. С Любен Антонов, лека му пръст, който беше дългогодишен кореспондент на БНР за Русе, Силистра и региона, и аз като специален кореспондент на в. &bdquo;Работническо дело&rdquo;, заминахме по съвсем друг повод за Киев - отразявахме украинското турне на един русенски ансамбъл. Но след като стана аварията, още във влака си наумихме да направим всичко възможно да разберем какво наистина става там. Режимът за района на Чернобил беше много строг. Но срещнахме застъпничеството и помощта на колегите от украинската телевизия, и на българския консул по това време в Киев. <br /> <br /> Още преди 1 май аз имах информация за случилото се &bdquo;нещо страшно&rdquo; в Чернобил, но нямах представа за мащабите. В Киев ни предупредиха да не се къпем в морето. Предупредиха ни, че водоемите са опасни. Но при срещите ни с колегите от киевската телевизия, получихме много повече от тази информация.<br /> <br /> <strong>- Районът е бил силно радиоактивен - инструктираха ли ви, дадоха ли ви някакви предпазни средства, преди да тръгнете за Чернобил?<br /> </strong>- Не, не! Никой не ни даде никакви наставления и предпазни средства. Но военните и цивилните, които работеха по това време в зоната, освен в най-горещата точка на самия взрив, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>също нямаха индивидуални средства за защита!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Колко близо до епицентъра на взрива в Чернобил стигнахте?</strong><br /> - Бяхме на три километра до епицентъра на взрива. Направихме си и снимка. <br /> <br /> <strong>- Обикаляли сте целия район в градовете и селата наоколо - какво видяхте?</strong><br /> - И в Припят, и в Макаров бяхме, и в селата с непосредствена близост до огнището. Ние се оказахме първите чуждестранни журналисти, проникнали в тази забранена зона.<br /> <br /> <strong>- Споменът ти за най-разтърсващото, преживяно в зоната на тази кошмарна атомна авария, за която светът щеше да научи истината далеч по-късно като факти и последици?</strong><br /> - Предупредиха ни да прекараме в най-близката до аварията зона не повече от 40 минути, но ние стояхме там 3 часа. Имаше и забрана да се снима. Никакви фотоапарати и снимки! Но аз успях да направя уникални кадри и да ги съхраня и до днес. Обиколихме градовете и селата около Чернобил. По пътя си непрекъснато срещахме камиони с цистерни. Миеха асфалтовите пътища, за да отстранят радиоактивния прах от тях. <br /> <br /> Нещо много интересно ще ти разкажа: Пътувахме за Макаров. Един камион отби в нашата лента и ни принуди да спрем. От него изскочи едно засмяно момче в червеноармейска униформа, препасан с ремък. Тичаше към колата ни и крещеше: &rdquo;Българи, българи, братя!...&rdquo;. Спряхме. Пристигна той при нас и вика: &rdquo;Хайде, да си хортуваме!&rdquo; &ndash; говореше на един архаичен български език. Оказа се бесарабски българин. Младежът бил мобилизиран за аварията. Радваше се като дете, че вижда българи, и всъщност първите ни информации и впечатления са случващото се там ни даде той. А това, което ме порази от разказа му, бе фактът, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>за работа в района на аварията в Чернобил са били мобилизирани предимно хора от малцинствените групи &ndash; главно българи, </strong></span><br /> <br /> молдовани, гагаузи и татари. Беше някаква етническа диференциация на тези хора, които работеха по 12 дни на смени при огромно натоварване в района на аварията в Чернобил.<br /> <br /> <strong>- Как изглеждаше &bdquo;лицето&rdquo; на тази ядрена катастрофа?</strong><br /> - Ужасно! Мъртвешки бледо, с живот, който изтлява. В болницата в Макаров се срещнахме с момчета, които знаеха, и ние знаехме, че няма да преживеят и седмица. Бяха изолирани зад едни оловни екрани - с радиационните дозиметри и т.н. В тях вече нямаше живот. Помня едно от момчетата, което беше относително в кондиция. Поговорих си с него.Разказа ми как командирът им забранил да влязат втори път в едно от помещенията, а неговият другар бил паднал там и той, въпреки забраната, се върнал за него да го прибере оттам - това става в самата гореща зона на взрива! Знаел е, че престоят там е бил ограничен до няколко минути и че връщането му ще е фатално, но той съвсем съзнателно е отишъл на смърт за да спаси другаря си!...<br /> <br /> <strong>- Струвало ли си е! Спасеният останал ли е жив?