Политолог посочи ключова грешка на ПП и ДБ, каза коя е всеядна партия и кой не трябва да се подценява

ПП и ДБ пропуснаха три месеца, в които трябваше да покажат общи цели. Това мнение изрази политологът Христо Панчугов. По думите му Костадин Костадинов успява да събере на едно място разказа за всички патологии в българското общество. Според него от избирателната активност зависи дали ще се повторят резултатите от предишния вот. Ето какво още прогнозира той в интервю за "Марица":

- Г-н Панчугов, защо "Продължаваме промяната" и "Демократична България" се обединиха, при условие че последното проучване на „Медиана” показва, че двете формации получават малко повече от това, което взе ПП на предишните избори?

- От възможността на ДБ и ПП да дадат отговор на този въпрос ще зависи и техният успех на изборите. Българските граждани имат нужда от история на успеха и от история за едно събиране - тоест за обединение и търсене на общ път и изход от настоящата ситуация. Подобен разказ потенциално би могъл да бъде много успешен, ако разбира се, има две характеристики.

Едната е обединението да изглежда автентично - да се вижда, че доверие между двете партии има. И че имат план - това е втората характеристика, която да се роди от това обединение. Става въпрос за ясен политически дневен ред с конкретни стъпки и конкретен период от време.

Ако тези две характеристики бъдат създадени в рамките на тази кампания, това обединение би могло да разшири обхвата на хората, които гласуваха за него на предишните избори. Ако обаче има скандали и липса на доверие между двете формации, на недостатъчно свидетелство, че уроците от миналото са научени, вероятно ще събере колкото и на предните избори и няма да се промени нищо.

- Аритметиката на социолозите обаче показва, че след обединението ГЕРБ пак води, а ДБ сякаш е изчезнала?

- Рано е да се каже дали са по-малко от ГЕРБ - разликата е много близка. Тук има друг проблем - отминалите три месеца бяха подходящ момент ПП и ДБ да покажат, че споделят един общ план за обединение, а ние не видяхме това.

В рамките на парламента видяхме разделени политически играчи. Стана ясно, че много малко гледни точки се споделят. И всъщност това е усещането, което витае в навечерието на тази кампания - българските граждани останаха с усещането, че почти нищо не е общо, че няма общ път напред и много малко от политиките, които се прокарват, са споделени ценности и цели. И това трябва да бъде поправено в кампанията.

А съществените въпроси са докъде ще се повиши избирателната активност и докъде това ще е за сметка на една или друга формация. Това са двете неизвестни, с които трябва да боравим до този момент.

- Ще повлияе ли на резултата от изборите появата на нов списък от санкционирани българи по закона "Магнитски"?

- Това е въпрос, на който нямам отговор. Ефектът на „Магнитски” ще бъде по-малък, отколкото първия път, отпреди година и половина. Тези имена българското общество вече ги знае - есемесите, разменени между Васил Божков и Владислав Горанов, не са ново нещо. Дори да приемем, че санкциите биха имали ефект върху българските играчи, не съм сигурен дали ще мотивират гласоподавателите.

Ако това служи за допълнителна мобилизация на избиратели на ПП и ДБ, със сигурност няма да отблъсне избиратели от ГЕРБ. Въпреки че тези неща са важни, по-важно е кога ще минем отвъд етапа на констатациите и ще видим разследване на тези практики, кога ще видим обвинения и кога системата ще бъде реформирана така, че тя да е първата, която да реагира на подобен тип практики, а не някой отвън. Това е очакването на българите и затова съм скептичен към това какъв ефект би имал законът „Магнитски”.

- В общата листа на новата коалиция за Пловдив Манол Пейков от ДБ е поставен доста назад, но той стана много популярен с кампаниите си. Ще има ли драми и истерии, ако той пренареди кадрите на ПП пред него с повече преференции? 

- Манол Пейков сравнително лесно би могъл да пренареди листата. Не знам дали това ще доведе до вътрешнопартийни проблеми, но след като някой е воювал да е на някакво място в листата, а след това е изместен, вероятно това няма как да не се отрази. Би било смешно точно хората, които прокарваха идеята за преференции и твърдяха, че те са важен начин за политическо представителство, счупят доверието помежду си само заради преференциите. Това по-скоро би имало позитивен ефект върху листата - може би е било тактически слагането му на толкова задна позиция.

