Задават се странни коалиции: Кой ще управлява България след изборите?

ГЕРБ печели мнозинството от гласовете на народа, но може ли локдауните, забавянето на ваксинацията и отсъствието на Борисов от големите телевизионни дебати да отслаби преднината на партията?

Дни преди парламентарните избори всички се питат предизвестен ли е резултатът, очакваме ли изненади и какво управление ни предстои, съобщава novini.bg.

Всички социологически изследвания поставят пет партии като сигурни в следващия парламент и две на ръба. По всичко личи обаче, че следващото Народно събрание ще се състои от общо седем партии и коалиции.

Водещите агенции определят първото място за ГЕРБ-СДС, следвани от столетницата - БСП. Повечето експерти и проучвания са в спор за третото място на вота - дали партията на Слави Трифонов "Има такъв народ" ще спечели повече гласове или Движението за права и свободи (ДПС).

На пето място, според повечето проучвания, е Демократична България, следвана "на ръба" от ВМРО и "Изправи се! Мутри вън!".

Вотът за ДПС винаги крие изненади, а гласовете надвишават данните от социологическите допитвания.

Част от този феномен се дължи и на факта, че проучванията на социологическите агенции не включват гласовете от чужбина. Партията на Трифонов пък се очертава като силен и непридвидим играч в следващия парламент.

Броят на влезлите партии няма да направи изборът за съставяне на правителство по-лесен.

Активността

Близо 54% е била активността на последните парламентарни избори или около 3 700 000 гласували българи.

Очакванията за 4 април са от 37-40% активност или близо 2 800 000 българи до урните.

За нормална избирателна активност се счита около 3 000 000 гласоподаватели, а под 2,2 млн. за изключително ниска.

Трудно би било някой да предвиди каква ще е изборната активност на 4 април, тъй като в историята нямаме прецедент за сравнение, а именно - вот по време на пандемия.

Коронавирусната инфекция може да окаже водещата роля за ниската избирателна активност, друг фактор би била и умората у гласоподавателите или предвидимостта на изборите.

По данни на Тренд 45% от българите категорично ще гласуват, 22% се колебаят. Според агенцията категорично няма да гласуват 23% от българите, а 10% не могат да преценят.

От агенция "Афис" смятат, че между 2,5-2,7 млн. българи ще упражнят правото си на вот в неделя.

Какво предлагат партиите?

ГЕРБ предлага запазване на стабилното икономическо развитие, здравеопазване, образование, инфраструктура, инвестиция в иновациите и научно-развойната дейност, повишаване на доходите.

Програмата на левицата БСП включва повишаване на пенсиите, икономически растеж, както и увеличаване на заплатите и инвестициите.

ДПС пък ще се борят с бедността, за повече инвестиции, а сред основните им приоритети е преходът към "зелената икономика".

"Има такъв народ" ще искат да постигнат възможност за дистанционно електронно гласуване на избори и референдуми, участие на гражданите в управлението, нова балансирана политика в областта на енергетиката и природния газ, съдебна реформа.

"Демократична България" ще се бори за модернизация, електронно управление и дигитализация, съхраняване на природните ресурси, технологичен и енергиен преход, съдебна реформа.

ВМРО залагат в партийните си обещания по-високи заплати и пенсии, запазване на семейството и традициите, силна армия, борба срещу "Зелената сделка". Патриотите очаквано залагат и на темата за Северна Македония.

"Изправи се! Мутри вън!" са с основни приоритети повишение на доходите с минимална заплата от 1250 лева, актуализация на пенсиите, безплатни детски градини и ясли. Мая Манолова обеща съдебна реформа и ревизия на изминалите управления.

Естествено основната част от предизборните програми се препокриват. Основната цел на следващото правителство трябва да е овладяване на здравната криза и икономиката след пандемията.

Шансовете и грешките

Бяхме свидетели на необичайна кампания, липса на сблъсък на програмите, които така или иначе се появиха на много късен етап от предизборните битки.

Отсъства и така важният публичен лидерски дебат между водача на ГЕРБ Бойко Борисов и първата в БСП Корнелия Нинова, който за цялата кампания на практика не се осъществи.

Коронавирусът, мерките, протестите и политическите скандали също допринесоха за негодувание у българите.

Очакваме ли изненади?

Въпреки антиправителствените протести през лятото, ГЕРБ запазва драстичната си преднина и първото място. Силните позиции частично се дължат на разпадащата се и оплетена във вътрешни трусове опозиция.

ГЕРБ печели мнозинството от гласовете на народа, но може ли локдауните, забавянето на ваксинацията и отсъствието на Борисов от големите телевизионни дебати да отслаби преднината на партията?

БСП отново разви кампанията си около грешките на опонентите, отколкото от свършеното от опозицията за последните години.

Партиите, които разчитаха на отчетеното през изминалия мандат бяха основно ГЕРБ и ВМРО - като част от управляващото мнозинство, предложило и извършило най-много промени.

Слави Трифонов се явява като алтернативата на "не подкрепям никого" - а, именно новата и антисистемна партия. Очаква се "Има такъв народ" да получи и гласове от българите, които по традиция не гласуват.

Движението за права и свободи заложи на младите кандидати и свежи лица в листата си, като разчита на твърдия си електорат и заявката за подновяване на представителите си.

"Демократична България" обира вота на младите хора, които търсят незабавна промяна на статуквото, както и част от участниците/ подкрепящите протестите от лятото на 2020 г. ДБ се възползва и от силната подкрепа на избирателите на градската десница.

Самостоятелното явяване на ВМРО беше грешка, а процентите им биха били далеч по-солидни при обединение с НФСБ, ВОЛЯ и КОД.

Коалициите на тези партии щяха да обединят патриотичния и десен вот, който към момента изглежда пред кръстопът. ВМРО успешно лавират по темата за РС Македония, а повишените доходи на военните (в лицето на Красимир Каракачанов като министър на отбраната) може да им спечели допълнителни гласове.

За да успее да премине избирателния праг партията на Мая Манолова ще трябва да мобилизира протестният вот. "Изправи се! Мутри вън!" привлича част от левите гласове, както и на отцепниците от Българската социалистическа партия.

„Партиите на протестите“ от 2020 г. са оглавявани от Слави Трифонов и Мая Манолова.

Какво ще е управлението през следващите 4 години и кои са възможните коалиции?

Коалицията между ГЕРБ и ВМРО е най-вероятна, но недостатъчна за съставяне на правителство или нужните 121 депутата.

Ситуацията, по думи на партиите, изглежда следната: Нито една партия не иска да се коалира с ДПС и обратното - Слави Трифонов не желае да се коалира с никого. Така двете партии се очертават като балансьор, а може би и ключов партньор по важни решения в следващия парламент.

Към момента са ясни две неща - не може да се състави правителство без коалиция с ГЕРБ или БСП, както и че следващият кабинет ще е съставен от трипартийно мнозинство.

Най-възможна изглежда коалицията в лицето на ГЕРБ+ ВМРО и "Има такъв народ".

Ако "феноменът" Слави Трифонов не се случи на изборите, то възможен коалиционен партньор на ГЕРБ ще е "Демократична България".

Вторият вариант е обединение на БСП и "Изправи се! Мутри вън!" на Манолова с условната подкрепа на "Има такъв народ" и "Демократична България".

БСП е системната опозиция, с която обаче формации и управление изглежда са невъзможни.

Вероятността и за служебно правителство не е висока.

ВМРО ще се окаже естествен партньор на ГЕРБ и важна подкрепа в съставянето на мнозинството.

ДПС ще се лиши от ролята на единствен балансьор, а БСП от ролята на единствената опозиция.

Невъзможна остава и възможността от коалицията между ГЕРБ и БСП.

Възможно е мандатът да се даде на ДБ или партията на Слави Трифонов, пред които обаче по-силните играчи ще имат предимство.

Трусове по върховете, сблъсък за третото място и изненади крият предстоящите избори.