Вратите на Ада остават доста широко отворени, идат изпитания за Борисов, Радев и...

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2022 година под заглавие:

ИЗБОРИТЕ НЕ РЕШИХА ВЪПРОСА ЗА ВЛАСТТА

ПРОЕВРОПЕЙСКОТО МНОЗИНСТВО СПЕЧЕЛИ

ПРЕЗИДЕНТЪТ – ДИАЛОГЪТ С ПАРТИИТЕ Е ЗАМРАЗЕН

ГЕРБ – БЪРЗА МОБИЛИЗАЦИЯ И ПЪРВА СИЛА

ПП – ЧЕРНИЯТ ПИАР НЕ СТИГНА ЗА ПОБЕДА

БИЗНЕСЪТ Е ИЗПРАВЕН ПРЕД РИСК ОТ МАСОВИ ФАЛИТИ

От Епицентър.бг публикуваха резюме на основните изводи и прогнози.

Развоят на събитията през целия месец по линия на военно-политическото напрежение налагаше като основен извод, че България се нуждае от стабилно правителство, съставено на базата на максимално широк политически и обществен консенсус.

Причините не са само външни. Страната потъна в безвремието на безличен служебен кабинет, което разконцентрира, разочарова, демобилизира обществото.

Ориентир и модератор на позиции стават социалните мрежи, а не лидерите и институциите.

Сили и личности, които фокусират очакванията за разрешаване на политическата криза, бързо се амортизират.

Политическата криза дава тласък на традиционната склонност на българите да се доверяват на „силен лидер“ или „твърда ръка“. Ако тя се изостри, разделението и по тази линия в българското общество предстои.
Страната ни ще плати висока цена за недовършените процеси през прехода, които по-скоро създадоха фасадна, а не реална демокрация.

ИЗВОД НА ИСА е, че наред със сериозните проблеми, какъвто безспорно е инфлацията, перманентното политическо противопоставяне експлоатира клишета и увеличава страховете.

Динамичното време може бързо да преформатира нагласите. Ако през първата половина на септември преобладаваха страховете за социални трудности, то след мобилизацията в Русия и заплахите за ядрен конфликт, въпросът за мира и войната започна да става доминиращ.

За първи път от началото на прехода България се изправи пред избори под страх(ове). На практика те се превърнаха в участник във вота. Този факт, съчетан с ниска избирателна активност, може до голяма степен да ги компрометира, а загубилите да търсят реванш през нови избори, дори да има редовен кабинет.

ИСА регистрира интересен факт: преди повратната точка в геополитическото противопоставяне, каквато несъмнено бе телевизионното обръщение на Путин, скептичните гласове за съставянето на редовно правителство след 2 октомври преобладаваха. След това започнаха да си пробиват път различни сценарии, които не изключиха и кабинет на малцинството с фиксиран хоризонт и основна задача да преведа страната през кризите.

Светът, както и България, премина в режим на извънреден стрес от началото на пандемията още в началото на 2020 година и реално живее под напрежение вече повече от две години. Страхът от коронавируса отстъпи място на страха от войната с всички съпътстващи елементи (енергиен дефицит, обедняване и др.). Докато това е общо за всички, то за България е характерно, че нейните граждани имат устойчив рефлекс да превключат в режим на оцеляване с индивидуални решения. Чувството за общност, която заедно се справя с предизвикателствата, продължава да ерозира.

Причина за задълбочаващото се разединение следва да се търси и в политическата нестабилност, като близо 80 на сто виждат като реално опасността от трайна политическа нестабилност в страната. Подчертаваме: трайна. Това е индикатор за недоверие към способността на политическия елит да намери общи решения в една безпрецедентна (гео)политическа ситуация.

Предупреждаваме за още един проблем, чийто силует се очертава, но е в начална фаза на своето развитие – гражданите не виждат връзката между социалното благополучие и демократичното управление, като за пример им служат и социалните трудности във високоразвити западни държави с утвърдена демокрация.

