Събират пари, за да може пострадалата от асансьора убиец да не остане инвалид

Мария, която пострада от падналия асансьор в София, е обещала на малкия си син дни преди инцидента, че нищо няма да й се случи. Жената помни всеки миг от инцидента. Приятелите набират средства за нейната рехабилитацията, за да не остане инвалид, стана ясно от репортаж на Нова телевизия.

&quot;Няколко седмици преди да падне асансьорът, малкият ми син ме попита: &quot;Мамо, ами ако стане нещо с тебе, ние с бати какво ще правим?&quot; Той много се страхува на мен да не ми се случи нещо&quot;, разказа жената, която преживя ужаса от пропадащия асансьор в 10-етажния блок. Тя разказа, че като майка го е успокоила, че нищо няма да й се случи, че ще живее до 80 години. &quot;Докато чаках линейката си казвах - нищо няма да ми се случи, обещала съм&quot;, разказа Мария.<br /> <br /> Тя помни всичко от фаталния ден. &quot;Влязохме в асансьора, затворихме решетката, натиснахме копчето. Асансьорът тръгна, мина само през нашата площадка, след това започва да пада. Клекнах. Кабината се удряше в стените хвърчаха трески. Исках да кажа и на жената да клекне. Когато беше паднал - на третия път си поех въздух, не знам как съм успяла, почнах да викам&quot;, разказва миговете на ужас Мария. <br /> <br /> &quot;Помня всичко до скенера, не можеха да отворят вратата, рязаха я с резачка. Първо извадиха нея, тя беше паднала върху дясната ми страна. Помня линейката, помня как ми отрязаха дрехите. Всичко помня до скенера&quot;, разказа тя. <br /> <br /> Доктор Петър Марков обясни, че състоянието на пострадалата е било доста лошо. &quot;Тя имаше фрактура на мозъка, разкъсване на черния дроб и далака. Спокойни сме, че бъдещият живот ще бъде добър за нея&quot;, разказа д-р Марков. <br /> <br /> Мария трудно се успокоява от преживения ужас. Тя отново се връща към минутите на падането на асансьора: &quot;Исках да кажа на другата жена: &quot;Клекнете!&quot; Не знам дали съм успяла&quot;, разказа тя. След като се събудила от множеството манипулации в болницата, Мария твърди: &quot;Много е хубаво да се живее. Благодаря и на този ангел, дето ме е пазил, и на лекарите, които са ме събрали, и на приятелите&quot;, каза Мария. Освен с обездвижването, на нея й предстои да се спаси и от спомена за трагичния ден. &quot;Първите дни, като си затворих очите, винаги падах. Сега пия хапчета, за да не рева. Сестрите в реанимация казват, че съм викала, че ми е тясно и да ме извадят. Все си мисля, че хората са измислили техниката, за да служи на човека. Не мисля, че някой ще остави едно съоръжение в десететажен блок в такова състояние&quot;, разказа Мария. /БЛИЦ<br />