Изумителни резултати от най-новото проучване за парламентарните избори ТАБЛИЦА
ГЕРБ първи, БСП и ИТН спорят за второто място, ДПС е четвърти, а харвардците...
ГЕРБ е първа политическа сила с 26,2 %, а БСП и ИТН си оспорват второто място с много малко разлика помежду си.
Социалистите взимат 14,9 на сто, а хората на Слави Трифонов - 14,3 %. Това показва последното проучване на "Барометър България", проведено в началото на предизборната кампания за президент и парламент, през периода 13-18 октомври 2021 г.
ДПС са четвърти със 11,6 на сто, на пето място е новата формация на Кирил Петков и Асен Василев „Продължаваме промяната“, пише "Монитор". Пети се нарежда "Демократична България“ с 8,8 %. Това на практика означава, че, ако вотът бе днес, в НС биха влезли 6 партии. На прага обаче е ВМРО със своите 3,7 на сто, докато ИБГНИ са едва на 2,9 %.
От агенцията посочват, че до голяма степен традиционните партии запазват твърдия си електорат, докато новите политически формации, т.нар. партии на протеста са зависими в резултата си от онези избиратели, които са по-скоро нестабилни в предпочитанията си и склонни да променят вота си в последния момент в полза на „новите спасители“.
Горещо проучване за изборите попари харвардците и протестните партии
ГЕРБ успява да запази и мобилизира избирателите си, макар че партията е била извън властта и поставена в изолация от почти всички политически субекти.
На свой ред БСП е на второ място, но левицата не привлича нови избиратели, а предимно мобилизира традиционния си електорат. „Ако от БСП са разчитали, че ще извлекат дивиденти от подкрепата си за Румен Радев, то към момента това е все по-спорно“, казват от „Барометър“.
ИТН пък определено губят доверието на значителна част от избирателите, гласували за тях през юли и дори и с гласове от чужбина.
„Продължаваме промяната“ по-скоро черпи подкрепа от избирателите с десни разбирания – включително и за сметка на останалите „партии на протеста“ като ДБ и ИБГНИ. ДПС може да се похвали с един от най-твърдите и постоянни електорати и може да разчита на 11,6% подкрепа и то без гласовете от чужбина.
За ДБ пък ще е много трудно, почти невъзможно, да подобри резултата си от последните избори, като към момента губи значителен брой гласове.
Партията, която може да се окаже категоричния губещ на предстоящите избори е ИБГНИ, която към момента трудно ще прескочи изборния праг с подкрепата на 2,9% от анкетираните.
Голямата въпросителна на тези избори ще бъде дали ВМРО-Българско национално движение (3,7%) ще мобилизира собствения си твърд електорат, който е достатъчен за влизане в парламента.
Съчетанието на избори 2 в 1 и появата на нови политически формации мобилизира до известна степен избирателите и има потенциал да повиши значително избирателната активност спрямо предсрочните парламентарни избори през юли.
В началото на предизборната кампания 42,2% от респондентите заявяват категоричното си решение да гласуват за парламент, а още 10,8% макар и колебаещи се, са по-скоросклонни да отидат до урните.
Изборите за президент генерират значително по-голям интерес сред избирателите спрямо предсрочните парламентарни, независимо, че голяма част от кандидатите бяха обявени в края на определения от закона срок. 54% от анкетираните категорично заявяват, че ще гласуват и вече са избрали своя кандидат. 7,5% се колебаят, но са по-склонни да го направят.
Значително по-малък е делът и на тези, които със сигурност отказват да отидат до урните.