Изграждането на цели стратегии върху клишета, които не отговарят на реалността, задълбочава проблемите, вместо да ги решава. Икономисти например посочват, че при близо 30 на сто сива икономика може да се окаже, че след нейното „изсветляване“ България не е страната с най-ниски доходи в Европейския съюз.
Според ИСА реалните проблеми във връзка с жизнения стандарт в България са сива икономика и екстремно социално неравенство.

Политическата криза стана постоянна.

Изборите обаче не решиха въпроса на властта.

Фрагментацията продължава, формулите за правителство се усложняват.
Ниската избирателна активност понижава легитимността на народното представителство.

Изостря се въпросът не за кого да гласуват гражданите, а защо.

ГЕРБ са в нова ситуация, въпреки че старото положение привидно се върна – те отново са водещата партия в България.
Вариантите са два – осигуряване на математическо мнозинство или управление на коалиция на малцинството, която търси плаваща подкрепа.

Логичната първа стъпка за ГЕРБ е стартиране на разговори с политическите сили над 4%, с изключение на ПП, които избраха да бъдат опозиция.

За добро позициониране преди местните избори на партията ѝ трябва формула (реторика) обяснение, което да я постави в ролята на спасител на нацията.

Антикорупционната линия запази присъствието на ПП в българската политика, но със сериозен отлив на гласове към всички партии.

На другия полюс е „Възраждане“ - сериозен прилив на привърженици, но крайните резултати сочат, че проевропейското мнозинство в България спечели.

Резултатите от изборите поставят пред изпитание двама политици – Бойко Борисов и Румен Радев.

ЗА ПРЕЗИДЕНТА

За президента вече всички варианти изглеждат неблагоприятни.
При редовно правителство срещу него се изправят партиите, които бяха свалени от власт. При нов служебен кабинет ефектите от кризите в отсъствието на парламент ще се обърнат като бумеранг срещу президентската институция.

Между Радев и така наречения протестен сегмент се отвори пропаст още след падането на правителството. Отношенията с евроатлантическата общност могат да се определят като студена война, а с ръководството на БСП - като гореща фаза от вече публичен конфликт.

ИЗВОД НА ИСА е, че от една страна Радев игнорира партиите, от друга ги назидава, поучава, призовава.

Диалогът му с водещите формации е замразен, а дефицитът на адекватна комуникационна политика на президента Радев се превръща в ескалиращ проблем.

Във време на изпитания всяка нация се нуждае от политически визия, овладяване на страховете и градивна мобилизация, а не само от технократски решения.

Радев може и да знае накъде води нацията, но нацията не знае накъде е водена.

ОСНОВЕН ИЗВОД е, че изпитанията за президентската институция ще се задълбочават и това се доказа с резултата от парламентарните избори.

При вариант съставяне на правителство Радев рискува да бъде поставен в изолация. А при необходимост от нов служебен кабинет, атаките срещу него ще се засилват по всички линии и от всички посоки.

Дистанцирането на президента от политическата класа, (само)изваждането му пред скоби сякаш има за цел да ерозира доверието в партийната система, която от 30 години (формално или не) се развива на принципа на плурализма.

Радев търси баланси във време, което изисква да се формулират ясни позиции и да се взимат категорични решения.
България започва да се придвижва към някаква сива зона на геополитическата карта.

СЛУЖЕБНОТО ПРАВИТЕЛСТВО

Поведението на служебното правителство на Радев ще влезе като гореща тема в парламентарния дебат веднага след като следващото Народно събрание бъде конституирано.

Седмица преди изборите излезе междинният доклад на мисията на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), който наблюдава ситуацията преди вота. Той е изготвен от екип от 24 международни наблюдатели от 16 държави.

Важно заключение от доклада засяга президента и действията на служебното правителство. Текстът гласи: „Президентът и служебният кабинет са разпознаваеми в предизборната среда с критични изявления относно решенията на предишното правителство“.

