Данни на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) сочат близо 2700 нарушения на тежкотоварни автомобили само за седмица, а катастрофи с тирове отнемат човешки живот по магистралите, пише Глас нюз бг.
За седем дни у нас са отчетени близо 2700 нарушения на тежкотоварни автомобили, като най-голяма част от тях са за движение в забранената за тях лента за изпреварване. Докато Националното тол управление вече засича нарушителите чрез камери, а МВР и „Автомобилна администрация“ работят по обичайния административен ред, броят на тежките катастрофи с камиони по магистралите продължава да расте.
Пътната безопасност у нас отново показва признаци на системен срив, а опитите тежките инциденти да се свеждат единствено до състоянието на настилката и мантинелите изглеждат по-скоро като удобен начин институциите да прикрият собствената си безпомощност. Това алармира пътният експерт и председател на Европейския център за транспортни политики (ЕЦТП) Диана Русинова.
Според официални данни, предоставени на ЕЦТП по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), само за периода от 30 юни до 6 юли 2026 г. са установени рекордно голям брой нарушения при тежкотоварните автомобили. Статистиката е следната:
- 2 145 нарушения за движение в лентата за изпреварване, където това е изрично забранено; - 399 случая на неплатена тол такса; - 107 случая на претоварени камиони; - 15 случая, в които водачите не са използвали обезопасителни колани; - 7 нарушения за опасно движение в аварийната лента.
„Тези данни може и да ви се струват като статистическа подробност, но всъщност те са диагноза за системен проблем“, категорична е Русинова.
Хроника на тежките катастрофи по пътищата
Паралелно с хилядите регистрирани нарушения, страната стана свидетел на серия от тежки произшествия с участие на тирове и камиони, отнели човешки животи в рамките на броени дни.
На 22 юни на АМ „Струма“ край Кочериново товарен автомобил настига и удря друг камион. Инцидентът причинява материални щети и продължителен пътен затор, за което остават и снимки от мястото.
На 24 юни на АМ „Тракия“ край Ямбол тежкотоварен автомобил преминава през средната мантинела, навлиза в насрещното платно и се удря в лек автомобил. На място загиват трима души, сред които две деца.
- 25 юни: Камион пробива мантинелата и се удря в автомобил в района на Мало Бучино.
- 26 юни: Водач на камион катастрофира на АМ „Тракия“ в района на Карнобат.
- 3 юли: Две последователни катастрофи с тежкотоварни камиони напълно блокираха движението по АМ „Хемус“ край София за няколко часа.
Работен график срещу непрекъснатия трафик
Считано от 1 юли 2026 г., Националното тол управление започна официално да регистрира тежкотоварните камиони, които навлизат незаконно в лентата за изпреварване, а записите се препращат към МВР. Експертът обяснява: „Това означава, че държавата вече разполага с технически инструмент, чрез който вижда и заснема нарушителите. Въпросът обаче е какво правят контролните органи с тези данни?“
Диана Русинова отправя остра критика към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИААА), която според нея продължава да функционира по чиновнически, а не с реален контрол на пътя. Официалният работен график на агенцията е от понеделник до петък, между 09:00 и 17:30 ч., а извън тези часове дори телефонните линии за връзка не работят.
„Проблемът е в това, че тежкотоварният трафик не се движи само в делнични дни и не спира след 17:30 ч. Камионите не изчакват администрацията да отвори, за да тръгнат по магистралите“, отбелязва Русинова.
Без превантивна мрежа - с фатални последици
Диана Русинова изтъква, че основният институционален проблем у нас произтича именно от липсата на координация между три ключови институции. ИААА отговаря за техническата изправност на превозните средства, опасните товари и квалификацията на водачите. От своя страна МВР следи поведението на пътя и налага санкции, докато Тол управлението единствено регистрира конкретните нарушения.
„Ако тези три системи не работят като една превантивна мрежа, резултатът е предвидим: нарушенията се натрупват, рискът се повишава, а обществото научава за проблема чак когато има катастрофа, жертви и тапи по пътищата ни“, посочва Русинова.
Тя добавя, че без денонощен и строг контрол над водача, превозвача, товара и спазването на забраните, дори и най-добре изграденият път може да се превърне в място на тежък инцидент.
Според Русинова насочването на вниманието единствено към пътната инфраструктура показва или пълно неразбиране на проблема, или съзнателен опит да се прикрие липсата на воля за действие от страна на държавните органи.
„Разследването на причините за всяка катастрофа е необходимо. Но истинската роля на държавата не е да обяснява защо са загинали хора. Истинската роля е да не се стига до загинали хора. Това означава превенция или контрол преди инцидента, а не оправдания след него“, подчертава тя.
Войната на пътя има верига от съучастници - от фиктивните прегледи до липсата на контрол
