Вероятно сте чували, че България е втората най-опасна за шофиране страна в Европейския съюз след Румъния, с около 9 смъртни случая за 100 000 жители през миналата година, съобщава investor.bg.


Това е доста под показателите на страни като Германия (4.1 жертви на 100 000) или Швеция (2.2), макар че в световен мащаб се класираме някъде около 50-о място - доста пред САЩ (12.4), Босна (15.7), Китай (18.2), Виетнам (24.5), Саудитска Арабия (27.4), да не говорим за Тайланд (32.7) или Либерия (35.9).

Но навсякъде ли в България рискът да попаднете в катастрофа е еднакъв? Нека се опитаме да отговорим на базата на статистически данни на МВР и НСИ за миналата година.

Това не е опит да установим къде живеят добри шофьори и къде - лоши. Някои регистрационни номера се ползват с определена репутация в това отношение, но статистика не може да я потвърди.

За целта би трябвало да разделим злополуките на броя на регистрираните автомобили във всяка област, и на интензитета на трафика. Но с това има два проблема. Първо, Пътна полиция не публикува никъде такава статистика.

И второ, при отчитането на катастрофите отбелязва само в коя област са се случили, а не автомобили с каква регистрация са участвали. Не е тайна, че в определени моменти от годината (и даже от седмицата) повече коли с регистрация РК се движат в София, отколкото в област Перник.

Такива миграции се наблюдават и другаде в страната. Затова няма как да кажем къде като цяло шофьорите са най-опасни.

Можем обаче да преценим какъв е рискът да попаднете в злополука - независимо като шофьор, или като пешеходец - според това в коя от 28-те области на България се намирате. И сме сигурни, че резултатите ще ви изненадат.

Логично би било да предположим, че в столицата, където постоянно живее над една пета от населението на България, катастрофите ще са най-много и рискът ще е най-голям. Но всъщност в Пловдивско стават повече тежки пътни произшествия.

А ако разделим злополуките на броя на населението, рискът да попаднете в катастрофа в София е вторият най-нисък измежду всички области. А рискът от смърт на пътя е третият най-нисък.

От какво зависи мястото на всяка област в тази класация? Факторите са много.

В някои случаи високият брой катастрофи и жертви се дължи на наличието на скоростни и много натоварени пътища в областта - както е с пътя Е79 в Благоевградска област.

В други е функция и на големия сезонен приток на приходящи - като например във Варна и Бургас.

Неслучайно всички тези области отчитат рекорден брой ПТП през лятото, сезона на ваканциите. В област Благоевград например месеците с най-много тежки злополуки са юни, август и септември (съответно 34, 37 и 33, или средно над една на ден), докато през март са едва 16.

Най-страшните месеци във Варна са юни и август - средно двойно повече катастрофи, отколкото през зимата. През юли и август катастрофите в Ловешка област също са двойно повече, отколкото през януари. В Бургаска са до три пъти повече.

Тази тенденция важи като цяло за страната - най-рисковият месец е август, следван от юли, септември и юни. Най-безопасни са февруари и април, но това зависи и от точните дати на Великденските празници. Има обаче и изключения.

В София логично летните месеци са по-спокойни, защото трафикът намалява, а през миналата година най-опасният месец е бил октомври, следван от март. В Ямбол най-много катастрофи са станали през януари, в Търговище - през октомври.

Интересно е обаче, че няма пряка връзка между броя на тежките катастрофи и броя на загиналите. Второто зависи от най-различни допълнителни фактори - например дали в областта има скоростни пътища и опасни проходи.

Вероятно зависи и от материалното благосъстояние на жителите, тоест от качеството на автомобилите.

Областите с най-ниски доходи имат относително нисък дял на катастрофите - просто защото колите са по-малко и трафикът е по-слаб. Но пък често имат непропорционално повече жертви на пътя, което може да се обясни с по-стар, амортизиран и лишен от системи за безопасност автопарк.

Ето пример: Търговище, която има едва 50 тежки катастрофи на 100 000 жители - най-ниският показател изобщо в България, по брой смъртни случаи е сред трите най-лоши области (16.36 жертви на 100 000 жители).

По недотам пресни данни на Института за пазарна икономика областта, която генерира най-нисък сумарен доход в България, е Силистра, следвана от Видин, Търговище, Разград, Ловеч, Кюстендил и Ямбол.

Ето какъв е броят на жертвите по пътищата в тези области, сравнен с 5.64 на 100 000 за София град и с 9 на 100 000 средно за страната: Силистра - 15.74 жертви на сто хиляди души, Видин - 8.53, Търговище - 16.36, Разград - 10.00, Ловеч - 21.31, Кюстендил - 14.65, Ямбол - 14.52. От всички единствено Видин е около средното ниво за България, и това вероятно се обяснява с високата степен на обезлюдяване и с големия брой сезонно работещи в чужбина жители.