</strong><br /> - Не, не! Починал е още когато го е изнесъл... Може и безумие да е, но това бяха изключителни мъже! Бяха само пожарникари и милиционери. Армия в първите часове не е имало. Това момче беше милиционер &ndash; на 22 години, от Ташкент. Руснак. Нямаше баща. Беше ми толкова мъчно за него, че предложих да отида до Ташкент при майка му, за да й кажа какво се е случило със сина й. Как е загинал. Отвърна ми: &bdquo;Не е нужно и мама да умира заедно с мен всеки ден! По-добре е да дочака известието за смъртта ми. Това да стане изведнъж!&rdquo;. <br /> <br /> Видях се и с други хора, които бяха осъществили евакуацията на част от селата в района на Чернобил. Всичко по домовете на тези хора си стоеше по къщите, както е било. Те тогава живееха неимоверно по-бедно от българите. Имаше и такива, които вече си бяха отишли от този свят. Срещнах се и с още двама живи, които бяха спасявали хора, директно участвали в спасителните работи в Чернобил. <br /> <br /> Част от тази информация и това, което сега аз ти разказвам, а и още много от сведенията ни с Любен Антонов, бяха публикувани единствено в секретния бюлетин на Централния комитет на БКП. Така че истинското лице на Чернобил в ония години можеше да види през очите ни само нашето елитно ръководство на БКП тогава&hellip;<br /> <br /> <strong>- А какъв беше по твоя преценка процентът на истината, която реално излизаше по това време в медиите от вашите информации?</strong><br /> - Не повече от 10-15 процента от това, което написахме за Чернобил с Любен Антонов, излезе в медиите.<br /> <br /> <strong>- Та това е много малко! Яко са ви цензурирали!...</strong><br /> - Така е. От двайсетина материала за Чернобил, които написах, едва само три излязоха, и то яко редактирани! Другите са публикувани едно към едно в секретния бюлетин на ЦК на БКП. Но веднага искам да отбележа, че тогавашния процент на излязлото е по-висок от сегашното отразяване на събитията в Украйна&hellip;<br /> <br /> <strong>- Нима?! При това медийно многообразие днес и възможността за широка разгласа?!</strong><br /> - Да! Сега информационната война е още по-прецизна и още по-безмилостна! И като журналист смятам, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тогава се криеше не толкова много, колкото се крие днес това, което сега става в Украйна!</strong><br /> </span><br /> <strong>- След като се върнахте с Любен Антонов от Чернобил, подложиха ли ви на изследвания на лечение, заради възможните адски дози радиация, с която сте били облъчени?</strong><br /> - Да. Заведоха ни в една международна организация за атомна енергия, в която вече работеше екип по оказваме на помощ на пострадалите и установяване параметрите на бедствието. Един от ръководителите на този екип беше японски учен, който ни подложи на медицински прегледи. Установи, че не сме застрашени в някаква неприятна степен. Направи своите препоръки за начина ни на живот и хранене занапред. От него научихме и факта, че европеецът е много по-слабо податлив на радиоактивно облъчване в сравнение с японеца. Обосноваваше се с начина на хранене, системата на движение, въобще - с начина на живот. Препоръките за предпазваме от последиците на радиацията бяха: консумация на месо от питомен заек и вино от сорта &bdquo;Каберне совиньон&rdquo; от района на Бяла, Русенско. Смяташе се, че то е най-доброто. Имаше и други продукти в специалната диета, определена от диетолози. А след непосредственото ни връщане в България, тогавашният първи секретар на БКП в Русе Петър Петров, Бог да го прости, лично се зае тази диета по три пъти на ден, в продължение на много месеци да бъде приложена на мен и Любен Антонов. Така че в стола на Окръжния комитет на БКП в Русе, където бяхме кореспонденти, се приготвяше само за двама ни с Любен Антонов специално &bdquo;меню срещу радиацията&rdquo;. След години Любен си отиде от този свят по съвсем други причини. Нямаше последици от тази радиация. Няма ги и при мен до ден днешен. Дано така да бъде и занапред, дай, Боже!...<br /> <br /> <strong><br /> Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong><br /> <br /> <hr /> <em>Б.а. - Четете&nbsp;скоро&nbsp;и за екзотичните преживявания на Йото Пацов из Азия; за срещите му с Ким Ир Сен, Раул и Фидел Кастро; за ловните му емоции с Пенчо Кубадински, Йордан Радичков и Емилиян Станев, за приятелството му с Георги Черкелов и още ред прелюбопитни факти от неговата авантюра -живот. <br /> </em><br />