Проф. Антоанета Христова обясни каква заплаха за БГ демокрацията е татко Петко
Тези проходци на нашата демокрация са изключително виновни и отговорни за „манджата“, която ни е сервирана в момента в лицето на ПП и ДБ, заяви тя
Часове остават до старта на предизборната кампания за петите поред парламентарни избори за последните две години. Готови ли са партиите за нея? На какво слагат фокуса си? Трябва ли да се доверяваме на социологическите допитвания, които ни заливат ежедневно?
Защо смята, че в момента наблюдаваме опит за връщане на бял кон на децата на „другарите“ отпреди 1989 година и защо те са заплаха за демокрацията? Отговорите на тези и други въпроси даде социалния психолог проф. Антоанета Христова.
"Аз нямам доверие в предизборните социологии", категорична бе тя.
Ето какво заяви проф. Христова в интервю за "Труд":
- Остават броени часове до стартирането на предизборната кампания. Според вас партиите готови ли са за нея, професор Христова?
- Не са готови нито за предизборната кампания, нито за избори. Те в момента са в паника как ще се броят резултатите, а не за това как да стигнат до избирателите си.
Това е грешен фокус, не изцяло, защото винаги трябва да има внимание и контрол върху това което се брои. Много често по медиите се говори, че хартиените бюлетини създавали проблем. Не, между хартиените бюлетини и машините, машините са тези, които създават по-големи проблеми поради абсолютната невъзможност за прозрачност на процесите в тях.
Контролът при машините е почти невъзможен. Хартиените бюлетини също, защото хората се съмняват какво се случва в РИК-овете с тези бюлетини. Следователно това е сериозна тема и трябва да се говори реално, без прехвърляне на проблема от болната глава на здравата.
Но по-съществената тема е какво казват партиите на избирателите. Дали въобще мислят през призмата на адекватна оценка на проблемите и на политики, които се комуникират с различните групи избиратели, или на инженерингови сметки, с които са се „замотали“ и които не им позволяват да се ориентират в процесите и в реалното обществено мнение, или мислят как да се харесат на външните фактори. Не виждам партия, която да е готова.
- Впечатли ме един ваш пост във Фейсбук, че не може да слушате повече глупави анализи от социолози. Какво е вашето обяснение на следния феномен. Агенция „Екзакта“ дава преднина на ГЕРБ пред ПП с 11 процента. Пет дни след това „Тренд“ стопява разликата на 1 процент, но към ПП прибавя и ДБ. И още два дни по-късно „Галъп“ вече избутва ПП-ДБ отгоре с 1 процент над ГЕРБ-СДС. Като правят уговорката, че коалицията ПП-ДБ още не е разпознаваема. Възможно ли е да се стопи разлика от 11 на сто за седем дни?
- Ще кажа няколко неща. По принцип те правят механично събиране ПП плюс ДБ. Не е нужно да правиш механично събиране, нужно е да направиш изследване, подчертавам думата изследване, което да даде ефекта от събирането - дали е точно така.
Механичното събиране на мен ми създава убеждението, че имаме картел, в който едните дават процент отгоре, другите - процент отдолу. Може би оправдавайки се, че видите ли, те се грижат за мотивацията на избирателите да излязат да гласуват, защото ако кажат, че някой печели, нещата ще са ясни. Та може би така си оправдават играта.
Вторият вариант на обяснение е, че резултатът зависи от това кой плаща.
И третият вариант е, че за да не сбъркат, правят едни такива варианти, за да кажат - ами то тогава към момента ситуацията беше такава, а пък на изборите е друга.
Има и четвърти вариант на обяснение - че крайният резултат е известен. Аз не вярвам на социологическите резултати в предизборния период. През последните години авторитетът им рязко падна. Препоръчвам на тези колеги да се оберат в изследванията или да представят реални изследвания, базирани на съвременни методи.
- Спомням си, че преди години пак след някакви допитвания Иван Костов нарече социолозите „врачки“, а Георги Първанов ги посъветва да си съберат дипломите и да ги изгорят на клада...
- Второто е по-добра препоръка, защото някои врачки познават...
