Тези 6 интриги заплитат възел за вота, ето кой може да си скубе косите

Играчите за вота на 2 октомври вече са на терена. 24 партии и 7 коалиции подадоха документи за регистрация, макар две трети от тях да нямат шанс да съберат и 1%, който дава шанс да се захлеби с държавна субсидия. Отсега може да се каже, че в предизборната кампания има поне 6 интриги, от които зависи и какво ще се случи след изборната нощ, пише "Марица".

Първият въпрос е за победителя, където битката е между "Продължаваме промяната" и ГЕРБ, като засега партията на Борисов е с едни гърди напред. Тук финалният резултат зависи от това кое говорене ще се окаже по-убедително.

Тезата на Кирил Петков и Асен Василев е, че без тях България се връща към балканско-ориенталския тип управление, където корупцията е неизбежна част от пейзажа, а съдбата на бизнеса зависи изцяло от властимащите.

Затова и за харвардци битката срещу частната лаборатория на ГКПП Капитан Андреево се превърна в тяхната Шипка. Контратезата на ГЕРБ е, че властта не е училище за начинаещи, и новобранците политици могат да срутят окончателно държавата, ако подкарат нов мандат.

Освен дуета фаворити за сигурни в новия парламент се броят БСП, "Възраждане",  ДПС и "Демократична България". Тук голямата въпросителна е каква подкрепа ще съберат участниците в досегашната управляваща коалиция от левицата и ДБ, чийто електорат може да изтече към други партии.

Социалистите са изкушавани най-вече по русофилска линия от "Възраждане" и "Български възход" на Стефан Янев, а много отегчени от лидерите си дебейци може да минат към ПП, след като двете роднински партии не се разбраха за общи листи. 

Точните проценти на ДБ и БСП обаче не са толкова важни, 

колкото дали сборът на техните депутати и тези на "Промяната" ще стигне заветните 121.

Трета интрига на вота е дали националистите от "Възраждане" ще изненадат социолозите, които им предричат таван до 10%. Партията на Костадин Костадинов се отличава като най-антисистемния играч на терена. Поддръжниците му са против ЕС и НАТО, против ваксините, повечето са силно недоволни и заливат социалните мрежи с гняв. Затова и виждат в гласуването възможност да накажат всички, което може да ги направи най-мотивирани да отидат до машините за гласуване.      

Четвъртият въпрос е какво ще се случи с партиите, които са на ръба на 4-процентовата бариера, около която подскачат няколко формации. След стремителния спад партията "Има такъв народ" се брои за обречена, но феновете на Слави Трифонов не са единствените, които могат да я възкресят. Анализатори и любители на конспирацията подозират, че е възможно ДПС да прелее гласове на ИТН, което е напълно по силите на най-дисциплинирания електорат у нас.

Все пак партията на Слави разтури всички опити да се сформира власт, която иска да натика Движението в ъгъла. Иначе под въпрос за парламента се смята и "Български възход" на Стефан Янев, който потегли към вота в странна комбинация с три разнопосочни като идеология и стари връзки партии джуджета. Сред възможните изненади пък са  "Изправи се България" на Мая Манолова и патриотичните отломки.

Петата въпросителна в дните до 2 октомври е коя тревога ще бъде по-силна за българите - 

войната в Украйна или бесният танц на цените. 

Ясно е, че това са двете теми, върху които ще вървят предизборните дебати. Тук проруските БСП, "Възраждане" и донякъде "Български възход" не само ще дават отпор на ястребите, но и ще галят ушите с щедри социални обещания. 

Впрочем типично дясно говорене ще липсва, защото никой няма да рискува да обяснява, че държавата не може безкрайно да дундурка всички. Неслучайно и от ПП побързаха да си сложат етикет, че седят център-ляво. Все пак няма нищо по-нормално в най-бедната държава в ЕС повечето гласоподаватели да се определят като леви. 

