Ако трябва да направим сравнение с предходното правителство, президентът Румен Радев този път си назначи началник-щаб в лицето на служебния министър-председател Стефан Янев. Това заяви психологът Росен Йорданов, цитиран от БГНЕС.


Росен Йорданов

„В предходното служебно правителството той постави една популярна, уважавана и авторитетна фигура - проф. Огнян Герджиков, която предполага и по-висока степен на автономия и самостоятелност. В конкретния случай просто е назначен един човек, който е привикнал и възпитан да получава и изпълнява заповеди.

Връзката между президентството и министър-председателския пост очевидно е йерархична, тя е от казармен тип. С този избор президентът афишира намерението си пряко да инструктира и направлява действията на кабинета.

На второ място, не бива да забравяме, че Стефан Янев беше член и на предходния кабинет, но в ролята на министър на отбраната, към което явно президентът тогава проявяваше сериозен интерес. Тогава г-н Янев изпълни указанията на своя „ментор“ и беше човекът, който както се казва „в 93-тата минута на мача“, предложи да бъде приета офертата на „Грипен“, с което даде ясен знак, че няма да се поколебае да изпълни указанията спуснати му „отгоре“, да обслужи интересите на Руската федерация.

Накратко, номинацията на о.з. генерал Янев е индикативна за това, че президентът иска много по-директно и изкъсо да контролира действията на служебния кабинет и второ – като своеобразен реверанс на изток. Още повече като се има предвид, опита на администрацията му да „замаже“ пред родния електорат, „антируската“ позиция, с която волю или неволю държавния глава се солидаризира на срещата в Букурещ“, смята Росен Йорданов.

За останалите участници в служебното правителството психологът коментира:

Една „шарена“ група, в която трудно биха били намерени екипни или ценностни релации. Лица от началото на прехода, ресорни експерти, експерти с академична визитка, но без специфичен опит, преподаватели от престижни университети, леви, десни, хора от статуквото, от протеста и т.н.

Тази пъстра и объркана конфигурация и персонален състав вероятно от една страна трябва да демонстрира от една страна колко „широко скроен“ е държавния глава, от друга предложи „експериментален модел – образец“ пред българското общество, който да илюстрира, че е възможно под неговия „скиптър“ да бъдат преодолявани ценностни и политически граници (разбера се в името на „изчегъртването на общия враг“), които обикновено в координатната система на Европейския съюз рядко биват прекрачвани“.


Служебният премиер Стефан Янев

Според анализатора обаче идеята за „изчегъртване и отхвърляне“, лансирана от критиците на предходното управление, е силно неевропейска.

„В самата същност на европейските традиции и светоглед е заложена културата на приобщаване и интеграция. И още повече, това се най-често е системен процес на планирани, постепенни и методични усилия, които са базирани не на насилието, принудата и отхвърлянето, а на асоциирането, желанието и добрата воля да се утвърждават предимствата на европейския цивилизационния модел.

Къде тук пасва „изчегъртването? Както сами видяхме от 31-годишния ни собствен опит с привържениците на БКП-БСП, това не се случва просто така. Една част от тези хора продължават да идеализират миналото, други по-прагматични се преориентираха партийно и житейски, а трети както виждаме работят в полза на чужди сили. Така или иначе те са тук и са част от обществото.

В този смисъл, как изобщо може, в съвременна европейска България, да се мисли и да се предлага остракистки подход към една голяма част от обществото, към групи и хора, които симпатизират на легитимна партия, която е утвърдена и представена в европейските институции и е член най-голямото европейски партийно семейство.

Иначе казано, когато някой, говори за изчегъртване, отстраняване, премахване, заличаване и прочие епитети, вместо да се стреми да води почтен политически дуел с реални аргументи и идеи, с отговорно и зряло поведение, вместо с популистки лозунги, то е редно да се запитаме дали говорим за европейски ценности и демокрация или за болшевишки подход“, посочи Йорданов.

БЛИЦ уточнява, че за „изчегъртване“ на ГЕРБ заговори първи лидерът на „Има такъв народ“ (ИТН) Слави Трифонов.

Росен Йорданов бе категоричен, че подборът на служебните министри с разнороден профил е сигнал на държавния глава, че в следващия парламент всякакви политически конфигурации трябва да са възможни, стига те да са насочени срещу един основен враг.

„От психологията знаем, че една от силно сплотяващите емоции е наличието на някакъв враг, срещу когото да се сформира обединение. Това е сигнал към избирателите, че е възможно да речем „Демократична България“, „Има такъв народ“ и например БСП, или ДПС, да сформират явна или тайна формация, който по-нататък да отстрани големия враг от властта.

Но истинската цел на Радев и „инженерните вътрешни и външни“ структури зад него, всъщност е да спечели следващите избори. Точно за това е силният афинитет да управлява началник-щаба на правителството“, смята още анализаторът.

Психологът изрази съмнение, че служебният премиер Стефан Янев би могъл да бъде самостоятелен в действията си начело на служебното правителство.

„Чисто психологически г-н Янев е силно институционализиран тип човек, какъвто е и Радев, който в случая е в супериорна позиция. Изборът на военна кариера не предполага афинитет към свобода и автономия принципно. Възпитанието в казармена среда, отношенията, опита и навиците на военните са доста далеч от представите за формиране на демократично съзнание и свободомислие. Автономията не се изгражда напускане на казармата и с встъпване на цивилна длъжност“, анализира Росен Йорданов.

Според него академичният профил на част от министрите също не е гаранция за техния успех, тъй като пряката връзка между университетската банка и правилните управленски решения не винаги е валидна.

„Виждаме и хора с много добра CV визитка, с респектиращ образователен и професионален ценз, но въпросът е дали тези хора са поставени на правилните места, и дали биха се справили с публичните отговорност“, допълни още експертът.

За да аргументира твърдението си даде пример с председателя на 45-ия парламент Ива Митева: „Видяхме, че само една визитка не е достатъчна, когато говорим за подбор на кандидатите за политически позиции. Има и друг много съществен фактор – личностният. Практическата компетентност също е важна. Това онези неща, които правят човек способен да прилага практически знанията си и да взима решения“.

Специално внимание той обърна на служебния министър на вътрешните работи Бойко Рашков, който, според него, е получил поста си, за да държи в „стрес и паника“ служителите на вътрешното министерство, които пряко и символично се свързват с бившия премиер Бойко Борисов. Рашков има репутацията на остър и краен човек, който е винаги яростен и критичен както към МВР, така и към Борисов персонално. „Както видяхме, той беше и първият, който извърши „угодни“ кадрови промени“р напомни Росен Йорданов.

Във връзка с предаването на властта психологът коментира, че от страна на президента тя е преминала с „парадна обстановка“, която да придаде тържественост на събитието, а от страна на отиващото си правителството се е видял привидно зрял и добър тон, но и с признаци на лека снизходителност.