След последните инциденти на АМ „Тракия“ въпросът вече не е само защо камионът е преминал през мантинелата. По-важният въпрос е дали сме направили всичко възможно това никога да не се случва. Oказва се, че по света никой не разчита на една-единствена идея. В Южна Корея например има участъци, на които по магистралите са наредени десетки яркожълти ролки. Във Великобритания на много места просто има бетон. В Швеция пък пътните платна са разделени от стоманени въжета.
Мантинелата край магистралата изглежда като едно от онези неща, за които човек не мисли. Стои между двете платна, проблясва във фаровете и създава усещането, че отсрещното движение е отделен свят. Там има други автомобили, други семейства, друга посока. Между тях и нас има метал.
Проблемът започва в мига, в който този метал се окаже само оптическа граница.
Цялата ни сигурност е оставена на няколко милиметра стомана.
Последните тежки катастрофи на автомагистрала „Тракия“ върнаха един въпрос, който рядко си задаваме. Какво трябва да се случи, за да премине един тир през разделителната мантинела? И още по-важното - възможно ли е тя изобщо да го спре?
В Южна Корея въпросните жълти ролки при удар започват да се въртят и поемат част от енергията, като се опитват да върнат автомобила обратно по пътя. Изглежда почти невероятно. Само че корейците не са облепили цялата си държава с жълти цилиндри. Използват ги само там, където рискът е най-голям. Явно и те знаят, че няма чудеса. Само различни начини да намалиш щетите.
На другия край на света британците дори не се опитват да направят бариерите красиви. Здрав и сив бетон. Неособено фотогеничен. Но задачата му не е да събира гледания в интернет. Задачата му е една - ако няколко десетки тона метал тръгнат към насрещното движение, да останат от правилната страна.
В Швеция дори пътища, които не са магистрали, често са разделени със стоманени въжета. Не защото изглеждат впечатляващо. А защото някой е решил, че между две коли, движещи се една срещу друга, трябва да има нещо повече от надеждата, че никой няма да сбърка. И може би точно това е голямата разлика.
Докато спорим коя мантинела е по-добра, други държави отдавна са започнали да мислят по друг начин. Не питат как изглежда бариерата. Питат какво трябва да издържи. Не питат колко струва един метър метал. Питат колко струва човешкият живот, ако този метал не издържи.
Нито ролките, нито бетонът, нито стоманените въжета могат да обещаят, че ще спрат всеки тир. Физиката не подписва гаранционни карти. Но може да направи разликата между тежка катастрофа и трагедия, която помита и хора, нямащи нищо общо с чуждата грешка, пише ГласНюз.
