"Как да ни уважават другите, след като не се уважаваме сами?", пише Николай Попов в гневен пост в социалните мрежи и поставя под въпрос законите, институциите и липсата на контрол.
Реакцията му идва на фона на скорошната трагедия на пътя, при която живота си загуби 9-годишно дете.
Бащата на Сияна отправи тежки обвинения към българските институции заради, по думите му, системната безнаказаност на транзитно преминаващи турски шофьори, замесени в тежки катастрофи у нас.
В поста си той твърди, че от десетилетия турски водачи на автомобили и тежкотоварни камиони "осакатяват и убиват невинни хора" по българските пътища, без да понасят реални последици. А причините са "комплексни и се коренят във всички нива на властта".
Къде е законодателната власт и защо допуска недосегаемост?
Попов обвинява законодателната власт, че е приела такива правила, които на практика правят чуждестранните водачи недосегаеми.
По думите му, ако турски тираджия не е причинил катастрофа, той не може да бъде задържан дори при тежки и многократни нарушения, а в случаи на причинена тежка телесна повреда или смърт "обикновено също биват освобождавани".
Сериозни обвинения са отправени и към съдебната власт, която според него в редките случаи, когато подобни водачи стигнат до съд, ги третира "с кадифена ръкавица".
За контраст Попов дава пример с Турция, където турски гражданин, убил български граничар, е осъден на доживотен затвор плюс допълнителна присъда. И прави ударен извод:
"Ако корупцията и гаврата с жертвите у нас е "демокрация", а редът и принципността в Турция са "диктатура", аз предпочитам такава диктатура. Защото българската "демокрация" е опасна за живота."
Ето как звучи целия пост:
"ЗА ТУРСКИТЕ УБИЙЦИ В БУЛГАРИСТАН ИЛИ, КАК ДА НИ УВАЖАВАТ ДРУГИТЕ, СЛЕД КАТО НЕ СЕ УВАЖАВАМЕ САМИ?
От десетилетия транзитно преминаващи турски шофьори на автомобили и камиони безнаказано оскатяват и убиват невинни хора по българските пътища.
Защо:
Защото законодателната власт е предложила и приела такива закони, че те да се чувстват безнаказани.
Турските тираджии реално не подлежат на ефективни наказания. Ако не са причинили катастрофа, не могат да бъдат задържани за други нарушения, колкото и тежки и/ли многократни да са те. Дори и след причинена тежка травма или смърт, обикновено също биват освобождавани!
Защото изпълнителната власт прибира рушвети от директните нарушители за дребните нарушения. A в случаите на тежки инвалидизации и смърт, изпълнителната и всички останали по веригата получават неясно колко големи подкупи от фирмите, които стоят зад тях.
Единственото, което полицаите могат да направят, е да им съставят и връчат предупредителни протоколи. Дори и за много превишена скорост, което е причина номер едно за смърт на пътя. За турските нарушители тези протоколи не носят никакви негативни последствия, съответно нямат превантивно действие върху останалите.
Защото съдебната власт, в редките случаи, когато някои от тях изобщо стигнат до български съд, ги третира с кадифена ръкавица.
Защото за медийната власт тази голяма група пътни престъпници, рецидивисти и убийци просто не съществува и не заслужава да ѝ се отдели специално внимание.
Няма статитистика относно броя на чуждите граждани, които причиняват леки, средни и тежки катастрофи, т.е. не се знае колко са ранените и загинали българи. Няма и разбивка на националностите, но за всички е ясно, че повечето от тях са турски водачи!
Единствената информация по темата, която намираме е, че всяка година се издават десетки хиляди фишове на чужди граждани. Повечето от които остават неплатени, както е видно от публикация на БТВ отпреди 9 години.
Илюстрираме написаното с два случая от Сдружение "Ангели на пътя":
Мартин Петров от Русе – собственик на Пътна Помощ, отнесен и потрошен от турски автобус. Както обикновено, българските власти не само не си вършат задълженията по установяване и наказание на извършителя, а правят всичко възможно да възпрепятстват Мартин в търсенето му на справедливост!
По време на катастрофата, съпругата му е бременна с дъщеря им и само благодарение на щастие в нещастието, сега Мартин има късмета да е до детето си. На каква тежка здравословна и психологическа цена, само той си знае!
Енчо Енев, на 27 години от Пловдив – няма късмета на Мартин и на 05.05.2025 е екзекутиран в Прохода на републиката. Убиецът му е поредния турски тираджия, който си позволява в България да шофира така, както не би посмял в собствената си държава. Изпреварва в забранена зона, а след удара бяга от местопроизшествието.
Арх. Енчо Енев беше един от обещаващите млади архитекти на България. Завършил УАСГ с отличие, победител в международни конкурси. Освен млад професионалист със светло бъдеще, Енчо е бил и прекрасен човек. С любящи родители, приятели, колеги и щастлива връзка с колежката си Деница Делева, която също е в колата и, за щастие, оцелява.
Николай Николов, на 28 години от Пловдив - на 29.06.2018 е убит от турски тир, чийто шофьор кара с превишена скорост.
Нико е известен музикант, а майка му, психолог и директор на Френската Гимназия в Пловдив, почина миналата седмица почина от отключено след катастрофата онкологично заболяване.
За сравнение – как Турция съди турски гражданин, убил българин:
На 7.11.2022 граничарят Петър Бъчваров беше убит по време на служба на българо-турската граница. За убийството Енгин Ергуван беше осъден на доживотен затвор. Плюс 12 години за опит за убийство на втори граничар.
Ако корупцията и гаврата на всички институции в България с жертвите и семействата им е "демокрация", а реда и принципността по въпроса за престъпленията, наказанията и превантивната им роля в Турция е "диктатура", то аз предпочитам да живея в такава диктатура.
Защото българската "демокрация" е опасна за живота!"
