Въздушният ас о.з. генерал Евгени Манев: Пилотите са се справили чудесно

Това сподели специално за БЛИЦ о.з. генерал Евгени Манев, който до неотдавна беше командир на 19-изтребителн авиополк известен като авиобазата в Граф Игнатиево. Той е един от най-опитните въздушни асове в България, сред малцината, изпълнявали с МиГ 29 ненадминатия по сложност маньовър &ldquo;Камбана&rdquo;, при който самолетът зависва вертикално във въздуха. <br /> <br /> Според въздушния специалист решението за указание за катапултиране не се взима лесно. След като се разбере, че машината не може да се спаси, тя трябва да бъде насочена в безопасно и безлюдно направление. Оценката на ситуацията и приемането на решение стават в критично кратки срокове, буквално за секунди, всяка от които е безценна за спасяването живото на пилотите и недопускане жертви на земята. Изпълнението на решението за катапултиране също става за секунди, с дърпането на един лост. &ldquo;Важното е, че няма пострадали нито на земята, нито във въздуха&rdquo;, отбелязва генерал Манев. <br /> <br /> Той познава много добре двамата летци майор Илия Дойчинов и капитан Петър Методиев: &ldquo;Те са изключително опитни, добре подготвени пилоти. Важното е, че са живи и здрави&rdquo;.<br /> <br /> <u><strong>Досие: </strong></u><br /> Изпълнението на решението за катапултиране също става за секунди, с дърпането на един лост. Популярно обяснен механизмът е следния: кабината се разцепва, реактивна тяга от насочен взрив изхвърля пилотите заедно с креслата им във въздуха и след това се разтварят парашутите. В този момент те изпитват огромно претоварване. Понякога не достига височина за пълно разтваряне на парашута и те могат да пострадат при приземяване, както вероятно е станало в случай.<br /> <br /> Понякога, ако авариралият самолетът вече лети с голям страничен крен или надолу с кабината, катапултиране е много трудно осъществимо и може да има фатален край, свидетелстват пилоти.<br /> <br /> Ето какво описва в спомените си опитният военен летец <strong>о.з. полковник Ангел Георгиев, преди години най-младият командир на авиобазата в Габровница: </strong><br /> &ldquo;Изпълнявам полета по предвидената схема &ndash; в облаци, над облаци, &ldquo;каробка&rdquo; &ndash; два завоя по на 180 градуса ... <br /> Към края на проверката ми, когато се насочвам за кацане, на правата, при спускането на колесника спарката пак прави първоначалния номер. Подчинявам я на волята си &ndash; парирам получилото се леко странично плъзгане. Достигам полосата. Изравнявам се и... миг преди да опра със самолета върху бетона, ръководителят на полетите майор Тотев ми заповядва на висок глас: &ldquo;На втори кръг! На втори...&rdquo; <br /> <br /> Издигам се отново с полк. Тодоров в небето. При необходимата височина и скорост повтаряме опита за спускане на колесника. Дясната стойка на колесника не се прибира. Получавам команда да минем ниско над пистата, за да огледат отдолу отблизо състоянието на колесника. Изпълнявам я. Няма съмнение: ситуацията е същата. Сложна! Дясната стойка си стои в спуснато положение. А така не може да се кацне. <br /> <br /> Изпращат ни към зоната за катапултиране... <br /> Само стопанинът на самолет, на когото се налага да се раздели завинаги с него, знае какво му струва това. Но... няма как. При това аз не вземам самостоятелно съдбовното решение. Изпълнявам заповед. <br /> <br /> Това е първото и последното ми катапултиране. Още помня приземяването м - вместо върху полосата със самолета, върху една преорана нива, под купола на повлечения от вятъра парашут. Незабравима неравна борба. Ще помня завинаги този полет на МиГ-21! И онзи миг, когато изоставената машина, моят дом, се заби едва на 100-200 метра извън населеното място, но... не избухна в пламъци. Докато се борихме да я спасим, изразходвахме всичкото й гориво. <br /> Спомени, които стягат сърцето!&rdquo;<br />