МВР с кървави данни за 54 убити ловци

54 са ранените и убитите ловци за последните 5 години. Това сочат данни на МВР, цитирани от в. „Монитор”.

От тях ранените без опасност на живота пък са 44, а загиналите - 10.

В периода между 2014 и 2016 убитите са общо само двама, а ранените - 13.

За последните два ловни сезона обаче има увеличаване на броя на загиналите, които са по 3 на година, а ранените са общо 21.

От началото на новия сезон, който бе открит на 10 септември с лов на пъдпъдъци, гургулици, гривяк, горски бекас и обикновена бекасина вече има трима ранени без опасност за живота.

По думите на председателя на Съюза на ловците Васил Василев, в единия от най-новите случаи ловец е бил прострелян в бедрото от свой колега от далечно разстояние.

„Виновникът за инцидента отишъл да си прострелва ловната карабина в гората в Еленския Балкан, но не улучил дървото, в което се целил, а човека, тръгнал да лови пъдпъдъци. За късмет куршумът не е засегнал главен кръвоносен съд”, обясни той.

Според Асен Пиперков, председател на Българския ловно-рибарски съюз (БЛРС) най-честата причина за инцидентите с ловци е неспазването на правилата за боравене с огнестрелно оръжие.

„Например нерядко нещастията стават при стрелба по неясна и невидима цел, а само по шума от стъпките на животното или храстите”, каза още той.

По думите му, имало намаляване на инцидентите като цяло, защото непрекъснато се обсъжда проблемът.

„По закон оръжието се носи от място на място без да е заредено с боеприпасите. Освен това от 2 години насам ловците носят и светлоотразителни жилетки и шапки, за да са видими от по-голямо разстояние”, поясни Пиперков.

Повече авджии ще излизат на индивидуален лов ежедневно заради чумата по свинете и това може да донесе допълнителни рискове, смята той.

Причината е никой от тях няма да знае къде се намира колегата му и дали той не стреля отсреща по същото животно. Преди групов лов обикновено се дават инструкции къде са пусиите, откъде се гони дивечът и къде са ловците.

От МВР предупреждават, че друга причина за злополука по време на лов може да е неправилно боравене с оръжие. То не трябва да е заредено до неговата употреба и винаги да се насочва в безопасна за хората посока. Освен това то задължително трябва да е технически изправно.

Опасност има и при самоволно напускане на позицията, определена за ловеца при груповия лов.

На въпрос колко често ловците по невнимание прострелват кучето си, Пиперков обясни, че се случва, но не е толкова често.

„Най-голяма е опасността при лов на дребен дивеч. Тогава ловецът следи основно дивото животно, а не кучето и, когато то попадне в една огнева линия с дивеча понякога бива улучван и домашният любимец.

Кучетата могат да пострадат и когато се гонят диви прасета. Случаите с прострелване на куче са по 2-3 пъти на година”, поясни ловецът.

Една от основните цели на ловците е по възможност да отстрелят качествен трофей.

„От разрешените за отстрел диви животни за най-ценни се смятат трофеите от благородни елени, обясни още Асен Пиперко.

„Там най-важният показател е тежестта на черепа с рогата. Мечките също са ценен трофей, но за тях разрешение се дава много рядко. „Миналата седмица бе дадено такова позволение и служители на горското са убили опасна мечка в Смолянско”, добави той.

По информация на Изпълнителната агенция по горите (ИАГ), за миналия ловен сезон държавните ловни и горски стопанства и ловните сдружения отчитат приходи от ловен туризъм възлизат на почти 7,5 млн. лв.

Основна част от чуждестранните ловци, посетили страната за лов на едър дивеч са от Германия, Испания, Италия и Франция. Към дребния дивеч предпочитания имат авджии предимно от Италия, Гърция, Испания и Франция.

ЗА 2018 ГОДИНА: 191 от трофеите със златен медал
191 от трофеите от отстреляните диви животни по линия на организирания ловен туризъм на ловците в България през миналия сезон са оценени за златен медал, сочат данни на ИАГ.

162 са медалите за трофеите от благороден елен, като 39 от тях са златни, сребърните са 74, а бронзовите - 49. При елените лопатари общо медалите са 71, 33 - златни и по 19 сребърни и бронзови.

От отстреляните диви свине по линия на организирания ловен туризъм през миналата година, 86 са златните медали, 80 са сребърните и 123 са бронзовите - общо 289. От отстреляните сърни през 2018-та оценените с медали са 75, като 21 са златните, 23 са сребърните и 31 - бронзовите.

Най - добрите трофеи за 2018 г., са добити от благороден елен, елен лопатар, муфлон, дива свиня и сърна. Благороден елен отстрлелян на територията на ТП „ДЛС Паламара”е оценен с 239,27 точки по системата CIC.

От елените лопатари с най-много точки - 206.72 т. е екземпляр добит ДУ „Студен кладенец”. В ТП „ДЛС Паламара” са отстреляли най-високо оцененият муфлон с 225.25 т. по CIC. Най-ценният трофей от дива свиня със138,75 т. по CIC е отстрелян в ТП „ДЛС Извора”. В ТП „ДГС София” е добита сърна, оценена със 175,58 т. по СІС.

В СЛУЧАИ НА БОЛЕСТИ ПО ЖИВОТНИТЕ: Земеделският министър ще променя сроковете на отстрела
Сроковете за ловуване да се променят със заповед на министъра на земеделието, храните и горите в случаи на епизоотии, каквато е африканската чума по свинете.

Това предвиждат приетите на второ четене промени в Закона за лова и опазване на дивеча. В зала гласуваха 149 народни представители, от които 145 бяха "за", а четирима се въздържаха.

Заповедта на ресорния министър ще се издава след съгласуване с министъра на околната среда и водите, по предложение на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите или на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните.

Обжалването на заповедта няма да спира нейното изпълнение. Промените в закона се мотивират с щетите, които се нанасят в резултат на увеличаването на запасите от дивеча при възникването на усложнена епизоотична обстановка.

Основната цел на промените е да се разреши по-голяма гъвкавост при разрешаване на лова и особено на груповия лов на диви прасета, който в момента е ограничен основно в зимните месеци от ноември до януари.

Според властите популацията на дива свиня в България в момента трябва да бъде намалена с около 80%, за да се постигне такава гъстота, че да не позволява разпространението на африканската чума.

От опозицията заявиха, че подкрепят промените, но те са много закъснели - поне с около две години. Попитаха - защо когато миналата година на министъра е било дадено такова право да издава заповеди с предишни законодателни промени, той се е отказал сам от него.