110 години от гибелта с "Титаник" - прелюдия към низ от глобални катастрофи

Точно преди 110 години, на 31 май 1911 г., от стапелите (съоръжения за строеж на плавателни съдове и спускането им във  вода) на корабостроителницата Harland and Wolff в Белфаст, беше пуснат на вода плаващия дворец и образец за немислим лукс – „Титаник”, който беше обявен за „непотопяем кораб“, пише Труд.
 
Гибелта на "Титаник" стана не само най-емблематичната катастрофа в историята на човечеството, но и предвестникът на големите социални сътресения. Тази катастрофа символизира края на ерата на просперитета и на надеждата, че технологичният прогрес може да реши проблемите на човечеството, а цивилизацията ще носи само добро.

Трагедията беше последвана от Първата световна война, Октомврийската революция в Русия, краха на Германската, Османската и Австро-Унгарската империи... 

И въпреки че, катастрофата на ''Титаник'' няма връзка с тези събития, социалното неравенство, което беше толкова ясно очертано по време на спасителната операция, се превърна в основния нерв на много глобални промени от онова време.

''Титаник'' не беше най-бързият лайнер за своето време, въпреки че успяваше да измине разстоянието от крайбрежието на Англия до Ню Йорк за 5 дни.

Неговата силна страна беше невероятното ниво на обслужването и комфорта. В услугите за ВИП пътниците бяха включени луксозните дневни, читалните, просторните каюти, декорирани в 19 различни стила, плувния басейн, тенис корта, турските бани... По-голямата част от екипажа беше обслужващ персонал.

Стюарди, камериерки, сервитьори, готвачи, масажисти и други и бяха общо 494 при общата численост на екипажа от 885 човека. По-голямата част от персонала беше ангажирана с обслужването на пътниците от първа класа.

Цената на една кабина лукс беше $4350. За сравнение, месечната заплата на старши радиста на ''Титаник'' не надвишаваше $30. Но хора като 47-годишния американски милионер Джон Астор, собственик на хотелската верига Astoria, биха могли да си позволят много повече. Състоянието на Астор би било достатъчно, за да закупи 20 такива лайнера като "Титаник", построяването на който струваше £1,5 млн. Общо на борда на „Титаник“ имаше 57 милионери.

Когато Титаник започна да потъва, тази ситуация се превърна в уникален социален експеримент, а именно, кой ще бъде спасен на първо място? Отговорът на този въпрос се оказа далеч не толкова еднозначен. Хората се разделиха на герои и малодушни страхливци, което не съответстваше на тяхното материално състояние, а само на представата им за това кое е добро и кое е лошо.

Почти веднага стана ясно, че ''Титаник'' е обречен - това се разбра 20 минути след сблъсъка от проектанта на кораба Томас Андрюс, който беше на борда и познаваше кораба по-добре от всеки друг. Капитанът Едуард Смит първо почука на кабината на Джон Астор. Последният беше най-богатият човек на лайнера и Смит намери за добре да го предупреди лично за фаталните обстоятелства, още преди дори екипажът да узнае за това.

Обаче Астор, имайки възможността да се спаси, но в началото хората, без да разбират опасността, отказваха да влизат в лодките и те слезнаха във водата полупразни, но той се държеше като джентълмен. 47-годишният милиардер качи в лодката своята 18-годишна бременна съпруга, но самият той остана на борда на потъващия кораб.

Другият милиардер Бен Гугенхайм, брат на Соломон Гугенхайм, основателят на Музея за модерно изкуство в Ню Йорк, направи същото. След като спусна приятелката си в лодката, той се преоблече във фрак, сложи цилиндъра на главата си и прекара остатъка от живота си в първокласния ресторант, пиейки уиски и пушейки пури...

Имаше още няколко примери, когато милионерите предпочитаха смъртта пред срама и отказваха да се качат на спасителни лодки, в които не достигаха местата за жените и децата. Според остарелите правила за безопасност, корабът трябваше да има лодки за 962 души, а на борда имаше 2208 души.

Но повечето от тях оцеляха, за разлика от пътниците от трета класа. Някои от притежателите на евтините билети не бяха допуснати до палубата с лодките. На кораба цареше объркване, и някои не можаха да намерят пътя нагоре в лабиринта от стълби.

И след трагичните събития, въпросът за социалната справедливост и равното право на спасение се постави рязко. Мнозина бяха шокирани, че процента на спасените мъже от първа класа бяха повече от децата от трета класа. От 76 деца, пътували със своите родители в най-евтините каюти, само 23 от тях оцеляха.

Сред тези които избягаха от потъващия кораб, когато там все още имаше жени и деца, беше Брус Исмей, изпълнителен директор на компанията White Star Line, собственика на ''Титаник''. Впоследствие, заради тази си постъпка, той се превърна в изгнаник в обществото и бе преследван до края на живота си. И това се отрази на промяната в масовото съзнание.

Защото преди 100 години Наполеон, който при отстъплението от Русия изостави своята загиваща армия, за да се спаси, си остана велик човек.

Катастрофата на ''Титаник'' беше шок за обществото. И тогава, вероятно за първи път, ясно и отчетливо прозвуча формулата „всички