Психолог обясни защо не е добре Слави да прави кабинет с Манолова и Христо

„От Слави Трифонов могат да се очакват неочаквани неща. Той е показал това през годините. Трифонов не е човек, който с лекота би изпуснал лидерската позиция, независимо дали ще бъде отзад или отпред като фронтмен. Обикновено предпочита да е фронтмен“.

Това заяви в интервю за БГНЕС психологът Росен Йорданов.

Той коментира каква ще бъде ролята на телевизионния водещ и шоумен, след като неговата партия „Има такъв народ“ стана втора на парламентарните избори, които се проведоха на 4 април.

Според психолога, влиянието на Трифонов не е само музикално и не идва само от шоуто му, то е в много културни посоки. В продължение на 20 години той отгледа цяла генерация.

За тези години Трифонов успя да опакова в едни по-приемливи граници неособено привлекателните черти и вкусове на това поколение.

„Никой няма да започне да се хвали, че харесва чалгата, но, ако е представена по един патриотичен, забавен и бунтарски начин, тя може да дава идентичност“, заяви Йорданов и добави:

„Слави Трифонов успя да изгради определен тип идентичност в част от поколението, което е родено след 1985 г.“.

Резултатите от неделния вот (около 570 000 за ИТН) също така са показали, че българският избирател не търси вече месия. Доказателство за това е сравнението с броя на гласоподавателите, дали гласа си за Симеон Сакскобургготски и Бойко Борисов през 2002 и 2009 г. съответно малко под 2 милиона и близо 1,7 милиона.

„Ако трябва да се сравнява с тях, Трифонов не е постигнал особен успех. Фактът, че за него са гласували около половин милион души, говори, че има някаква степен на узряване на хората“, отбеляза Йорданов.

„Езикът на крайностите, на силните думи и големите обещания вече не е толкова мощна притегателна сила. Гласоподавателите биха предпочитали някакви еволюционни форми на развитие на партиите“, каза още психологът.

Според него една от причините довели до загубата на около 300 000 гласа от ГЕРБ, се дължи на това, че премиерът Бойко Борисов е концентрирал твърде голяма власт в ръцете си, включително и неща, които по принцип не трябва да зависят от него.

„Идеята е да се покаже друг тип лидерство. Партиите щяха да постигнат много по-добри резултати:

1. ако ГЕРБ беше показала навреме способност да се еманципира от народняшко – авторитарния тип лидерство, демонстриран охотно от Борисов, не само като нови персонажи и лица , но най-вече като модели на поведение и вземане на решения;

2. ако БСП не беше тръгнала по ретроградния път, по който я води Корнелия Нинова, а беше показала европейски, модерен тип мислене и поведение, ориентиран към социалдемокрацията;

3. ако от „Демократична България“ бяха демонстрирали освен решимост и нетърпимост, повече зрялост и диалогичност, повече увереност, отколкото самонадеяност.

След изборите Росен Йорданов не вижда усмихнати лица, а угрижени. Причината е, че политиците, които ще сформират правителство рискуват да понесат тежки и необратими щети.

„Отечественият фронт не е толкова привлекателен... Ако погледнем броя на депутатите, ще установим, че големите партии не могат да бъдат заобиколени при съставянето на кабинет.

Можем да си представим, това е само предположение, какви ще са последствията, ако Трифонов състави правителство и се съгласи да следва програмата на „Демократична България“ с подкрепата на еуфоричната Мая Манолова, която да тръби навсякъде, че е настъпила едва ли не „деветосептемврийска“ промяна, с „присламчената“, но нежелана подкрепа на Корнелия Нинова и с тихата, но „дълбока“ подкрепа на Карадайъ и компания.

При една такава конфигурация тип „Орешарски 2“, колкото и дълго време да бъде маскирана или камуфлирана, какво биха си казали гласоподавателите? От друга страна, всякакви други варианти изглеждат малко възможни и малко вероятни“, заяви Йорданов.

Един от големите проблеми е, че партиите не са показали диалогичност.

„Когато един политик е добър, той винаги оставя врати за диалог. И най-непримиримите врагове и най-големите съперници са оставяли такива вратички, за да се поддържа диалог, което за съжаление в нашата политическа среда е твърде дефицитно поведение.

В края на краищата тези резултати, освен силна фрагментираност на обществото е сигнал, че хората очакват еволюционни промени, а не революции. Намираме се в период на криза – след здравната ще настъпи икономическа.

Има нужда от предвидимост, спокойствие и здрав разум, което се усеща на емоционално ниво от избирателя. Той знае, че не се задават оптимистични времена и пътят не е постлан с рози и слънчеви дни.

Всеки революционер, който е решил, че сега е дошъл моментът да забие байрака, като нашия президент, ми се струва твърде превъзбуден в желанията и амбициите си“, подчерта Росен Йорданов.