Европейските избори започнаха - какво трябва да знаем

От днес до 9 юни гражданите на Европейския съюз решават кои да бъдат техните представители в Европарламента през следващите 5 години. Вотът започна първо в Нидерландия, но резултати ще научим едва късно вечерта в неделя. Право на глас имат 370 млн. граждани, които ще избират между 200 партии в 27 държави.

Утре ще гласуват в Ирландия и в Чехия, а ден по-късно към урните ще се отправят в Латвия, Малта, Словакия и Италия. Истински изборен маратон предстои в неделя, когато гласуват всички останали страни от ЕС, включително и България. Евродепутатите в следващия парламент ще бъдат 720, за разлика от предходния, когато бяха 751.

200 партии от 27 държави - пъзелът на следващия Европейски парламент далеч не е лесен за нареждане. 370 млн. граждани на ЕС ще трябва да решат кой да ги представлява в Брюксел през следващите 5 години. И макар ключовите решения да се взимат от Европейската Комисия и Съвет, то кой да застане на топ-длъжностите в Европа, ще решат 720-те депутати, които страните-членки ще изпратят в парламента.

Демокрацията е колективна отговорност, но само в 4 от държавите в ЕС гласуването е задължително. Това са България, Гърция, Белгия и Люксембург.

И докато в повечето страни, за да имаш право на глас, трябва да си навършил 18 години, то в Малта, Белгия, Австрия и Германия минималната възраст е 16, в Гърция пък са решили, че 17-годишните вече са достатъчно зрели, за да избират евродепутати.

Разлика има и при преференциалния вот - в 19 страни избирателите имат право да променят реда на кандидатите в листите. В Германия, Франция и Испания обаче това е невъзможно. Интересна е системата в Малта и Ирландия, където всеки гласоподавател сам нарежда кандидатите според своите предпочитания.

И докато у нас гласуването е само в секция, макар да избираме дали да го направим с хартия или машина, то в 13 европейски държави вотът е възможен и по пощата,. Пет, сред които Франция и Нидерландия, позволяват гласуване чрез пълномощник. Вотът по интернет засега остава мираж навсякъде, освен в Естония.

А след изборния маратон, идва време за резултати - първите новини за това как се очертава да изглежда следващият Европейски парламент, се очаква да станат ясни малко след 19:15 българско време в неделя. Три часа по-късно, когато и последната секция в ЕС е затворена, предстоят екзит полове, а около полунощ може би ще чуем и първите коментари от ключовите фигури в Европа.

Няколко са ключовите въпроси, чиито отговори ще очакваме в нощта на 9 юни.

Избирателната активност

По традиция европейските избори не успяват да предизвикат особено голям интерес сред гражданите на Съюза и неслучайно от Брюксел посветиха голяма част от кампанията на това да призовават хората да участват в изборите. През 2014-а беше отчетена рекордно ниската активност от 42.6%, а на последните избори до урните отидоха 50.7% от европейските граждани.

Резултатите на крайната десница

Крайната десница отбелязва значителен възход в голяма част от Стария континент. Евроскептични партии, със силно заложена антиимигрантска реторика, се очаква да получат повече места в новия парламент. Ако прогнозите се окажат верни, предстои разместване на пластовете както на европейско равнище, така и на национално.

Избор на председател на ЕК

361 гласа - толкова ще бъдат необходими на кандидатите за председател на ЕК, за да си гарантират победата. Ето защо всички погледи ще са насочени към това кое политическо семейство колко места печели в Парламента.

Интрига ще има и около това как ще се преразпределят силите между новите формации в европарламента ще успеят ли да разместят пластовете.

Както и да се разпределят местата в ЕП, новите му 720 членове ще се съберат официално за първата си сесия на 16 юли, когато ще трябва да си изберат председател и заместник-председатели. Всички важни решения обаче ще бъдат обсъдени преди това - на 17 юни лидерите на страните от ЕС ще вечерят заедно по време на неформална среща на Европейския съвет.

Първата Среща на върха е насрочена за 27 и 28 юни. Именно тогава се очаква да станат ясни имената на следващите председатели на Европейската Комисия, Съвет и Парламент, както и кой ще бъде следващия върховен представител по въпросите за външната политика и сигурността, съобщава БНТ.

Купуването и продаването на гласове е престъпление!