От областите със средни и високи доходи в дъното са единствено Стара Загора (11.18 жертви на 100 000 души) и Софийска (18.14) - но последният показател се обяснява и с интензивния съботно-неделен трафик на обитателите на София град из областта.

Качеството на пътната настилка в по-бедните области като цяло е по-лошо. Но по всичко личи, че метеорологичните условия не играят особена роля.

Област Смолян, с почти изцяло планински релеф и най-много часове с поледица или снежно покритие на пътищата, всъщност има най-ниския дял на жертви в цяла България - едва 3.8 жертви на 100 000 жители, което е под средните нива за Западна Европа.

Другите най-безопасни по този показател са Кърджали (5.06), София град (5.64), Габрово (5.66), Добрич (5.84) и Благоевград (5.96).

Със сигурност има и трети основен фактор за броя на тежките катастрофи и жертвите: консумацията на алкохол и други влошаващи концентрацията вещества. Но тук вече не разполагаме с никаква статистика.

Класацията:

БЪЛГАРИЯ СРЕДНО - 96.8 катастрофи
В страната, в която по последни данни живеят 6.951 млн. души, през миналата година са станали 6730 тежки пътни инцидента, загинали са 628 души, а 8499 са били ранени.

Средно жертви на 100 000 души: 9.03

Ловеч - 186.1 катастрофи
Една от малките български области (122 546 жители) има най-високия дял и на тежки злополуки, и на смъртни случаи по пътищата. Част от обяснението е, че през нейна територия минават два натоварени пътя - междунардният Е83, през Плевен и Русе до Букурещ, и Е772, от София до Варна. Някои участъци от тези пътища отдавна са покрити със зловеща слава и плачат за обезопасяване.

Средно жертви на 100 000 души: 21.31

Русе - 156.7 катастрофи
При 215 447 жители Русенска област отчита твърде висок брой на злополуки, макар жертвите (общо 19) да са под средното за страната. Международният трафик през Дунав мост и зловещата отсечка Русе - Бяла имат най-съществен принос.

Средно жертви на 100 000 души: 8.83

Варна - 142.2 катастрофи
Третата по население българска област е дом за 469 885 души. Катастрофите през миналата година са 667, с 46 загинали. Най-опасните месеци са август и юни. На снимката: плажът в Шкорпиловци

Средно жертви на 100 000 души: 9.81

Монтана - 137.8 катастрофи
Северозападната област отчита 175 тежки произшествия с 18 жертви - доста на фона на скромното й население от 127 001 души. На снимката: изглед към Монтанска област от връх Ком.

Средно жертви на 100 000 души: 14.17

Пловдив - 127.6 катастрофи
Във втората по население българска област живеят 666 801 души. Тежките ПТП през миналата година са 850, с 62 жертви. Пикът и тук е през август, най-малко са инцидентите през февруари. На снимката: старият град в Пловдив

Средно жертви на 100 000 души: 9.31

Стара Загора - 112.8 катастрофи
През 2019 са се случили 353 тежки пътни инцидента, с 35 загинали и 472 ранени. Населението е 313 396 души. Най-опасният месец е август. На снимката: мемориалният комплекс Бузлуджа

Средно жертви на 100 000 души: 11.18

Бургас - 106.6 катастрофи
С 409 265 жители, Бургас е четвътата най-голяма област в България. Катастрофите през миналата година са 436, с 29 жертви. Едва ли е изненада, че пикът на пътните злополуки съвпада с пика на туристическия сезон през юли и август. На снимката: центърът на Бургас

Средно жертви на 100 000 души: 7.9

Силистра - 103.7 катастрофи
При 108 018 души население Силистренска област отчита доста голям брой катастрофи - 112, със 17 жертви. На снимката: крепостните стени на античния Дуросторум

Средно жертви на 100 000 души: 15.74

Велико Търново - 103.4 катастрофи
Пътят София - Варна дава по-голямата част от злополуките, и то с ясно изразена сезонност - от 240 ПТП миналата година около 30% са станали само през август и септември. Населението е 232 568 души, жертвите по пътищата са били 21. На снимката: художествената галерия в Търново

Средно жертви на 100 000 души: 9.05

Благоевград - 103.3 катастрофи
Международен път Е79, по който през лятото към Гърция се устремяват не само българи, но и сърби и румънци, има съществен принос за високия брой катастрофи - 312 през миналата година. Но жертвите са сравнително малко - 18, при 302 694 жители. На снимката: КПП Илинден на гръцката граница.

