Правителство на малцинството - реална възможност ли е?

"Много срезове се правят, от сутринта социолозите казват, че са победили хората, които искат промяна. Хайде да сме коректни в "промяната" - 51% към 18:00 са гласували за партиите на статуквото. Това са ГЕРБ, БСП и ДПС, заяви в ефира на Bulgaria ON AIR политическият психолог проф. Антоанета Христова.

Останалите 31% са гласували за партии, които са относително, защото вече са били играчи в парламента, нови партии - Мая Манолова, "Демократична България" и Слави Трифонов. Изводът, само от числата, е, че статуквото е повече от промяната. Темата дали статуквото може да направи правителство е друга, и тя е свързана с други мантри, съобщавани преди това. Но реално ако пожелае, статуквото прави правителство, но то не иска", посочи тя.

Заедно с политолога Христо Панчугов те коментираха резултатите от изборите и какво се задава на българския политически хоризонт.
"Какъв е профилът на тези, които гласуваха за промяната - млади хора, живеещи в села или малки населени места, хора, живеещи в чужбина, хора с образование или без, но дори да имат - то не може да се определи като добро и качествено. Образованието у нас не е съобразено с нуждите на бизнеса и работната ръка на страната. Тези хора примерно живеят в Северозападна България, техните родители работят да кажем в Испания и им пращат пари, а те не искат да работят. Това е едната част. Другата част са низвергнатите -  там са Българите в чужбина, които не са щастливи, бленуват за родината, там са тези, които от 90-те досега никой не им е обърнал внимание. Те не гласуваха за политика. Гласуваха за един мълчалив човек, Слави, които им даде малките моменти на веселие чрез музиката", смята Христова.

"Ако гледате статуквото като управление в този му вид, то ще получи 1/3 - 1/4 в рамките на този парламент. Всичко друго отива за партии, които не са били част от управлението. В този смисъл има много ясно заявено желание за промяна. Проблемът е, че нямаше отговор на търсената формула в рамките на политическата кампания и водещите политически лидери. Слави Трифонов е свързан по-скоро с протестния вот и с желанието да се отхвърли системата. Безизходицата, в която се намираме, е заради липсата на идея как изглежда тази промяна", каза от своя страна Христо Панчугов.

По думите му Слави Трифонов нямаше послания, но не нарочно.

"Слави ще му бъде връчен мандат. Само заради този факт, той ще трябва да каже как ще изглежда политическата му визия. И ще трябва да позиционира депутатите си, които ние не между друго въобще не познаваме, по оста ляво-дясно", добави политологът.

Проф. Христова смята, че е абсурдно, че хората се радват само на факта, че Трифонов ще проговори.

"Ние не сме в полето на политическо, а само в полето на ирационалното. Удовлетворяват се само нива на първични емоции. Какво следва, след като си начешем първичните емоции? Правителство на малцинството е реална възможност. Както и някакво правителство, което даде промяна на закона за изборите. Примерно това би могло да бъде реална цел. Сега опираме и до психологията на Слави Трифонов - той е едно голямо его, което е очаквало да бъде първо, и той е загубил в собствените си очи. В контекста, в който той се намира психологически, може да постигне нещо, което той счита за смислено, и това може да изиграе мотивационна роля", смята тя.

Политологът изрази друго мнение:

"Силно се съмнявам, част от харизматичността на един лидер е да обещаеш чудо. Той не е обещал чудо. Аз не мисля, че той е и способен да направи чудо".