- Подкрепата за „Възраждане” расте, „Медиана” им дава 12,5%! Стават ли незаобиколим фактор в нашата политика?

- Никога не е имало партия, която да говори на толкова различни групи едновременно. Костадин Костадинов не бива да бъде подценяван точно заради това - той успява да събере на едно място разказа за всички патологии в българското общество.

И той успява да паразитира върху тях. Това, че се ползва с подкрепата на една или друга група в българското общество, не означава, че ще бъде мобилизирана подкрепата на тези групи. Вотът за подобен вид формации винаги се е движил в рамките на това, което виждаме сега във „Възраждане” - просто винаги е бил разпръснат.

Позицията на БСП по някои въпроси доброволно вкара техния електорат в гласуване за „Възраждане” и за „Български възход”. В момента виждаме също, че липсва реакция срещу нещата, които Костадинов казва. Оставен е безкритично и безотговорно да говори. 

Затова е необходимо да видим политически лидери, които се противопоставят открито на нещата, които се говорят от лидера на "Възраждане". Това изисква целенасочена стратегия, а също така изисква и явно съзнаване на отговорността. Иска се и разбиране за това какво вкарва хората във „Възраждане” и търсене на механизъм те да бъдат върнати в нормалните политически разговори и процес. Трябва да бъде отговорено на техните страхове и очаквания.

- „Български възход” ще се окаже ли всеядна партия - готови да седнат на всяка софра?

- Тя вече се оказаха всеядна партия - нейното поведение в предишния парламент показа, че са готови на всякакъв компромис в името на това да получат място във властта. И това ще се отрази на резултатите им в следващите избори. Това е ефектът на партиите, които идват като антисистемни, но много бързо влизат в схемата.

Въпреки резултата на „Медиана”, която им дава 4,5%, не съм сигурен, че ще влязат. Те се движат в рамките на статистическата грешка, доста по ръба и може да се окажат и под чертата. Важно е да видим какво става с политическите партии, в чийто електорат те се целят - „Възраждане”, „Има такъв народ”, БСП. И това зависи от избирателната активност - ако тя се вдигне, техните шансове стават минимални.

- Люспите от БСП, които създадоха новата коалиция "Левицата!", имат ли шанс за изборно чудо със своите 3,5%?

- Силно бих се изненадал - най-вече защото тяхното явяване всъщност е насочено в посоката и на НДСВ - по-скоро целят или отнемането на гласове от други политически формации, или опит да се заиграват с политическия вакуум - с негласуващите. Това са тези, които не намират в момента за кого да гласуват. Съмнявам се тези формации да се отворят към нови избиратели - тоест към негласуващи.

- Ген. Атанас Атанасов каза, че ако ГЕРБ спечелят на 2 април, поредните предсрочни избори наесен са сигурни. Толкова крайни ли са нещата?

- По-важният въпрос, който би следвало да вълнува Атанасов, е как изборите наесен да не са сигурни, ако ГЕРБ загуби изборите! Аз не съм сигурен, че той има отговор на въпроса какво точно ще направят ПП и ДБ, за да създадат правителство, което да трае повече от няколко месеца. Какво става, ако ГЕРБ спечелят изборите, е второстепенен въпрос.

Аз разбирам, че опитват да мотивират своите избиратели с това какво става, ако Бойко Борисов пак спечели, но мисля, че това е стратегия, която вече се проваля. Трябва да мобилизират българските граждани, а не да ги плашат и радикализират до краен предел. Ако успеят да намерят път в тази посока и смислено да дадат гаранции, че имат формула за управление в ситуация, в която ГЕРБ печелят, но и в ситуация, в която ГЕРБ губят изборите.

Това би било нещото, което ще скъса този странен възел, а не създаването на някакви странни илюзии и нагласи.

 Христо Панчугов е завършил политология в СУ „Св. Кл. Охридски“ и магистратура по политически науки в Централноевропейския университет в Будапеща. Сега е преподавател в Нов български университет. Бил е лидер на младежкия СДС, зам. главен секретар на „Раковски“ 134, председател на „Синьо единство“ - партията, в която отидоха напусналите СДС.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук