Вежди! Илия Павлов! Лъвски скок срещу мъртвите...

Темата за предателствата в българската политика е необятна. Но ще ви припомня част от отговорите за това болезнено чувство, които Вежди Рашидов даде в интервюто си пред БЛИЦ на 24 януари 2020 година.

- Г-н Рашидов, от кои предателства Ви е заболяло най-много?
- Тази тема съм я разисквал прекалено дълго с големия писател и поет Любо Левчев. Говорихме по тази силна тема много откровено. Любо имаше цяла философия за предателството и приятелството.
 
Да, и мен са ме предавали най-близките! Предавали са ме хора, с които съм живял години наред и на които много съм вярвал! Предавали са ме хора, които много дълго съм обичал.
 
Предателството е болезнено човешко качество.
 
Но имам и приятели, които са много достойни мъжки хора. С тях продължавам да имам страхотно приятелство!
 
На тези години си спомням една типично българска поговорка, която гласи, че когато турчин ти е приятел, можеш да не си гледаш гърба, защото той ти го пази.
 
Аз от дете съм възпитан да не си предавам приятелите. Домашният ми морал е проповядвал тази философия. Нямам навика да предавам.
 
-  Не предадохте и Илия Павлов след убийството му…
-  Илия Павлов го познавам още от министерството на културата. Пред Вас за първи път разкривам това. Илия работеше за студио „Време“. Той беше младо, жизнерадостно и усмихнато момче. Палаво и симпатично дете. Аз му бях по-голям батьо и го обикнах. Тогава той се обръщаше към мен с „бате Вежди“, а аз към него с „Илийчо“.

Един ден през 1990 година го срещам и го питам – Илия как си? А той ми каза: „Направих една страшна фирма „Мулти Арт“! Ела ми на гости в офиса на ул. „Раковски!“.

Отидох. Качвам се горе и виждам, че в офиса има 5-6 картини. Викам му: „Каква фирма „Мулти Арт“, та ти нямаш картини!“. Тогава той ми обясни, че фирмата му се занимава с търговия.  Така разбрах, че Илия Павлов е първият човек в България, който създаде корпоративното мислене. Това е една от големите първи корпорации у нас.

Бяхме много близки, защото той ме питаше за всичко. Илия имаше качеството да пита. Прилича малко на Бойко в това отношение, защото и той пита, когато не разбира от нещо.
Това ми хареса у Илия, защото е хубаво, когато човек не разбира, да пита. Илия започна да прави хотели и ми каза: „Сега ще ги подредим отвътре“. С него имахме чисто човешко приятелство, иначе не съм работил нито една секунда за него.
 
- Но останахте с паметта му дори след като бе разстрелян, а други хора се отрекоха от него. Защо му останахте верен?
- Предателите му се появиха пред очите ми. Това са хора, които ядоха хляб от ръцете му. Аз почти всеки ден бях с него на маса. Мен той ме обичаше като брат и като батко. Обичаше, както има една дума, да се дерти с мен – всичките си дертове да ми ги разказва.
 
Илия Павлов си беше направил две лица. Едното беше на бизнесмен, а другото му беше човешкото. Той е плакал пред мен и се е радвал! Пред мен се роди първият му син Илия-Калоян. Точно тогава бяхме в Америка на 1 януари. Двамата изкарахме нова година пред болницата.
 
Защо ти разказвам, че бяхме заедно на масата? Защото точно тогава почти целият политически елит беше с него на масите и си облизваше чиниите. Илия беше мощно действащ корпоративен човек. И богат.
 
А хора, които идваха да работят за него и ежедневно бяха на софрата му, го забравиха само 15 минути след като убиха. След това започнаха да разделят пая.

С днешна дата редица душевни хлебарки не се свенят да ръсят отрова по адрес на Вежди, защото бил приятел с Илия Павлов. Хапят го същите тези хлебарки, които лакомо се облизваха около чинията на президента на "Мултигруп" и клечаха с часове пред кабинета му.

Да, всички сме грешни! Само Бог е безгрешен!

Но, Вежди, не съжалявай нито за миг, че не предаде Илия Павлов и не се отрече от него!

Остави хлебарките да се вихрят на воля върху труповете на мъртвите. Има наши сънародници, които са много смели само когато се изправят срещу покойници, готови са да им скочат с лъвски скок, но не могат, защото са хлебарки.

Затова, Вежди продължавай смело напред в играта, наречена "Живот"! А хлебарките - те винаги ще са наоколо, за да ни показват, че вървим в правилна посока!

Ивайло КРАЧУНОВ