ИЗВОД НА ИСА е, че е налице констатация от авторитетна организация за намеса на временния кабинет в предизборната надпревара, което противоречи на демократичните принципи.

За първи път от началото на прехода България проведе избори под страх(ове) – инфлация, война, социални турбуленции. На практика те се превърнаха в участник във вота.

Докато при парламентарните избори през 2021 година протестният вот доминираше нагласите, то сега главно страховете подредиха партиите в българския парламент.

ГЕРБ-СПОСБНОСТ ЗА МОБИЛИЗАЦИЯ

В рамките на кампанията ГЕРБ показа способност за бърза мобилизация.  
Носталгията по времето без несигурност и растящи цени потърси и намери своя носител.

ГЕРБ игра за по-добро позициониране в преговорния процес след вота и го спечели.

Лидерът на ГЕРБ отново бе в центъра на кампанията, независимо от призивите от лагера на „промяната“ да се оттегли в политическа пенсия.

Видя се, че ГЕРБ е партията, която остава монолитна, въпреки че е най-демонизираната политическа сила в годините на прехода след БКП/БСП през 90-те.
В коалиция със СДС партията разви отчетлива евроатлантическа реторика, а един от опонентите си в дясното поле – ДБ, успя да „пришие“ към архиврага на българското дясно – БСП.
Кампанията на ГЕРБ направи двойно попадение.
Към психологическото предимство, което им дадоха социологическите прогнози, ГЕРБ прибави и пълните зали на предизборните си изяви. Носталгията по времето без несигурност и растящи цени намира своя носител.
Основната слабост на партията е в противоречивите обяснения откъде ще намери съюзници, ако получи мандат за правителство.
ПП и Петков/Василев хем са врагове, хем биха могли да бъдат партньори, ако вотът на хората и интересите на страната постави тази задача.

Очевидни са две неща:
Европейските партньори на България имат неприкрит интерес от правителство, което ще държи България в евроатлантическата орбита, и налагат формулата ГЕРБ-ПП-ДБ.
Това засега изглежда мисия невъзможна.

Войната с Радев е замразена. Налице е припокриване на интересите на президента и ГЕРБ – обстоятелство, от което партията на Борисов ловко се възползва, докато държавният глава фокусира подозрения.

НЕСПОЛУЧЛИВА КАМПАНИЯ НА ПП

Мотото на ПП „Да довършим започнатото“ привлича, ако антикорупционната битка е водеща. Но бе несполучливо на фона на криза и инфлация, която опонентите експлоатират успешно.

Политическата битка по линията на статукво-промяна бе толкова ожесточена през последната година, че и най-черният пиар няма как да я вдигне по-нагоре. 

След изгонването на 70 руски дипломати по подозрение за шпионаж, завой към центъра за привличане на повече избиратели изглежда нелогичен, да не кажем фалшив.

Образно казано ПП спринтираха, когато трябваше да поддържат темпото на маратон, и се измориха.
Неукрепналият им електорат се разколеба.

Управлението им се идентифицира с антикорупционната, но и с антируската линия, който традиционно разделя българското общество.
Все още от ПП имат потенциал да привличат гласовете на анти-ГЕРБ сектора и те инвестираха в кампанията именно този капитал, като превърнаха Борисов и корупцията в най-отчетливите акценти.

Ключово е, че атаката е разгърната вече и към президента Радев и назначения от него служебен кабинет.
Таргет групата на партията остават младите, но за първа политическа сила, около която да се състави правителство, това едва ли ще бъде достатъчно.
Част от протестния сегмент се преориентира към тоталното отрицание, което олицетворява партия „Възраждане“. Друга – по-улегнала, за която политиката не е пиар, погледна отново към ДБ.

БСП ПОНЕСЕ НЕГАТИВИ

БСП понесе негативи, въпреки че донесе добавена стойност към правителството „Петков“, бе коректив на най-крайните му уклони и наложи мерки със социална значимост.

Силно конфронтационни остават отношенията на партията с ГЕРБ/Борисов и с президента, като новият момент е, че тя вече ги опакова в едно цяло.

Факт е, че служебното правителство даде служебно предимство на ГЕРБ. Радев и кабинета „Донев“ изненадващо остро атакуваха точно партиите от последния коалиционен формат и на първо място БСП.

По най-актуалния въпрос за мира и войната БСП препотвърди позициите си.

Между Радев/Йотова и ръководството на партията има разширяваща се пропаст.

ДПС ЗАСЛУЖЕНО С ТРЕТОТО МЯСТО

Кампанията на ДПС бе добре структурирана, с масирано присъствие на терен и ясни таргет групи.  

Изходът, който партията предлага, е постигането на консенсус за излизане от кризите. Това, според ИСА, е трудно постижимо заради разделенията в самото общество. Раздорът между партиите е едновременно фактор, който ги провокира, но и тяхно отражение.
Голям компромис изглежда възможен около формулата, която партията лансира отдавна: експертен кабинет или кабинет на националното съгласие.

Още по-голям, да не кажем исторически компромис, би било „ценностно, идейно хомогенно мнозинство на евроатлантическа основа“ (определение от програмата на ДПС).

Своеобразен съюзник на ДПС сега са сложните геополитически обстоятелства, които поставят обществото и държавата в риск, включително този да преосмисля ключовите избори, които елитът ни направи от началото на прехода.

За България една националистическа вълна би била с мощна разрушителна сила.

Ключовият момент в програмата е правителство на евроатлантическа основа с ясна антикризисна програма, концентрирана върху следващите две години.

ОСНОВЕН ИЗВОД НА ИСА е, че в рамките на кампанията амбициите на ДПС се съчетаха със социологическите прогнози за възможността партията да заеме третото място в крайното подреждане.

„ВЪЗРАЖДАНЕ“ ДЕМОНСТРИРА РЕАКТИВНОСТ

Кризата е най-силният съюзник на „Възраждане“ на тези избори. Разочарованите – независимо от кого и от какво, търсят носител на своите очаквания за промяна, възмездие, даже – обрат.

Партията на Костадин Костадинов ловко се възползва от ситуацията и фокусира протестния вот, като изостри залога до крайност.

ИЗВОД НА ИСА е, че „Възраждане“ демонстрира реактивност в момент, когато нейните конкуренти проявяват повече предпазливост заради безспорните рискове.

Партията получи шанс за солово изпълнение, което публиката чу заради добрата акустика.

Това е единствената политическа сила с парламентарно присъствие, което поставя под въпрос евроатлантическата принадлежност на България, обещавайки предоговаряне и национални допитвания.

Нито едното – България да промени условията на договора с ЕС, нито другото – референдуми за членството в ЕС и НАТО, са възможни от юридическа гледна точка, но те се лансират отново, и отново.

Факт е, че от кризата „Възраждане“ печели, но и подкрепата за нея има таван. Партията не може да привлече твърдите ядра на големите, на системните партии. Нейният резервоар са колебаещите се и негласуващите, за които няма гаранция, че биха делегирали доверие на крайни политически форми и на еднозначно лидерски формации.

Факт е също, че Костадинов зае ниша, която реално съществува и бе овакантена след провала на другите патриотични формации. Но има и съществена разлика, която увеличава подкпепата за „Възраждане“, ако го сравним с този от „Атака“ или НФСБ. Това е войната, при това – с ядрени контури.
ИЗВОД НА ИСА е, че, проследявайки метаморфозите на партията, тя извежда напред теми с емоционално влияние, най-вече – страх. Преди беше коронавируса, сега – войната, еврото.

Липсата на всякаква политическа прагматичност при „Възраждане“ поражда опасения, че българското общество би платило много висока цена, ако се поддаде на радикалната реторика.
Партията е много активна в социалните мрежи, където има повече пространство за скандали, провокации, крайни становища.

