Българинът Атанас Щилиянов е оцелял при катастрофата на турския самолет близо до летище "Схипхол" в Амстердам, съобщава "24 часа". Тежкият въздушен инцидент с Боинг 737-800 на "Търкиш еърлайнс", при който загинаха 9 души, а над 80 бяха ранени, стана на 25 февруари.
Самолетът изпълняваше полет от Истанбул за Амстердам със 134 души на борда - 127 пътници и 7-членен екипаж. Машината се разби в 10,31 ч местно време (11,31 българско) при лека мъгла, ниска облачност с вертикална видимост над 400 метра и хоризонтална около или малко над 1000 м, разцепвайки се на три - задната част на корпуса бе напълно откъсната, а напречно зад пилотската кабина се е образувала широка пукнатина. Самолетът се е разбил на около 1,7 километра от пистата, на стотина метра от магистрала А9 и на около 600 метра от жилищни сгради.
  Тогава по списъка на пътуващите беше съобщено, че има един пасажер с български паспорт - Джем Мерт, който живее в Истанбул. Той също бе сред ранените, но след лекарски преглед е бил освободен.

  Имаше съобщения за пътувалия Стилиян Атанас, но за него бе обяснено единствено, че е с холандско гражданство.
  Вестник "24 часа" има шанса да открие Атанас Щилиянов, който от няколко дни е изписан от болница, и да направи интервю с него по телефона в дома му в Амстердам.
  Въпреки преживения шок и ужас от инцидента, той е успял да запази чувството си за  хумор, говори със самообладание за случилото се, макар да се усеща, че за части от секундата се задъхва - вероятно заради травмите и счупената гръдна кост.
  Веднага щом е бил откаран в болница, е бил настанен в реанимация, заради вдигнатия адреналин при шока от случилото се лекарите измерват кръвно 220 на 120, макар че до този момент не е имал такъв проблем. Направени са му няколко скенера, множество изследвания, както и рентгенови снимки, тъй като е имало съмнение за счупвания на гръбначния стълб. Стресът от изживения ужас още не е отшумял, Щилиянов признава, че нощем често се буди от кошмарни сънища. Заради силните болки от счупената гръдна кост и множеството натъртвания по тялото все още пие обезболяващи лекарства.
     Ето неговия разказ за преживяното при катастрофата.
     - Как се озовахте в самолета, който катастрофира близо до летището "Схипхол" в Амстердам, г-н Щилиянов?
     - Пътувах от Ашхабад за Амстердам, като сменях полета в Истанбул. Бях в Туркменистан за три седмици заедно с един френски икономист - проф. Мишел Сигбод, за да работим по един проект на Европейския съюз. Моят ангажимент е по IT системите в проекта. Колегата си тръгна два дни по-рано за Франция, а моят полет от Ашхабад беше с турските авиолинии, тъй като нямаше директна връзка до Амстердам. Моят ангажимент е по IT системите в проекта. Колегата си тръгна два дни по-рано за Франция, а аз останах за този полет. По време на пътуването от Истанбул за Амстердам не забелязах нищо обезпокоително. Мястото ми беше 28С - до пътеката, в задната част на самолета, близо до тоалетните.
  Малко преди да стигнем Амстердам, се огледах дали има достатъчно място и реших да пробвам дали бих могъл да заема позата за извънредна ситуация, която ми е много добре известна, тъй като в студентските си години работих като стюард в БГА "Балкан". Горе-долу успях да се свия на кълбо, когато чух стандартното съобщение да се приготвим за кацане. Вдигнах поглед и видях, че сме на около 250 метра височина според мен. Буквално след 1-2 секунди
самолетът  направи човка  напред,  при което машината пропадна с около 200 метра, като зави наляво - наклони се лявото крило на джета. Някои изпищяха още в момента на самото пропадане. Пилотът се опита да вдигне машината, но не успя, и носът се вдигна доста нагоре, настъпи рязко движение, опашката пропадна и се заби в една току-що изорана нива.
     - Какво последва?
     - Усещането беше като при силно земетресение. Опашката на самолета се беше отчупила, а заради форсирания двигател моторите се отцепиха и бяха излетели напред - на около 50-100 метра от основната част на машината - крилата и корпуса.
     - Някаква ваша версия? Първите информации бяха за свършило гориво.
     - Не, това с горивото е глупост. Самолетът обикновено има резервно гориво поне за още един час освен предвиденото разстояние, тъй като може да се наложи да кръжи над летището или да кацне на съседно.
     Според мен става дума за малък технически проблем, комбиниран с грешна реакция на пилотите.
     По-късно един турчин от пътниците разказваше как от самото начало на полета забелязал, че елероните на лявото крило са отворени по-малко, отколкото на дясното. Това, разбира се, може да са спекулации, всичко ще стане ясно, когато излезе окончателната експертиза.
  Знам също, че пилотите не са самоубийци, но те също са хора и правят грешки.
     - Какво беше първото ви усещане, след като самолетът заора? Какво се случи?
     - В момента на удара върху главата ми падна част от покрива на самолета. След това буквално за секунди се озовах под открито небе, тъй като мястото ми се оказа точно там, където се счупи самолетът.
     В първите няколко секунди настана тишина. После започнаха да скачат откъм опашката на самолета от метър и половина височина, движеха се и онези, които като мен се оказаха извън самолета след удара.