Средно жертви на 100 000 души: 5.96

Габрово - 102.8 катастрофи
Най-опасният месец в Габрово е бил декември, следван от октомври, а най-безопасен - май. Общо катастрофите са 109, с 6 жертви, а населението е 106 598 души. На снимката: архитектурен резерват Етъра

Средно жертви на 100 000 души: 5.66

Разград - 102.7 катастрофи
В Разградска област живеят 110 789 души. Катастрофите миналата година са 113, с 11 жертви и 149 ранени. На снимката: изглед от скалния манастир в Крепча, край Опака

Средно жертви на 100 000 души: 10.00

Враца - 102.5 катастрофи
Общо ПТП през 2019 са 163, с 18 жертви. Враца е от областите без ясно изразена сезонност при злополуките - всъщност миналата година месецът с най-малко инциденти е юни (8).

Средно жертви на 100 000 души: 11.32

Хасково - 100.0 катастрофи
Общо 225 сериозни инцидента по пътищата на областта, в която живеят 225 317 души. Жертвите са 14, други 285 са били ранени. На снимката: изглед към Хасково

Средно жертви на 100 000 души: 6.22

Видин - 98.8 катастрофи
Най-обезлюдената българска област наброява едва 82 825 души, на които се падат 81 тежки катастрофи през миналата година, със 7 жертви. На снимката: крепостта Баба Вида, Видин

Средно жертви на 100 000 души: 8.53

Пазарджик - 98.0 катастрофи
Статистиката за 2019 показва 247 тежки произшествия, с 23-ма загинали и 329 ранени. Населението на областта е 252 776. На снимката: Цигов чарк

Средно жертви на 100 000 души: 9.12

Кърджали - 97.4 катастрофи
Населението на областта е 158 204 души. През 2019 са отчетени 154 ПТП, но само с 8 жертви, което е едно от най-ниските съотношения за страната. На снимката: меандрите на Арда край Стар Читак.

Средно жертви на 100 000 души: 5.06

Плевен - 92.4 катастрофи
Населението на областта се е стопило до 236 305 души, на които през 2019 се падат 218 тежки произшествия с 18 жертви и 270 ранени. На снимката: Панорамата в Плевен.

Средно жертви на 100 000 души: 7.62

Кюстендил - 83.6 катастрофи
През миналата година са отчетени 97 тежки инцидента, със 17 жертви и 101 ранени. Населението е 116 915 души.

Средно жертви на 100 000 души: 14.65

Кюстендил - 83.6 катастрофи
През миналата година са отчетени 97 тежки инцидента, със 17 жертви и 101 ранени. Населението е 116 915 души.

Средно жертви на 100 000 души: 14.65

Софийска област - 78.3 катастрофи
В областта живеят 226 671 души, макар че към нейния трафик значително допринасят и столичани. През 2019 тежките катастрофи са 177, с 41 загинали и 194 ранени. На снимката: местността Орлови скали над Бели Искър.

Средно жертви на 100 000 души: 18.14

Смолян - 72.8 катастрофи
Област Смолян е една от най-рядко населените - 103 532 души. Тежките инциденти през миналата година са 75, но само с четирима загинали. На снимката: заснежен път край Доспат.

Средно жертви на 100 000 души: 3.88

Смолян - 72.8 катастрофи
Област Смолян е една от най-рядко населените - 103 532 души. Тежките инциденти през миналата година са 75, но само с четирима загинали. На снимката: заснежен път край Доспат.

Средно жертви на 100 000 души: 3.88

Сливен - 71.7 катастрофи
През миналата година в областта са отчетени 132 тежки инцидента, с 19 жертви и 164 ранени. Населението на Сливенска област е 184 119 души. На снимката: изглед към Сливен от Сините камъни.

Средно жертви на 100 000 души: 10.32

Ямбол - 59.8 катастрофи
Населението на областта по последни данни е 117 335 души, на които се падат 70 катастрофи (доста ниско съотношение), но цели 17 жертви (доста високо). На снимката: центърът на Ямбол

Средно жертви на 100 000 души: 14.52

София град - 57.1 катастрофи
Столицата е сред най-безопасните области най-вече защото иначе големият брой злополуки и жертви (759 тежки катастрофи през 2019 и 75 загинали) се разделя на 1.328 милиона души население. На снимката е катедралата "Св. Александър Невски".

Средно жертви на 100 000 души: 5.64

Перник - 57.1 катастрофи
Пернишките шофьори имат легендарна репутация в България (според местна шега буквите ПК значели "петстотин коня"), но всъщност тук вероятността да претърпите катастрофа е сред най-ниските.

През 2019 са отчетени 68 тежки инцидента и 14 загинали, при 119 190 души население. На снимката: изглед към града от скандално реставрираната крепост "Кракра Пернишки".

Средно жертви на 100 000 души: 11.76