Злощастие: Самолетът ковчег от Граф Игнатиево е наследство от...

Катастрофиралият на 13 септември 2024 г. у нас самолет L-39ZA Albatros е един от общо 36 машини от този тип, получени от българските ВВС в периода между 1986 и 1990 г.

Това обяви авиационният експерт Димитър Ставрев пред "Телеграф", по повод трагедията на Граф Игнатиево, в която загинаха двама пилоти.

Първоначално постъпват на летище Каменец, а след това и на летище Щръклево. Заменят учебно-тренировъчен самолет (УТС) L-29 Delfin и стават гръбнакът на българската учебна авиация.

На практика всички български военни пилоти, завършили военновъздушното училище след 1990 г., са летели на него. Това е първият български самолет, закупен със заводски симулатор. 

С намаляването на изправните бойни самолети с L-39ZA летят и пилотите в бойните бази за поддръжка на летателните умения. Самолетът може да се използва като лек щурмови самолет, защото разполага с вградено оръдие и може да носи бомби и неуправляеми реактивни снаряди (НУРС), казва експертът.

През 1964 г. чехословашкият авиопроизводител Aero Vodochody се захваща с нов проект - C-39 (C от cvičný – тренировъчен). Самолетът е проектиран за основно и напреднало обучение на пилоти и за леки щурмови мисии от екип начело с Ян Влчек и трябва да замени УТС L-29.

Двуместният еднодвигателен самолет участва в конкурса за нов УТС на ВВС на Варшавския договор.

L-39 Albatros е реактивен тренировъчен комплекс, проектиран и произведен в Чехословакия в партньорство с други държави от СИВ. Първият полет е на 4 ноември 1968 г.

Серийното производство на първия вариант L-39C започва през 1971 г. През 1972 г. е избран за основен УТС на страните членки на Варшавския договор. L-39 са произвеждани за ВВС от Източна Европа и за техни приятелски държави в Азия и Африка. През 1974 г. първият УТС L-39 е приет в чехословашките ВВС.

Необичайно е, че самолетът никога не получава кодово име от НАТО.

Построени са общо 2868 L-39 и 80 L-59, били и на въоръжение в 30 ВВС по света.

През 1972 г., е създаден L-39V за влекач за мишени. През 1975 г. е готов първият учебно-боен лек щурмовик L-39ZO, оборудван с 4 подкрилни пилони. Подсилено е крилото и е модифициран колесникът. През 1977 г. е готов лекият боен вариант L-39ZA, въоръжен с монтирани под фюзелажа оръдия „Грязев-Шипунов“ ГШ-23 и 4 подкрилни пилона.

Според Flight International около 200 L-39 са продавани всяка година в края на 80-те години на ХХ век. Още през 80-те години Aero Vodochody създава L-59 Super Albatros с увеличен обем и модернизирана авионика. 

През 90-те години на ХХ век, след разпада на СССР, Aero Vodochody разработва версии на Albatros със западна авионика, двигатели и оръжейни системи. За целта формира активно партньорство с израелската Elbit Systems. Много L-39 са оборудвани със западна авионика, преди да бъдат доставени на клиенти. 

Продажбите на L-39 намаляват през 90-те години поради края на Варшавския договор. През 1996 г. производството на L-39 приключва. Aero Vodochody разработва няколко подобрени варианта. Следващото развитие е L-139, на базата на L-39 с двигател Garrett TFE731. Бойният вариант L-159 ALCA е в производство от 1997 г.

Първоначално Aero Vodochody възнамеряваше да разработи L-159 в партньорство с Elbit, но чешкото МО вместо това избра за партньор Rockwell Collins.

Поради скромния експорт на L-159 Aero Vodochody обяви на авиоизложението Farnborough 2014, че разработва модернизирана версия L-39NG, за да се конкурира с Alenia Aermacchi M-346. L-39NG е с нов двигател Williams FJ44; резервоарите за гориво в края на крилото са махнати и е нова авиониката.

Първият полет на L-39NG бе през декември 2018 г., а окончателният военен типов сертификат бе издаден от чешкия военен авиационен орган през 2022 г. Първият сериен L-39NG летя в края на 2022 г. 

L-39 Albatros е проектиран да е рентабилен реактивен УТС, способен да изпълнява и леки щурмови задачи. За оперативна гъвкавост, простота и достъпност по-голямата част от бордовите системи са опростени, за да се избегнат тежки форми на поддръжка, както и да се сведат до минимум щетите, причинени от неопитни пилоти.

Може да лети от грунтови писти благодарение на здравата конструкция на колесника и ниските скорости за кацане.

Летателните качества са добри поради бързото възприемане от двигателя на промяната на газта.

Така лесно се „прощават“ грешки от курсанти, които не са летели с реактивен самолет. L-39 е част от цялостна система за обучение заедно с полетен симулатор.

Ниско поставеното право крило има двойно заострена форма. 100-литрови резервоари за гориво са постоянно прикрепени към върховете на крилата. Високата, стреловидна вертикална опашка има вградено кормило.

Хоризонталните стабилизатори са монтирани в основата на руля и над соплото на двигателя. Въздушните спирачки са разположени една до друга под фюзелажа, пред предния ръб на крилото. Закрилките, колесникът, спирачките на колелата и въздушните спирачки се задвижват от хидравлична система.

Органите за управление се задействат от бустер и имат електрически задвижвани серво накрайници на елероните и руля. Колесникът е проектиран за експлоатация от тревни летища, като носовият се прибира напред, а основният навътре в гнездата на крилата.

Допустимото e +8/-4 g. 
Турбовентилаторният двигател „Ивченко“ АИ-25TЛ е произведен в СССР. Въздухът за него постъпва от 2 полукръгли въздухозаборника, точно зад пилотската кабина, зад която са разположени 5 гумирани горивни резервоара. 

Варианти

• L-39C е стандартна модификация на УТС за начална и основна летателна подготовка.
• L-39СM - модернизиран L-39С.
• L-39ZO е въоръжен УТС, разработен през 1973-1976 г. Може да е и лек щурмови самолет, има 4 подкрилни оръжейни точки.
• L-39ZA е по-нататъшно развитие на L-39ZO с двуцевно оръдие ГШ-23,.
• L-39ZAM - модернизирана версия на L-39ZA.
• L-39V - буксир на въздушни цели.
• L-59 Super Albatros - модификация с турбореактивен двигател ДВ-2 с тяга 2200 kgf, катапултни седалки клас 0-0 и нова авионика. Първи полет през 1986 г. Произведени са 80 броя.
• L-39M1 - украинска модернизация със замяна на двигателя с модернизирания АИ-25ТЛШ (увеличена тяга от 1720 на 1850 kg). На 8 юли 2009 г. е приет на въоръжение в украинските ВВС.
• L-39M е друга украинска модификация. Различава се от базовия по наличието на бордовия тренировъчен комплекс БТК-39 за симулиране на работата на прицелната система на МиГ-29. Летателен тренажор за бойна работа с МиГ-29. Приет на въоръжение в украинските ВВС на 4 март 2015 г.
• L-159 - на базата на L-59.
• През 1987 г., на базата на L-39 е създаден УТС IAR-99 Soim за румънските ВВС.
• L-39NG с двигател Williams FJ44. През 2023 г. стартира производството му с 34 поръчки.

След Студената война хиляди военни L-39 стават налични за продажба. Много от тях намират нови домове при частни собственици по целия свят. Търсенето на L-39 идва от факта, че той е единственият наличен на пазара реактивен УТС от 2-ро поколение.

Тази тенденция е особено очевидна в САЩ, където цената от 200-300 хил. долара ги прави достъпни за умерено богатите пилоти, които търсят бърз, пъргав личен самолет. Това доведе до създаването на чисто реактивен клас L-39 на състезанието Reno Air Races през 2002 г.

През септември 2012 г. имаше 255 L-39, регистрирани във Федералната авиационна администрация на САЩ (част от тях български) и 4 регистрирани в Transport Canada. Има също така няколко L-39, които се оперират от компании в Австралия, Чехия, Франция, Германия, Испания и САЩ. През март 2018 г. имаше 5 L-39 дори в цивилния авиорегистър на Нова Зеландия.

Няколко демонстрационни групи използват L-39 - Patriots Jet Team (6 L-39), Breitling Jet Team (7 L-39) и Black Diamond Jet Team (5 L-39). 

От 2004 г. подразделението за отбрана и  ремонт на Aero Vodochody изпълнява обща програма за поддръжка, ремонт и модернизация на граждански експлоатирани L-39, както и извършва демилитаризация на бивши военни самолети, допълва Ставрев.