     След няколко минути погледнах към вътрешността на самолета и за секунда си помислих дали да не тръгна и аз - за помощ на други пътници, както и за телефона и лаптопа, които ми останаха вътре, но бързо се отказах - видях, че има някаква течност. Може да е било вода, но може да е бил и керосин, имаше опасност от пожар, затова тръгнах с идеята да съм колкото може по-далече от машината.
     В първите минути беше много тъмно, защото имаше много прах, хаос, нищо не се виждаше. После започнаха да се движат онези пътници, които като мен се оказаха извън самолета. Някои тръгнаха обратно към машината - да си вземат част от багажа, чантата с лаптопа или пък да помогнат на свои близки от пътниците вътре.
     Някои наистина бяха успели да помогнат, но са могли да стигнат максимално до седми-осми ред, по-нататък не са могли да продължат.
     Хората от бизнес класата и пилотите са  загинали, тъй като при удара в земята с 250 километра в час задната част на машината е действала като торпедо, когато ги е сплескала.
     - Случилото се с вашия самолет опровергава версията, че първите 4-5 реда в самолета са най-безопасни. Каква беше първата ви реакция?
     - Първо започнах да се опипвам - да установя дали имам наранявания или счупвания. Видях, че от мен течеше кръв. Ухото ми беше разрязано почти като при Ван Гог, но слава богу, сега е зашито.
     Както по-късно се шегувах, добре, че не ме е ударила тоалетна чиния, която остана към отчупилата се опашка на самолета.
     Стигнахме заедно с други от ранените до една ферма, а после ни настаниха в голям хамбар наблизо. А малко по-късно вече с линейки и полицейски ескорт ни настаниха в Медицинския център на Амстердам и в още около 40 болници в цяла Холандия. Аз  бях приет в  реанимация за пълни  изследвания
     - минах няколко пъти на скенер, рентгенови снимки, тъй като имаше съмнения за счупвания на гръбначния стълб...
     - Съдбата ви е погалила, но и вие сте знаели как да се държите при такава извънредна ситуация. Бяхте ли останали в тази спасяваща поза в момента на удара?
     - Да, донякъде бях в тази поза, която ми е помогнала. Това показват дори и нараняванията, които имам. Счупена ми е гръдната кост, за която ще трябва по-дълъг процес за възстановяване. Според лекарите ще ми трябват най-малко 6 седмици, за да се възстановя, а болките може да продължат и повече от три месеца. Имам множество синини и охлузвания по главата, гърба и едната ръка, с която съм предпазвал главата си.
     Наистина човек трябва да  има късмет, но  трябва и да си  помогне сам.
     - Имали ли сте други инциденти във въздуха?
     - Новите модерни джетове, падат като тухла, когато ускорението падне под съответната им критична скорост. Имал съм инцидент като стюард. Но това бяха стари руски машини с турболентни двигатели, при които дори и с отказал двигател самолетът може да планира и да се приземи. Например Ил-14, с който съм летял, беше такава машина. При модерните самолети обаче не е така.
     Помня, че като стюард на Ил-18 веднъж едно врабче ни  удари в носа, разтресе се  целият корпус и се удари в страничното стъкло на пилотската кабина, защото от голямата скорост на самолета и насрещната скорост на врабчето се получава ефект като от куршум, който може да пробие дори и металния корпус.
     - Но може би разораната нива, на която падна вашият самолет, е помогнала?
     - Лошият късмет в случая беше, че паднахме на току-що разорана нива, с влажна почва, която буквално прихваща като лепило самолета, заради което силата на удара е още по-голяма. Ако беше на асфалт или на вода, както например стана с машината в река Хъдсън, Ню Йорк, съвсем наскоро, тогава силата на удара може да се намали от изминатия път по пистата или по водата до окончателното спиране.
     - Как се озовахте в Холандия?
     - През 1982 г. се ожених за холандка, сватбата бе с роднини в София, след това бяхме в Шведския хотел на Дружба. Получих изходна виза чак след месец и половина, въпреки че като стюард от студентски години съм пътувал много, но ми дадоха разрешение за сватбено пътешествие. Купих си еднопосочен билет до Прага, след което с влак пътувах до Берлин, където съпругата ми дойде да ме посрещне, и през Западен Берлин отпътувахме за Амстердам.
     Така останах в Холандия.
     След като приключихме разговора в сряда по обед, се наложи да се чуем още веднъж вчера с г-н Щилиянов, тъй като в Амстердам бе оповестена информацията, че причината за инцидента е проблем с висотомера на самолета. Според холандската агенция, която разследва инцидента, при снижаването на самолета са се появили неизправности. На височина около 700 м левият висотомер внезапно показал промяна на височината и новите параметри били предадени към автопилота.
     - Как ще коментирате първата версия за катастрофата?
     - Първите официални съобщения в немалка степен потвърждават моята версия. Знам точно какво правят двамата пилоти преди и по време на кацане - най-важното е много стриктно да следят височината и скоростта на машината. Не ми е ясно как не са могли да забележат, че скоростта е паднала под критичната. Според мен в паниката си пилотът е дал много газ, с една идея повече, отколкото е трябвало машината се вдигна рязко и опашката заора. Факт е, че един от висотомерите не е работел, а тъкмо той е дал автоматична команда за намаляване на скоростта. В този най-напрегнат момент има няколко уреда, които следят скоростта, управлението е автоматично, докато в последните метри двамата пилоти поемат ръчно управление. Странно как не са видели, че самият автопилот дава ръчките малко назад, за да реагират веднага.
     Пак повтарям - техническа грешка плюс неадекватна реакция в този момент на пилотите са причините за удара. Имали са 2-3 минути да реагират. /БЛИЦ