И Сорос изплува зад машините за вота в България, какво ли ни готви
Опасения и спекулации за компрометиране на изборите идват от липсата на прозрачност и външен поглед над процеса
За манипулацията на машинен вот мнозина биха използвали клишето с корупцията: „Всички говорят, но никой не я е виждал“. Изкривяването на резултати става възможно чрез активно или пасивно съучастие на отговорните фактори, поради което доказателствата липсват и уликите са само косвени, пише anteni.bg
Целта тук не е ретроспекция на машинното гласуване по света и причините за отказ от него, а конкретно българските избори и участието на добилия скандална слава от президентския вот в САЩ доставчик Smartmatic. В нашия случай от едната страна са организаторът ЦИК и преброителят „Информационно обслужване“, а от другата – „Смартматик“ със своите устройства и посредникът за България „Сиела Норма“.
Опасения и спекулации за компрометиране на изборите идват от липсата на прозрачност и външен поглед над процеса. От малкото изнесена информация излиза, че ЦИК е сведена до статист без инструменти за контрол по трансфера и обработката на данните, докато ключовете за резултата държат „Информационно обслужване“ (ИО) и частните доставчици.
Режисьорите на цветни революции
Държавните и частни фактори от българска страна са известни, но нека видим кой дърпа конците на световния лидер по електорални технологии „Смартматик“, какви интереси има и с кого би сътрудничил.
Влиянието на милиардера Джордж Сорос в „Смартматик“ е свързвано с ръководството на компанията от неговата дясна ръка във всички начинания лорд Марк Малок-Браун. Британският дипломат и бивш политик (зам.-министър на външните работи) е заемал високи постове в ООН (вкл. заместник на Кофи Анан) и Световната банка, пръв помощник на Сорос по инвестициите, фондациите и продуцирането на така наречените цветни революции – операции по политическа дестабилизация на държави и мирна смяна на властта чрез кампании, в които целта оправдава средствата.
Сорос и лордът го играят филантропи чрез института и фондациите „Отворено общество“, като спонсорират програми на неправителствени организации с либерални и глобалистки възгледи. Малок-Браун е бивш президент на Smartmatic, а преди месеци Сорос го назначи за президент на Open Society Foundations.
Малок-Браун е автор на първата цветна революция – във Филипините в средата на 80-те години, когато (с известна помощ от тогавашния държавен секретар на САЩ) продуцира спорна победа за Корасон Акино срещу обичания президент Фердинанд Маркос. Това забележително постижение го сближава със Сорос, който след своя удар за милиардна печалба срещу британския паунд отделя грант от 50 милиона долара за операции по изграждане на демокрацията в Македония и Босна и поверява управлението им на лорда.
Дуетът работи усилено срещу националните суверенитети, включително в съдебната област. През 2003 осъществяват Розовата революция в Грузия и сетне подкрепят финансово протежето Саакашвили до пълния му провал. Застават с влияние и средства зад Барак Обама и Хилари Клинтън. През 2014 Малок-Браун оглавява корпорацията SGO, притежаваща Smartmatic. От 2010 насам компанията асистира избори в 25 държави на пет континента, като най-шумните обвинения за манипулации на машинния вот са в Мексико, Венецуела, Филипините и на последните избори в САЩ.
Неограничено влияние
Свалянето на Тръмп се осъществи по класическа рецепта на цветните революции, но в несравними мащаби: дестабилизация на управлението по всички фронтове (включително изфабрикувани компромати за руска афера), информационна война, за капак – изборен хаос, месеци на обвинения и народен щурм на Конгреса във Вашингтон.
Важна роля в оспорваните и до днес електорални практики изиграха „Смартматик“ и друг гигант в електронния вот – „Доминиън“, опериращ в 30 щата. Двете компании са критикувани за вземане-даване с вече покойния венецуелски диктатор Уго Чавес. Уязвимостта на тяхната технология беше разкрита в САЩ още на предишните избори през 2016 и впоследствие няколко щата забраниха машинния вот, но този път големите медии останаха доволни от резултата.
Двете компании официално нямат общо, но понякога си партнират. Покрай разследващите опити на екипа на Тръмп изникнаха не само технически нарушения, а общ адрес на двете компании и офис на Сорос в Канада, регистрирана централа на „Доминиън“ в масонска ложа в Барбадос и др.
Безжичен пробив
IT-ентусиасти установиха, че външна намеса през интернет е възможна дори индиректно – чрез разположени в близост рутери, дори през термостати на климатични инсталации в залите за преброяване.
Бизнесменът Майк Линдел продуцира свое разследване и филм с експерти от различни области, което показа извънредна активност от сървъри в Китай, Иран и Европа към електоралните компютри в САЩ. Записаната по часове, минути и секунди активност удивително съвпада с промени в броя на отчитаните гласове. Отделно файлове с регистриран вот са трансферирани към сървъри във Франкфурт, Барселона, Италия и сетне връщани обратно в американската система.
Засега остава загадка дали манипулациите са реалност или хипотеза, защото доставчикът на машините отказва достъп до интернет протоколи, а изборната администрация спъва външен одит – прехвърлят си топката по отговорности и правомощия. Съдилищата и ФБР отказаха да се занимават с хилядите клетвени декларации със сигнали за нередности и съмнителни практики.
Късметът на начинаещия
Тук само можем да се радваме, че сме бедни откъм електорални методи спрямо САЩ. Хартиените бюлетини не идват по пощата, с несъответстващи или изобщо без подписи. Освен това не се сканират една по една в машините (вкл. многократно). Тази практика включва администратор, отсъждащ всяка проблемна бюлетина. Грешките при ръчно попълване обикновено са под 1%, но на места в Америка откриха случаи с 40 до 60% бюлетини за арбитраж. Проблемът е свързан с програмирането на машините за чувствителност към разлики и оттам арбитърът може да ги пише буквално на когото пожелае.
В България машината не произвежда резултат, докато не бъде попълнена правилно, а после дава разписка, която всеки може да провери.
Ситуацията в България
Големият риск за компрометиране на българските избори идва не от машините, а по веригата до крайния резултат. Доставчикът на устройствата има монопол над софтуера, „Информационно обслужване“ е безконтролен калкулатор, а ЦИК дори няма ролята на кибик – изпъдена е зад вратата.
Информацията от машините ще се качва на флашки, които при особен мерак със съответните достъп и програми могат да бъдат „пипнати“ по трасето от секциите към финала. По всичко личи, че броенето от „Информационно обслужване“ ще си остане мистерия.
Това е възможно, защото при самото подписване на договор още за предишните избори възложителят не е изискал от доставчика достъп или поне проследимост на процеса, нито е осигурена прозрачност при делегираното на ИО броене.
Случайният баланс на силите вероятно е причина ситуацията засега да не истеризира. „Демократична България“ има потенциална топла връзка към „Смартматик“ през „Отворено общество“. ГЕРБ загуби позиции в ЦИК, но има влияние в ИО и „Сиела“. Любопитно е, че и двете партии искат независим външен достъп до машинния софтуер преди изборите, но е почти невъзможно такъв да бъде направен за два-три дни. Изглежда, че сме на ниво молитви и пожелания за успех. Да се надяваме, че доставчиците имат мотивация всичко да мине благополучно, защото България се очертава като дългогодишен партньор за машинен вот.