Шеста загадка е дали в хода на кампанията ГЕРБ  няма да преживее катарзис, който да я извади от изолацията и я превърне в поносим партньор за ПП и ДБ. За целта Бойко Борисов трябва да пусне партийното кормило и да стане политически пенсионер.

Вариант, който бившият премиер яростно отхвърля, но вероятно за някои посолства отдавна изглежда желан хепиенд.

От развръзката в партията на Борисов зависи и един от трите възможни сценария след вота през октомври. Става въпрос за проатлантическа коалиция между ГЕРБ, ПП и ДБ, която със сигурност ще има убедително мнозинство, но доста ще разочарова протестърите, които гласуват за Промяната и досегашния им съюзник във властта. Нахалост ще отиде и целият заряд за битка до дупка с корупцията и стария модел.

Вторият възможен сценарий за сформиране на парламентарно мнозинство е ПП, ДБ отново да преглътнат БСП в името на нужните поне 121 гласа. Ако не ги съберат, България ще продължи да бъде в състояние на полупрезидентска република, управлявана повече от служебни кабинети, отколкото от редовни. А Румен Радев ще трябва да насрочва поредния извънреден вот, на който ще се чака появата на нов месия, способен да развали прокобата на въртележката от избори до дупка.

София щеше да има 10 депутати повече

Забавянето до 3 октомври на окончателните резултати от националното преброяване на НСИ, проведено миналата година, отложи и прекрояване на мандатите по избирателни райони за предстоящия вот.  

Според Изборния кодекс разпределението на народните представители трябва да отразява броя на избирателите във всеки отделен район.

НСИ обяви още през януари, че според предварителните резултати София-град е единствената област в страната, чието население се е увеличило спрямо резултатите от предишното преброяване през 2011 г.  От това следваше, че трите многомандатни избирателни района в София щяха да получат нови над 10 депутатски места за сметка на МИР с по-малко население.

Ако данните на НСИ  бяха окончателно потвърдени преди началото на август, ЦИК трябваше да отчете промяната и да изчисли около 54,5 мандата общо за 23-ти, 24-ти и 25-и МИР. Досега те излъчваха общо 42-ма депутати.

Тъй като НСИ все още не е обявил окончателни резултати обаче, членовете на комисията определиха на 4 август разпределението на броя народни представители по райони на базата на преброяването от 2011 г. 

Цветанов и Дончева отказаха да се качат на ринга

Дори с един файтон привърженици всяка българска партия се чувства длъжна да се пробва на избори.

Затова винаги е странно, когато някой откаже да се качи на ринга.

Сега това направи бившата дясна ръка на Бойко Борисов - Цветан Цветанов, който има цяла колекция от часовници, подарени му за поредица изборни победи на ГЕРБ. Заради тях бившият МВР шеф беше обявен за №1 в подготовката и организирането на вот у нас. 

Сега обаче от "Републиканци за България" обявиха, че се отказват участие на 2 октомври, защото "провеждането на нови, извънредни избори само допълва поредицата от кризи, без да ги решава".

От партията на Цветанов призовават своите членове и симпатизанти да подкрепят политически сили, които работят за смяна на модела и припознават евроатлантически ценности; тотална енергийна диверсификация, въвеждане на еврото и влизане в еврозоната от 1 януари 2024 година.

В политически среди обаче плъзнаха слухове, че Цветанов все пак ще използва таланта си на изборен стратег, но за друга формация. А баналната причина да спре партията си е, че е останал без спонсори.

Създадената от бившата червена депутатка Татяна Дончева партия „Движение 21“ също отказа да се регистрира.  Формацията гледа напред и ще се готви за участие в местните избори и във вота за 49-ото Народно събрание.

Хората на Дончева ще използват следващите месеци, "за да положат основите и да участват активно в изграждането на солидно, дългосрочно политическо обединение, с реален капацитет ефективно да упражнява законодателната власт и да води управлението на страната". 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук