Проф. Константинов: Случи ли се това страшно нещо, в България ще видим какво са черни и бели кахъри!

Математикът проф. Михаил Константинов направи горещ анализ пред "Монитор", свързан с изборните резултати, самия вот чисто в организационен план и възможните сценарии за следващ кабинет.

- Проф. Константинов, каква е оценката ви за вота от чисто организационен план, имаше ли пропуски?

- В организационен план вотът беше организиран по-добре от това, което очаквах. Като цяло изборната администрация, около 80 хиляди души, положи много усилия и се справи.

Някъде хората работиха по над 48 часа непрекъснато. Моите колеги от „Информационно обслужване“ АД, както винаги, се справиха блестящо с обработката на резултатите. От 2003 г. ние извършваме тази дейност и срещу работата ни няма нито едно възражение. Само на тези избори трябваше да обработим 13 милиона числа или 4 пъти повече, отколкото на последните парламентарни избори през 2017 г.

Работеше се на три смени по 24 часа в денонощието. Ако не бяхме организирали така работата, имаше опасност да се забави обработката на резултатите извън законово определените срокове. Ние обаче се справихме отлично и на мен изобщо не ми е неудобно да го кажа. За мен беше чест и привилегия да бъда член на този колектив.

- Какво показа този вот във време на пандемия? Май нито пандемията, нито дъждовното време спряха българите да отидат до урните.

- Така излиза. Гласуваха около 3 милиона и 333 хиляди избиратели или около половината от избирателите по списък. У нас хората, които имат право да гласуват (това са почти всички български граждани над 18 години), са 6 милиона и 800 хиляди. От тях 5 милиона и 800 хиляди са на територията на страната и около 1 милион са в чужбина.

Така че приказките за 2, 3 и повече милиона избиратели в чужбина са пълни глупости. Българите в чужбина са под 1 милион и 400 хиляди, а избирателите там, както вече казах, са под 1 милион. От тях около 150 хиляди гласуват. Този път гласуваха 180 хиляди. Много са, но и друг път са гласували почти по толкова.

Тези гласове от чужбина промениха точно 4 мандата: 3 от тях спечели партията „Има такъв народ“ на г-н Станислав Трифонов и 1 мандат спечели коалицията „Демократична България“, която обединява градската левица и градската десница. Тази коалиция постигна забележителен резултат в София: 13 мандата срещу 11 на ГЕРБ. А кой загуби тези 4 мандата от гласуването в чужбина?

Ами 3 мандата загуби ГЕРБ и 1 мандат загуби БСП. Иначе за 10 парламентарни избори от 1991 г. до 2021 г. гласовете от чужбина донесоха общо 19 мандата от общо 2400, или някъде около 0,8%. Но не е важно, че са толкова малко. Важното е, че се поддържа връзката на българите в чужбина с родината.

- Много ли са грешките в протоколите, особено в сравнение с предишния вот?

- Имаше районни изборни комисии, в които от постъпилите протоколи на СИК над три четвърти бяха с грешки. За щастие, повечето грешки не касаят гласовете за партиите, защото там всеки член на СИК от съответната партия като орел бди над гласовете за любимата си партия, за да не ги открадне някой. Но такива работи като преференции и други незначителни според членовете на някои комисии неща остават малко пренебрегнати и там грешките са повече.

Най-голямата идиотия беше да се карат секционните комисии да сумират данните от машинното и от хартиеното гласуване. Там комисиите масово пишеха 10+11=25 и други подобни математически забележителни открития.

Така проверихме дали комисиите могат да сумират числа в кръга на 100. Е, ми оказа се, че част от тях не могат. Което го бяхме предсказали, но нямаше кой да ни чуе. Слава Богу, с къртовски наднормен труд успяхме да коригираме математическите несъответствия. И пак повтарям, става въпрос не за гласовете за партиите - там внимават, а за други числови данни.

- Кое създаде проблем в това отношение?

- Предстои ЦИК да извърши сериозен анализ на проблемите, възникнали по време на вота. Надявам се, че там ще се даде отговор на вашия въпрос.

- На какво се дължи намаляването на броя на недействителните бюлетини?

- Разбира се, една от причините е увеличеният брой машини. Но и през годините процентът на недействителни гласове у нас, с едно важно изключение, винаги е бил в световните норми. Как всъщност стои този въпрос? Противно на всеобщото погрешно мнение, процентът на недействителните гласове у нас не е много висок.

Висок е той само на изборите за общински съветници, и то само за периода след въвеждане на преференциите през 2015 г. На местните избори през 2007 и 2011 г. недействителните гласове бяха 4%. Не е малко, но е горе-долу в европейските норми (в Германия недействителните гласове са до 2%). Тогава преференции нямаше.

През 2015 г. се въведоха преференции при изборите за общинските съветници и недействителните гласове скочиха на 14% за тези избори и общо средно до 6-7%. През 2019 г. преференциите останаха и недействителните гласове при изборите за съветници останаха на безобразно високото ниво от 15%. При изборите за кметове те бяха поне три пъти по-малко.

За мен е очевидно, че високият процент на недействителните гласове, и то само при местните избори за съветници, се дължат на преференциите. Какъв обаче е конкретният механизъм това да се случва, не знам. Впрочем, най-високият процент на недействителни гласове на местни избори беше през 1999 г. Някъде около 33% беше стигнал. Знам, че звучи като лоша фантастика, но е толкова. Който не вярва, да ми се обади и ще му обясня.

- Какво всъщност показа машинният вот?

- Машинно гласуваха точно 27% от избирателите в секциите, където имаше машини. Тези секции бяха над 9 хиляди. Точно толкова беше процентът на машинно гласувалите и през 2019 г. на европейските избори, когато имаше 3 хиляди машини. Значи при един свободен избор точно 27% от хората избират да гласуват с машини. Не е правено проучване защо, но това са фактите. А преференциално избраха да гласуват 43% от избирателите. Българите свикнаха с този своеобразен мажоритарен избор и вече масово го използват.

- Трябва ли да остане машинното гласуване според вас?

- Както и преди съм казвал, в Европа машинно гласуване няма. Вярно, с машини гласуват в Индия, в Бразилия, във Венецуела. И в много американски щати. Но в Европа машинно гласуване има само в град Брюксел и околните села.

Даже няма в останалата част на Белгия. Така в Европа с машини гласуват под 1% от хората. И що така? Ми, така. Пише го в мрежата. Където в Европа имаше машини, ги изхвърлиха. В Германия даже ги забраниха. И то ги забрани техният Конституционен съд, така че там въпросът е закрит. А какво се случи у нас на тези избори?

С решение на  Централната избирателна комисия гласуването с машини в МИР Велико Търново на 4 април беше прекратено заради грешка в софтуера, който разместваше преференциите. Добре че навсякъде се гласуваше и с хартиени бюлетини. Иначе Конституционният съд щеше да касира изборите във Велико Търново, което би било катастрофа. То още не е късно да се случи нещо такова, да не дава Господ. Подобно нещо се случи и в МИР-Добрич, но там се потулиха нещата.

- Изненада ли ви все пак активността на българите в чужбина?

- Активността на българите в чужбина беше сравнително висока, но и друг път е имало подобна активност. Освен това чух доста подигравателни коментари за избора, който направиха много от българите в чужбина. Трябва да се научим да уважаваме народа си и неговия избор. Съмнявам се, че тези, които се подиграват на народа си, са много умни.

Българската държава я има от повече от 13 века, само още една такава държава има в Европа. А българската държава - това е българският народ. Аз се гордея, че съм българин. И синовете ми се гордеят. А хулителите на България, тях историята ще ги прескочи и ще ги забрави.

- Отхвърляте ли възможността за предсрочен вот, след като е ясно, че трудно може да се сформира кабинет в тази ситуация?

- Не е моя работа да приемам и да отхвърлям каквото и да е. Българският избирател показа своята воля на 4 април и политиците трябва да се съобразят с нея. В личен план мисля, че е по-добре да няма бързи предсрочни избори, защото страната е изправена пред тежки и неотложни проблеми.

Не на последно място трябва да мислим за влошаващата се ситуация в Украйна и за евентуалното участие на НАТО и България в този конфликт. В случая под конфликт разбирам война, за който не е разбрал.

Последните 75 години България не е водила война. Няма такъв щастлив период в историята на нашата държава, защото от войната по-страшно нещо няма. У нас вече почти няма хора, които да помнят войната. Дано не стане нужда да си припомняме. Че тогава ще видим какво са това бели кахъри. И какво – черни.