Двете й ръце са превързани, част от пръстите й ги няма
<em>Жулиета от София се качва на автобуса за Бургас, за да търси късмета си край морето. Вместо тях, открива болничното легло, разказва историята й</em><a target="_blank" href="https://www.podtepeto.com"><em> Под тепето</em></a><em>.</em><br /> <br /> &quot;Това е най-голямата трагедия - край теб да умират хора, да чуваш писъците&quot;, казва бинтованата жена в коридорите на УМБАЛ &quot;Св. Георги&quot; в Пловдив. <br /> <br /> &nbsp;И двете й ръце са превързани. Главата също. Част от пръстите й ги няма. Гледа в една точка и очите й сълзят. &quot;Тръгнах да работя на морето, а видях смъртта в очите&quot;, допълва пострадалата. <br /> <br /> Днес я чакат на работа в Приморско, но тя няма да е там. В мислите й са крясците на хората, кървавата река на магистралата и бездиханните човешки тела, останали в автобуса завинаги.<br /> <br /> &quot;Бях задрямала. Събудих се от жесток удар. Всичко се тресеше. Светът се обръщаше. Сетне всичко утихна за миг. Когато дойдоха стенанията и някой извика: &bdquo;Бягайте, ще избухне!&rdquo;. Намерих сили и изскочих през едно от страничните стъкла&quot;, спомня си ужаса от преди няколко часа Жулиета.<br /> <br /> Далеч по-мълчалива, на съседното болнично легло е Лиляна Рачева. Жената явно не може да осъзнае, а и вероятно не иска, нищо от случилото се. До нея е съпругът й, който я държи за ръка. Пътувала за Стара Загора, от където е родом. /БЛИЦ<br />