Макар и с пет години закъснение, Лозан Панов вече е кандидат за държавен глава на кръга „Капитал“. И тук изненадани няма. Индикации, че Панов активно се готви за политическа кариера имаше през последната година, в която председателят на Върховния касационен съд упорито се опитваше да изчисти съмненията около имущественото и финансово състояние на фамилията му, пише "Труд". 

А и все пак издигането му се обсъждаше от Иво Прокопиев, Христо Иванов, Радан Кънев, Антоанета Цонева и компания още през лятото на 2016 г. на първата (полу)тайна сбирка на групата „Арго“:

Радан Кънев: “...Лозан Панов трябва да напусне...”

Антоанета Цонева: “Лозан Панов не може да е кандидат на партия!”

Христо Иванов: “Ако има Черен лебед, това е жена му на Лозан...”

Факт е, че тази седмица най-накрая Панов ще освободи (временно) от присъствието си съдебната система, което всъщност е единствената, макар и кратковременна, обществена полза от неговото издигане като претендент за държавен глава. Защото номинацията на председателя на ВКС преследва цели, които имат изцяло конюнктурен и задкулисен характер, свързани с осигуряването на спокойствие за настоящия обитател на „Дондуков“ 2 и саботаж на избора за следващ съдия №1.

Лозан Панов за пореден път показва, че Темида трябва да се срамува от магистрати като него. Панов се кандидатира за държавен глава, но дори му липсва смелост да се оттегли от съдебната система. Арогантно се държи като политик, но се е вкопчил в тогата и властта, които има като съдия №1. Панов вече обясни, че нямало да се отказва от несменяемостта си като магистрат, а щял да ползва неплатен отпуск, за да може след 14 ноември да продължи да е съдия, председател на ВКС и член на ВСС. А дотогава ще ни поучава на морал, ценности и върховенство на правото, макар да демонстрира пълна липса на интегритет, за да е част от съдебната система.
 



Номинацията на Лозан Панов на първо място потвърждава, че в последните над шест години Върховният касационен съд се е управлявал от задкулисно зависим съдия, който многократно и абсолютно целенасочено нарушаваше етичните принципи на магистратите и най-вече независимост на съдиите от политиците.

Панов дължи извинение на всички онези върховни съдии, които ползваше, като параван за обслужване интересите на подсъдими и обвиняеми лица, чрез опитите му да саботира делата срещу тях – било наказателни или свързани с доказване на произхода на средствата им. Макар че никога не би го направил, Лозан Панов дължи извинение и на членовете на предишния и на настоящия Висш съдебен съвет, които търпяха безпардонните му политически агитации, грубо нарушаващи Етичния кодекс на българските магистрати.

В същото време катапултирането на т.нар. „съдия №1“ в политиката е добра новина за двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Колкото и Панов да ги обвинява в политически зависимости, действителността ясно показва – чии действия в съдебната система са били задкулисно дирижирани и най-вече от кои кръгове.

Същите тези кръгове сега активират Панов, но не, защото имат шансове с кандидатката за вицепрезидент Моасе, да получат гласове извън претенциозните сноби от „жълтите павета“, а за да не позволят кандидатурата на проф. Анастас Герджиков да застраши втория мандат на Румен Радев. Знак за това бе режисираната поява на Панов преди седмица по БТВ. От нея се разбра, че тезата на Антоанета Цонева от 2016 г., как Лозан Панов не трябва да е чисто партийна кандидатура, ще бъде спазена. В същото време издигането му се отлагаше до последно, за да се изчака номинацията за държавен глава, която щеше да получи подкрепата на ГЕРБ и гласоподавателите от център-дясно.
 



Точно, защото кандидатурата на ректора на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ има всички качества да събере вот, отвъд тясното ядро на ГЕРБ и СДС, кръгът около Иво Прокопиев издигна аварийно Лозан Панов. Целта е ясна – електоратът на „Демократична България“ да не се изкуши и да подкрепи представител на академичните среди, който призовава за обединение.

Част от тази слаба режисура е и театралната нападка, която Панов пусна пред БТВ срещу Румен Радев, който не бил реагирал навреме срещу действията на прокуратурата. Доста наивен опит да се представяш за алтернатива на някого, пред когото си коленичил. Знаково е, че формално издигналата Лозан Панов групичка от „Правосъдие за всеки“ направи това пред фонтана на президентството. На същото място преди по-малко от две години, същите на колене молеха Румен Радев да наруши Конституцията и да не издаде указ за утвърждаването на избора на Иван Гешев за главен прокурор. Заради това трябва да е ясно отсега, че истинският кандидат на олигархичния кръг „Капитал“ за президентските избори е вдигналия юмрук Радев. И това ще стане отчетливо ясно преди втория тур на 21 ноември.
 

Извън политическата цел, която преследва издигането на Лозан Панов за президент, има и друга, свързана с избора на следващия председател на Върховния съд. Панов не само, че няма да се извини на върховните съдии, че в мандата си превърна институцията ВКС в квартален партиен клуб на жълтопаветници, но вече активно пречи и на избора за достоен негов приемник. Освен ръководния пост във ВКС, Панов временно ще напусне и ВСС. Същото, но окончателно, се готвят да направят и двете му най-доверени следовнички в кадровия орган – Олга Керелска и Атанаска Дишева.

В същото време политическото крило на кръга „Капитал“ в съдебната власт – Съюза на съдиите в България, води целенасочена кампания по провалянето на избора на нови двама кадровици на мястото на подалите по-рано оставка Красимир Шекерджиев и Боряна Димитрова. Целта е Съдийската колегия на ВСС да остане без петима от членовете си, което да бъде използвано за пропагандирането на тезата, че този състав на кадровия орган няма легитимното право да избира съдия №1. Макар това да не е вярно, защото, за да има проведен редовен избор са нужни гласовете на 17 членове на ВСС, внушението вече активно се лансира през медиите на Иво Прокопиев и тези, които следват същата редакционна политика като неговите.

Явно за кръга „Капитал“ е особено важно да продължи да контролира ВКС. За целта трябва да се направи всичко възможно този състав на ВСС да не избира следващия съдия №1. Намеренията са това да направят други кадровици на съдебната власт, в чието определяне активно да участват прокситата на кръга около Прокопиев в политиката и правосъдието – „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и ССБ.

Този втори план зад издигането на Панов за президент, може да претърпи провал, стига мнозинството от съдиите в страната да демонстрират истинска независимост и да откажат да участват в опита за саботаж за излъчване на двама техни представители, които да довършат мандата на настоящия ВСС. Що се отнася до този състав на кадровия орган, той вече многократно е доказал, че не се поддава на натиск и шантаж.

На номинацията на Лозан Панов може да се гледа и като символична победа за всички онези, които дръзнали да разкрият зависимостите на председателя на ВКС, бяха обругавани и хулени – от журналисти, през политици, общественици, съдебни кадровици, до прокурори и съдии. Оказва се, че всичко изговорено и изписано, свързано със зависимостите на Лозан Панов от Прокопиев и компания, не само е било истина, а днес вече се признава и от самите тях. Вероятно и заради това сбирката на Инициативния комитет за номинирането на председателя на ВКС за кандидат за президент се проведе в клуб „Сохо“, където преди пет години Прокопиев, Иванов и сие – обединени в групата „Арго“, се бяха събрали повторно, за да правят рекапитулация на отминалите тогава президентски избори и да планират създаването на партийното ГМО – „Да, България“.

В настоящата предизборна кампания лидерът на инженеринговата партия Христо Иванов може би най-накрая ще признае – какво се е променило за пет години, че днес подкрепя кандидатурата на Панов, а през 2016 г., никак не е бил ентусиазиран и дори нарича съпругата му Елисавета Панова – „Черен лебед“. Пък на самата кандидат „Първа дама“ отново ще й се наложи да обясни, как така се оказа, че апартаментът, който обитават с Лозан Панов, е закупен на цени в пъти по-ниски от пазарните от кумовете им – собствениците на строителната компания, прочула се покрай „Апартаментгейт“.

За мнозина може да изглежда странно, но всъщност председателят на ВКС плаща наем, за да живее в семейното жилище, което се води на фирмата на съпругата му. Всичко това може да изглежда битово, когато говорим за избори за държавен глава, но не всеки може да си закупи лятна вила в околностите на Варна за сумата от… 24 000 лв.?!

Не на последно място, номинацията на Панов ще му даде свобода да изрази подкрепа за легализирането на гей-браковете, все пак в неговия мандат и с активната му роля, ВКС не можа да излезе със становище по делото пред Конституционния съд за ратифицирането от България на Истанбулската конвенция. Номинацията за вицепрезидент пък хвърля яснота и върху това, кой ще пише речите на кандидата за президент, който продължава да ползва словата на покойния му текстописец – доц. Кристиан Таков.

И някак, за да потвърди тоталната зависимост на Панов от кръга „Капитал“, новото прокси – Кирил Петков побърза да запрати „сламения“ председател на ВКС от „Дондуков“ 2 в стола на главен прокурор. Погазилият Конституцията самохвалко от пластмасовия политически миш-маш „Продължаваме промяната“ щял да прави от Лозан Панов – обвинител №1. Звучи повече като тъп виц, отколкото като думи на зрял и уравновесен човек, с претенции не просто да участва във властта, а да управлява.