ДБ

Кампанията на ДБ се концентрира в традиционните мрежи и канали, което възпрепятства забележимо разрастване на влиянието й.
В отношенията й с „Продължаваме промяната“ се очерта отчуждение.

ИТН ИЗПАДНА ОТ ПАРЛАМЕНТА

Идеята за референдум за президентска република бе последният успешен опит на ИТН да доминира медийно, но месец по-късно самото предложение изглежда забравено. Присъствието й в кампанията бе почти незабележимо.

От първа политическа сила през юли 2021 сега ИТН зкономерно изпадна от парламентарно присъствие в 48-ото Народно събрание.

Стефан Янев не вдигна предизборна вълна и очевиден проблем се оказа човешкият ресурс след бума на партии в последните две години.
Във визията му се вписа експертно/програмно правителство, което да преведе страната през кризата, и съставено по-скоро с третия мандат, независимо на кого ще го даде президентът Радев.

Световната икономика върви по пътя към рецесията, а някои водещи икономики вече са извървели този път и са в рецесия. В опит да успокоят инфлацията централните банки се надпреварват да вдигат лихвите с неочаквано високи темпове. Енергията не поевтинява, а диверсификацията се оказва по-трудна и по-скъпа от надеждите ни.

Германската икономика навлиза в рецесия. Много индустриални компании редуцират производството поради неспособност да се справят с цените на енергията. Започнаха фалити на компании, които са силно зависими от енергията. Мерки за намаляване на работното време, въвеждани по време на Ваймарската република преди 100 години, навлизат като масова практика.

Енергийните проблеми изглежда не засягат китайската икономика, а покачването на цените на суровините и металите очевидно не се пренасят върху китайската продукция с нивата, на които това се отразява върху европейската икономика.

Очакваното положение на бюджета за следващата година е още по-затруднено поради влошаването на макрорамката – по-слаб растеж, по-малко приходи в бюджета, нарастващи разходи и поскъпване на разходите за дълга.

Политическата нестабилност вече нанесе огромни поражения не само върху демократичния модел, но и върху икономиката: разширяването на популизма, огромните държавни разходи и намесата на държавата в икономиката, компромисите в данъчната политика, разширяването на държавната администрация и нейните доходи при спадащата й ефективност, инерцията в стимули, субсидии и компенсации, подкопаващи устоите на пазарната икономика. „Устойчивост“ е ключовата дума, от която се нуждае икономиката, а тя не може да се създаде без Народно събрание с пълен мандат.

Септември предостави нови доказателства за това колко е крехък световният мир. Украинското настъпление даде импулс за втвърдяване позицията не само на Киев, но и на подкрепящия го вече съвсем неприкрито „колективен Запад“.

Съживи се дебатът за ядрените оръжия. Ядреното възпиране се основава на парадокса на използваемостта. Ако едно оръжие е неизползваемо, то не допринася за възпирането. Но ако то е твърде използваемо, може лесно да се стигне до ядрена война с всичките й дълготрайни последици. В това се крие и опасността от все по-голямото развитие на тактическо (а вече се говори и за наноядрено!) оръжие.

„Ядрена война“, „нанасяне на превантивен ядрен удар“, „ядрен тероризъм“ през този месец се върнаха в ежедневния лексикон на така наречените „реални политици“.

Проблемът на сегашната ситуация е, че САЩ не желаят да възприемат Русия като равна, тъй като едната страна е свръхдържава, а другата – остатъци от бивша империя. Вашингтон не може да приеме идеята за каквото и да било равенство и това форматира отношенията му към Москва.

Това от своя страна показва, че сегашният етап на кризата в международните отношения е само началото на поредица от кризи, чрез които ще се оформя бъдещото на цивилизацията.

Засега вратите на Ада остават доста широко отворени.

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук