Мартин и Николай Йорданови, които бяха спасени след почти седемчасова борба с водната стихия в село Бисер гостуваха в БТВ пет дни след фаталния ден. Башщата и синът разказаха, че са оцелели благодарение на силната си воля за живот. Замръзващи, те пъхали глави под мишницата си, за да могат да си поемат дъх заливани от ледената вода.
&ldquo;Водата подмяташе автомобила ни веднага след като ни извадиха. Ние не сме от Бисер и не сме подавали документи за помощи. Всъщност, изгубихме всичките си документи в стихията. Пред колата се отвори пропаст, тя веднага се напълни с вода. Опитахме се да отворим, не успяхме. Вълните ни застигаха, водата беше прекалено силна, щеше да ни повлече, но удържахме, живот не се дава лесно&rdquo;, разказва Мартин. <br /> <br /> &ldquo;Не можехме да си вземем въздух от ледените води. Спасителите не успяха да дойдат с лодката до нас, водата ги отблъскваше&rdquo;, разказват спасените Мартин и Николай. <br /> <br /> &quot;Не можете да направите филм по нашия сценарий, няма кой да се наеме да изпълнява ролите&quot;, шегува се бащата.<br /> <br /> &quot;Както всяка сутрин тръгнахме да разнасяме млякото. Имаме 10 крави и продаваме продукцията си на постоянни клиенти в Хасково. Стигнахме до моста, реката не беше преляла и решихме да продължим. Отпред имаше вода, но карахме на фарове и не можахме да преценим колко е&quot;, разказа вчера синът Николай. <br /> <br /> През цялото това време двамата били качени на задната гума на отнесения им от високата вълна и обърнат по таван опел. След четири неуспешни опита за спасяването им накрая вече изпадналите в хипотермичен шок Мартин и Николай Йорданови са издърпани с въже от военен хеликоптер на авиобаза &ldquo;Крумово&rdquo;, управляван от бригаден генерал Златко Златев. Двамата гледат на него като на спасител, още повече, че и той рискува с военния хеликоптер, който не бил пригоден за летене в толкова екстремни условия. <br /> <br /> Преди година другият син на Мартин &ndash; Венелин бил блъснат от кола на пешеходна пътека и след инцидента и удара развива шизофрения. Самият Мартин, който е бивш таксиметров шофьор, е загубил зрението си при инцидент. Приема изпитанията на живота си като урок и обяснява, че няма сила, която да го накара да се откаже от борбата за живот. <br /> <br /> Качил сина си на задната гума, а самият останал да подпира возилото от другата страна. На двадесетина метра от мястото има шахта на канал. Чувало се как бучи водовъртежът. Ако еднотонното возило е било запокитено там от стихията, краят бил сигурен.<br /> <br /> Когато идва високопроходимият зил 130, стълбът вода сигурно е бил около метър и половина, а вече са минали над 2 часа. &quot;Силното течение повлече и камиона, измъкнаха го обаче с лебедка. Аз вече бях спрял да си чувствам краката, не можех да си поема въздух от студ. Опитвах се да си пъхна главата под мишницата, за да поема дъх&quot;, уточнява Мартин. <br /> <br /> От десния бряг на реката на моста се е събрало вече цялото село. Хората викат, дават напътствия, но и дума не може да стигне до давещите се. Те вече нямат представа нито за време, нито за достоверност на ситуацията. Мобилните телефони и на двамата са намокрени и &quot;умират&quot;. Жената на Мартин Сийка също била на моста, тръпнеща от ужас, докато двамата се опитват да оцелеят.<br /> <br /> &quot;Видях, че на баща ми вече му е много зле и го издърпах при мен на гумата, той нямаше никакви сили. Беше започнал да придрямва. &quot;Моля те, събуди се&quot;, молех го. Аз си повтарях: &quot;Край, тате&quot;, добавя Николай. <br /> <br /> Избавлението обаче е близко - над двамата започва да кръжи военен &quot;Кугар&quot;. Времето е лошо - вали дъжд и духа вятър. Вертолетът прави няколко опита да доближи крушенците, напътстван от висящия на въжето водолаз в неопренов костюм. Най-накрая уцелва. Първо връзват Николай с ремък през раменете и го пренасят на Е-80. След 15-ина минути хеликоптерът оставя там и бащата. На мястото вече чака линейка.<br /> <br /> Двамата са приети в хасковската болница в тежък хипотермичен шок. Телесната температура на Мартин е 34,5 градуса, а на сина му - 33,5 градуса. Първият е приет във Второ вътрешно отделение, а вторият в хирургията.<br /> <br /> &quot;Искаха да ми &quot;цепят&quot; краката. Аз обаче отказах, сега вече съм по-добре&quot;, казва Николай, който се оказал в по-тежко състояние от баща си.<br />