Венци Мицов си спомни как е влязъл в НС и отсече: У нас и мъртвите ядат, особено ако...

 

Бил съм само веднъж в Народното събрание.

Това се случи през 1998, когато тъкмо парламента се беше отворил за граждани - нещо начувано и невиждано преди това. Аз работех в Дарик радио като репортер и ме изпратиха да направя експеримент - дали мога като гражданин да вляза вътре толкова лесно, колкото твърдяха.

Да, беше лесно. Даже елементарно.

 

А по-късно разбрах, че всъщност в парламента се влиза трудно. Това беше, докато се занимавах с политика. А особено трудно се влиза, ако си наивен и смяташ, че се влиза толкова лесно, колкото когато аз влязох през 1989.

Днес гледам парламента и се чудя на акъла на всички медии. Всички знаят, че вътре са влезли 240 души, които няма да сформират нищо. Но въпреки това те, колегите от медиите произвеждат шоуспектакъл, сякаш има някакъв съспенс.

Сякаш нещо ще се случи днес.

 

Обаче знаете ли кое направо ме влудява? Влудяват ме клишетата и стереотипите, с които сте взели да мислите всички.

Преди няколко месеца написах, че изборите сега няма да успеят да създадат управление. Направихте ме на дробсарма.

Сега, като ви пиша, че парламента няма да роди нищо, пак ще ме направите пиян морков.

 

А истината е, че (ще го повторя за 200 път сигурно) сме се првеърнали в хора, които не желаят да бъдат инофмирани, а да бъдат лъгани.

Като оня доста мръсен виц с носа на Пинокио, който растял, а една дама викала "Лъжи ме, жребецо мой, лъжи ме"...

И когато аз се опитам да кажа какво в крайна сметка ще стане, започвате да ме сочите с пръст и да викате - "Аха, да всички са маскари, нале? Нале от ГЕРБ/ДПС/БСП/БДЖ ти платиха да го говориш това"

 

Но да се върнем на парламента. В някакъв момент видях много хора, които, за разлика от мен, влязоха вътре. Много направиха летящ старт и летящ изход - влязоха и излязоха със скорост, близка до светлинната.

Други пък влязоха и си се закротиха вътре.

 

Но като цяло всички, които успяха да влязат в парламента, сякаш загубиха себе си. Може би с много малки изключения.

Преди време, когато бях кандидат, си спомням, как една моя приятелка - парламентарен репортер с много дълъг стаж - ми каза - ако влезеш, да знаеш, че се носи мълва, че парламента е построен на мястото на старо турско гробище. И че се носи градска легенда, че това е причината вътре всички да са обладани сякаш от зъл дух.

 

Аз не вярвам в суеверия. Ако вярвах, щях да съм член я на Възраждане, я на партията на Янев, я на БСП, я на някой друг клет субект.

Вярвам в друго - че винаги трябва да се казва истината. А май Достоевски беше казал, че истината рядко изглежда правдоподобно.

Именно защото истината не е правдоподобна, днес ви трябва парламента. Да го гледате и да приемете малко по-леко факта, че ви лъжат.

Аз не влязох в парламента. Нещо повече - беше грешка да се пробвам да вляза там.

 

Към днешна дата знам едно - не е време за революция, а за еволюция. Защото в момента вече живеем в държава, в която ние не искаме да си изберем управление.

 

И за това раждаме мъртви парламенти.

Които ще облечем временно в лъскави дрехи и ще се правим, че те са живи. И даже ще ги храним за малко...

Макар, че у нас и мъртвите ядат.

Особено ако са политици...