Плажни хулигани: Това са хората, които гинат по родното Черноморие

В разгара на летния сезон спасители отново настояват за мерки срещу плажните хулигани, които не спазват флаговата сигнализация и съветите им. Така излагат на риск и своя живот, и този на водните гардове.

Безотговорните летовници не намаляват, а най-много от жертвите на водни инциденти са мъже на 55-60 години. Това показва статистиката на МВР за миналата година, съобщи във Варна доц. Стоян Андонов, председател на Националната комисия по водно спасяване към БЧК по време на кръгла маса, посветена на Световния ден за превенция на удавянията - 25 юли.

През миналата година във вътрешни водоеми са се удавили 55 души, а в морето - 56, като във Варненско те са били 9.

“90 на сто от жертвите по плажовете са мъже, средната им възраст е 55-60 г. Българите са повече от чужденците, които са основно рускоговорящи за разлика от времената преди пандемията, когато жертвите на водни инциденти бяха основно германци”, отчете доц. Андонов, цитиран от “Труд”.

В Седмицата на водното спасяване водни гардове и доброволци от БЧК демонстрираха уменията си на плажовете в Св. св. Константин и Елена и Златни пясъци

Статистиката на МВР не включва случаите, когато удавник е бил изваден жив и е починал по-късно в болница.

Тя обаче ясно сочи, че жените са много по-дисциплинирани на плажа от мъжете, които самонадеяно не спазват указанията на спасителите, не отчитат собственото си здравословно състояние, а често влизат в бурното море и след употреба на алкохол, подчерта Велислав Цеков, председател на Сдружението на специалистите по водно спасяване към БЧК.

Според него неглижирането на труда на водните гардове е една от причините много подготвени и доказали се във времето професионалисти да се оттеглят от професията.

“От години настояваме за плажна полиция, дори в Бургас бе направен опит, но от МВР са категорични, че такава в техните структури не може да се създаде. Обсъждаме и идея туристите да подписват декларации, подобно на участниците в плувни маратони, че влизат в морето на собствен риск.

През последните 2-3 дни то е тихо, но преди това не беше така, а идва най-тежкият месец от сезона - август, в който има мощни вълни и мъртво течение”, посочи Цеков.

Във Варна от началото на сезона няма нито един удавник, но спасителите често вадят бедстващи, пренебрегнали забраната за къпане с червен флаг. Масово я нарушават и родители, които скачат с малките си деца в прибоя.

Вълните се разбиват на малка дълбочина и хората си мислят, че е безопасно, но прибоят в нашето море е много силен, а рискът при отдръпването си назад талазът да повлече дете и дори голям човек, е огромен, обясняват опитни спасители. Нерядко плажуващи отговорят на призивите им да излязат от водата с неприлични думи, знаци и дори със заплахи.

При тежко време на големите плажове в рамките на едно дежурство спасителят влиза по 5-6 пъти в опасното море, за да вади бедстващи. Показва го и статистиката - през миналото лято по Черноморието са били спасени 5753 живота.

На поста си спасителят е служебно лице и такова неподчинение е грубо нарушение на обществения ред, което трябва да се наказва безкомпромисно и бързо, настоя доц. Андонов. Той даде за пример опита на българин, карал студентски стаж като спасител на ивица в Северна Каролина, САЩ.

Там плажен хулиган, отказал да се съобрази със съвета на спасител и отправил нецензурен знак от водата, бил арестуван веднага и още на следващия ден осъден по бързо производство. Освен яка глоба нарушителят трябвало да обиколи всички постове на плажа и да се извини на водните гардове за постъпката си.

Велислав Цеков, председател на Сдружението на специалистите по водно спасяване: Ситуацията по плажовете прилича на тази по пътищата

Ситуацията по плажовете у нас прилича на тази по пътищата - масово самонадеяни водачи и летовници правят груби нарушения, с които застрашават и своя, и на околните живот. Това е болест на обществото и е една от причините опитни спасители да се отказват от работата.

Проблемът е в отношението и социалния статус. Когато полицай ти свирне за проверка, спираш, а на спасителя никой не обръща внимание, въпреки че когато е на пост, той също е длъжностно лице. Хора с добра подготовка спират да практикуват, тъй като хроничното незачитане на съветите им ги отблъсква.

Концесионерите без избор

Заплатите се повишиха, но още търсят стражи

2200 лв. и три хранения дневно

Заплатите на морските спасители се повишиха, а концесионерите вече не ги карат да продават закуски и чадъри. На плаж край Варна, например, предлагат 2200 лв. с 3 хранения дневно, един почивен ден и 50 лв. седмично за транспорт. Въпреки това мнозина от наемателите на ивици изпитват затруднения да попълнят бройките на водните гардове и затова има конкуренция.

Набирането на спасители започва още през зимата, но е практика хората да кандидатстват за сезонната работа в няколко фирми. Така, когато дойде време за договор, винаги остават вакантни позиции, а някои се отказват в последния момент, защото идват от вътрешността на страната и искат да имат удобна квартира и транспорт, обясни Васко Загорчев, председател на новосформирания Синдикат на водните спасители, в който членуват 40 професионалисти.

Това лято всички постове по охраняемите ивици са обезпечени с необходимите 1400 спасители, но се търсят допълнително хора, които да вършат отговорната работа в почивните дни на титулярите.

Търсене има и за басейните. Работата там е по-лека, но бройката на обектите непрекъснато расте. За 15 г. само във Варненско са били открити над 250 басейна.

За разлика от туристически бранш, в тази дейност няма наети от трети страни заради липсата на интерес. За да практикуват, чужденците трябва да изкарат адаптивен курс, тъй като в Черно море има специфични техники като изваждането на бедстващ със 100-метрово въже. Заверилите талони у нас могат да работят навсякъде в Европа, защото сертификатите отговорят на единните евроизисквания.

Този сезон чужденците по вишките са единици - има поляци на Златни пясъци и няколко украинци, успешно изкарали изпитите за спасител на море. От БЧК препоръчват и оптимизиране на изискванията за покриване на нормативи за плуване, за да може да се обучат повече хора, които са готови да вложат душа и сърце в тази дейност.

Основното внимание на спасителите в Бургас е при Моста

Няма пост без дънни ями или течения

10 плажа по Южното Черноморие са опасни за плувците

"Липите” е един от най-красивите плажове у нас, но крие много рискове за плажуващите.

Две невралгични точки, за които спасителите трябва да са особено внимателни, има в Бургас. Едното е Мостът, от който скачат предимно младежи, а другото е районът около Канала. Там сме забранили къпането, защото при дъждове се излива много вода в морето, отдолу е възможно да се завихрят течения и могат да бъдат опасни за къпещите се. Това коментира Симеон Цветков, концесионер на Северния плаж в морския град.

Според морските спасители и концесионери, болшинството от нарушителите, неспазващи сигнализацията и често опониращи на морските стражи, са мъже. От Моста пък скачат предимно тийнейджъри, въпреки непрекъснатите предупреждения.

Общината е забранила полета от съоръжението в морето, защото той може да е вълнуващ, но много опасен. Морето непрекъснато влачи и подводните течения носят и запращат по дъното остри предмети, железа и други опасни атрибути, които могат да се окажат застрашаващи живота на скачащите.

“Всеки пост има опасни места. Дънни ями или течения, и ние си ги знаем. Следим ги под лупа. Няма почти пост по протежението на плажа в Бургас без опасно място. При моя пост - също има и аз си ги знам от 20 години насам, откакто съм на вишката”, каза старши спасителят Петър Русев.

Черните точки

Няма почти пост по протежението на плажа в Бургас без опасно място, каза старши спасителят Петър Русев.

Освен в Бургас, където за опасен се сочи Каналът, а Мостът е смятан за “черна дупка”, освен опасните за плувците Иракли и Северен Обзор на север, има още подобни места на юг.

Първа сред тях е местността “Германката”, която се намира до Созопол. Високите скални стени на това място са предпочитани за тренировки на любителите на скално и спелео (пещерно) катерене. Опасните течения и въртопи в скалната теснина обаче взимат редовно жертви. Фаталното място е получило името си заради нещастен случай преди десетилетия.

На това място, от високите скали, немкиня се хвърлила да плува, но се удавила. Преди повече от 10 години на същото място се самоуби бургаски бизнесмен.

Друга “черна дупка” са “Липите” в Синеморец. На този плаж има две опасни течения, които са основната причина за инцидентите. Другата е, че хората се поддават на паниката, когато ги дръпне морето. Още се помни трагедията от 20 юли 2012 г. Според очевидци двама мъже - Петър Тодоров на 50 г. и Христо Стефанов на 48 г. чули викове на давещи се деца, които мъртвото вълнение отнасяло навътре в морето.

По това време то било към 3 бала. Въпреки силният “сулган”, мъжете влезли във водата и успели да спасят децата. Вълнението обаче ги отнесло и те се удавили. Паметна плоча напомня днес за себеотрицанието и смелостта им.

Край Синеморец е опасен и друг плаж - “Косата”. Това е мястото, където река Велека се влива в Черно море и образува пясъчна коса. Тук рязко става дълбоко много близо до брега и това е особено опасно за деца. Също така след силен вятър тук често има силни течения и дънни ями.

Към опасните плажове спада и “Харманите” в Созопол. Този плаж е гъсто населен през сезона. Проблемът тук идва при силен вятър, най-често от североизток. Плажът е открит, незащитен от скал и много бързо се вдигат огромни вълни. Затова никога не влизайте на “Харманите” при силно вълнение - опасността се засилва от водовъртежи и огромните дънни ями, които вълните лесно дълбаят в мекия му пясък.

Това предупреждение важи с пълна сила за още два близки до Созопол, но много опасни особено през август плажа - северният на Каваците и невероятно открития към ветрове “Шофьорски плаж” на юг след курорта “Дюни”.