- Социолозите чрез предизборните си резултати налагат и партии. Кирил Петков и Асен Василев още бяха министри в служебното правителство на Стефан Янев, ПП я нямаше даже, а агенциите ги набутваха в допитванията като партия на двамата министри. И влязоха в НС, и то на първо място. След това така стана и със Стефан Янев - партия на бившия премиер, без да е учредена и без име присъстваше във всички допитвания. И влезе в парламента. В същото време други партии въобще ги няма в допитванията, те са в графата „други“...
- Пак влизаме във вариантите, за които споменах. Нито един от тези резултати за мен не е в сферата на обективните изследвания. Какво повече да коментирам!
- Наскоро организирахте семинар на тема „Преодоляването на политически и парламентарни кризи. Опитът на партиите от ЕНП. Със специален поглед върху политическата криза в България. Какви са изводите ви от този форум, професор Христова?
- Ще ви кажа каква беше моята теза, която беше силно подкрепена. А тя е, че в момента наблюдаваме опит за връщане на бял кон на децата на „другарите“ отпреди 1989 година.
На тези „другари“, на които бяха дадени едни големи пари, част от тях станаха милионери, друга част фалираха. Част от тях имаха деца, които израснаха успешно, учейки в чужбина, на които се залагаше перспектива да се върнат в управлението на държавата.
Именно тези деца дойдоха сега през ПП и ДБ да се опитват да си върнат властта, взета от бащите и дядовците им. Разбира се, има и други деца покрай тях, които са крайно неуспели, но виждаме в момента в основните нови лявопрогресивни партии тези деца да намират лидерска позиция.
Разбира се, влизайки в одеждите на либерализма, в съчетание с популизма, тази дреха предопределя изключителна манипулация и агресия на поведение, което виждаме в тях. Важното обаче е, че те така са възпитани, че вярват в това, което говорят.
Мисля си, че и така са подбрани да вярват. И са подкрепяни от родителите си - да вярват и да преследват докрай като куршум целите си.
- Пример за това е татко Петко...
- Разбира се. В крайна сметка това е изключителна заплаха за демокрацията. Причината всичко това да се случи е, че след 1989 година не бе приет закона за лустрация, бе отказано да се справят с парите, раздадени на „другарите“. БКП/БСП тогава отказа да даде поне малко заден, за да има пространство за конкуренция и за други хора, които не са облагодетелствани, не се предположи хипотезата, че хората в един момент ще се разочароват от демокрацията, защото пътят е доста трънен. Тези проходци на нашата демокрация са изключително виновни и отговорни за „манджата“, която ни е сервирана в момента в лицето на ПП и ДБ.
Така че борбата ще бъде децата на червената номенклатура срещу демокрацията. Колкото по-скоро осъзнаем това, колкото по-бързо разберем битката, която е жестока, а на тази предизборна кампания ще бъде още по-ожесточена, толкова по-смислено и своевременно ще бъде обединението, което е необходимо на всички демократични сили. Но всичко това се случва на терен, на който младите хора нямат памет.
- Причината за това не са ли същите тези родители от червената номенклатура, които хулят прехода и непрекъснато подклаждат носталгията по тяхното си време?
- Да, но причината за това е и че в училищата няма адекватно гражданско образование. И ако има, това са теми, които не дават знание за съвременните процеси. Историята трябва да бъде разказана. Както знаем какво е холокост, така трябва да се знае и какво е комунизъм и тоталитаризъм. Това децата не го знаят и затова не го разбират. Ето защо е много важно това да се разкаже на младите хора.
- Доста членове и симпатизанти на ГЕРБ, с които разговарям, са объркани от говоренето на Бойко Борисов. Той хем ругае ДБ и ПП, хем иска да прави с тях евроатлантическо правителство. Вашият коментар?
- В момента средата, в която трябва да се прави кампания, е тежко консервативна, патриотична. Посланията ще бъдат насочени към избиратели, които не харесват нито американците, нито руснаците, нито Европейския съюз. Затова подобно объркване в говоренето по отношение на външните фактори и по отношение на тези, които разклатиха държавата, не е подходящо.
По принцип той говори лидерски. Смятам, че последното му тв участие бе на ниво, но точно в точката за правителство с ДБ и ПП бе много объркващо, разколебаващо, неубедително. Категорично трябва да се промени поведението на ГЕРБ, то трябва да бъде адресирано към патриотичната компонента. На ГЕРБ по принцип това му прилича, защото те винаги са били народняшка партия, която е ориентирана към интересите на хората. А в момента българинът не разпознава добронамереност, той се спасява от днес за утре.
Щом е стигнал дотам означава, че отвън той не чака спасение. Освен това му се обещават неща, към които той отдавна е загубил доверие. Отделно от това ЕС е изключително нестабилен в момента, той не дава добри знаци на българите, че ще се справим. Въпреки че в голяма степен виновни за това да не се справим са последно управлявалите заради проблемите с например Плана за възстановяване и устойчивост, който хората не разбират. Те не могат да свържат собствения си просперитет и устойчивост с този план.
Народът си мисли, че този план е написан така, че да облагодетелства определени хора и фирми в България. Хората не вярват нито на вътрешния, нито на външния фактор. И затова говоренето на Борисов трябва да бъде много по-патриотично и много по-автономно от външните фактори. Може би се опитва да даде позитивни знаци на американското посолство например, но произвежда негативен ефект върху гласоподавателите.
- Фактори от ГЕРБ отсега твърдят, че ПП и ДБ не искат да има правителство в следващия парламент, защото целта им е местните избори наесен, заедно със следващите парламентарни - 2 в 1... Има ли такава вероятност?
- Да, сигурна съм в това, че не искат да правят правителство. Дали няма да бъдат принудени да направят е друга тема, защото това зависи от много фактори. Но аз смятам, че не искат и затова обявиха, че няма да правят нищо с ГЕРБ. А без ГЕРБ не може и когато казват, че няма да работят с ГЕРБ, очевидно това значи, че няма да има и правителство.
- Вие нарекохте съюза ПП-ДБ „коалиция на страха“. Защо смятате така?
- Защото смятам, че те не се харесват взаимно, но се събират, защото всеки един от тях сам показва ниски резултати. И вътрешната им социология го е потвърдили. И се събраха, за да може поне формално социологическите агенции да покажат механичното събиране на резултата, който да покаже, че са в конкурентна ситуация с ГЕРБ и ще могат да активират хора, които да си кажат - хайде, още малко и ще вземе да успеят. Това е манипулативният елемент, много очевиден и елементарен като действие. Но ПП и ДБ са ляво-либерални популисти, с общи ценности и с общ произход.
- БСП ще я бъде ли след конгресните скандали, изключвания и масово напускане на цели организации и след появилата се конкуренция в лицето на „Левицата!“?
- Единственият удар, който може да се получи по БСП е ако получат резултат около 4 или под 4 процента на изборите. Корнелия Нинова доказа, колкото и да е разклатено нейното лидерство, че държи мнозинството във всички форуми на БСП. Тя не може да бъде преобърната през официалните им конгреси, национални съвети и изпълнително бюро.
Забелязала съм, че колкото и да се готви вътрешната u опозиция, никога не са успявали в тези формати. Затова единственият начин е драмата да бъде категорична. Ако БСП не влезе в парламента. Не виждам шансове за „Левицата!“, но те могат да вземат някакви проценти от БСП. Но от стари лица нова партия не се ражда.
Там са хора, които показаха липса на капацитет да влязат в парламента преди това с изключение на първата вълна, която бе много съмнителна, когато влязоха няколко представители от тази коалиция. Страшното в момента е, че избирателят нито харесва ново, нито харесва старо. И какво прави тогава? Ами не гласува.
Коя е проф. Антоанета Христова?
Тя е политически психолог с фокус на интересите върху формиране на политически имидж, политическо говорене, управление на кризи, процеси на взимане на решение, политическо лидерство. Завършила е СУ “Св. Климент Охридски” специалност психология и е получила докторска степен в Института по психология при БАН.
Специализирала е в Лозана, Швейцария и политическа психология в Университета в Охайо, САЩ. Главен редактор на сп. Психологични изследвания, ръководител на департамент “Психология” на Институт за изследване на населението и човека към БАН.
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук