Рискована игра с държавния дълг: Ето колко милиарда ще прахоса новата власт

"Демократична България" все още не е решила дали ще участва в бъдещото правителство със свои министри. Това заяви в "Денят започва" по БНТ икономистът и избран за депутат от "Демократична България" в 47-ото Народно събрание Георги Ганев.

Ако "Демократична България" реши да излъчи свои представители в кабинета, най-логично е да поеме Министерство на правосъдието, коментира той. Самият Ганев е категоричен, че няма амбиции към изпълнителната власт, а ще остане в парламента. Той изтъкна, че е оптимист за шансовете за съставяне на коалиционен кабинет.

Според Георги Ганев Бюджет 2022 се очертава като кризисен заради пандемията и въведените ограничения.

Според него ще се наложи държавата да емитира дълг, който да покрие финансиране от около 5 - 6 милиарда лева заради дефицита, който ще бъде заложен в бюджета - между 3,5 и 4,5% от БВП.

Амбицията на участниците в коалиционните преговори е да се спазват критериите, свързани с еврозоната и Плана за възстановяване, което означава под 3% касов дефицит, каза още Ганев.

Той изтъкна, че от икономическа гледна точка най-важното е възможно най-бързо да се стигне до момент, в който да паднат ограниченията срещу COVID-19. Това е възможно при достатъчно голям процент ваксинирани или с имунитет, получен по естествен път. Според икономиста от "Демократична България" това е пътят към възстановяване на икономиката.

На коалиционните преговори е обсъждано компенсаторните мерки за бизнеса да останат, но да се прецизират.

Идеята е компенсациите да се насочат към запазването на работни места и дори - към разкриването на нови в условията на криза. Сред приоритетите ще бъде и подобряването на административното управление на компенсациите, така че средствата да не се бавят и да стигат навреме до бизнеса.

На първо време се очаква минималната работна заплата да се повиши от 650 на 700 лева. Обсъжда се след 2023 година минималната ставка да се определя като процент от средната работна заплата на база данните в НСИ.

Според Георги Ганев новото правителство със сигурност ще се наложи да използва като основа проектобюджета, изготвен от служебния кабинет. План-сметката обаче ще бъде съобразена и с промените в структурата на изпълнителната власт - например назначаването на вицепремиер по климата и създаването на министерство на икономиката и иновациите.

Технологично няма как Бюджет 2022 да бъде приет до края на годината, изтъкна Ганев. Ще се работи за приемане на годишната бюджетна рамка до края на януари 2022-ра. За първия месец от следващата година ще важи правилото 1/12-та от Бюджет 2021.

На преговорите е изразена воля за по-строг контрол на публичните харчове, тъй като в момента за всеки изхарчен лев от държавата българите получават много по-малко от лев държавни услуги, заяви Ганев.

Обмислят се критерии, по които да се измерва ефективността на социалните политики. Така ако не постигат целите си, тези политики ще бъда променени или изцяло отменени.

Обсъждани са и варианти за засилване на публично-частното партньорство там, където е възможно. Според Ганев работата на държавните предприятия би станала много по-ефективна, ако миноритарна част от акциите им са собственост на частни лица. Практиката показвала, че това има дисциплиниращ ефект върху управлението от страна на държавата.

Георги Ганев изтъкна, че един от основните приоритети на "Демократична България" е в никакъв случай да не се увеличава данъчноосигурителната тежест, а при всяка възможност да се намалява – като въвеждането на данъчни облекчения за физически лица, а също и на необлагаем минимум в рамките на плоския данък.

Размерът на ДДС се очаква да остане без промяна.

Има идея бюджетните излишъци да се разпределят от Народното събрание, а не с постановление на Министерски съвет.