Франко Неро: Киното означава свобода! Телевизията не ти дава култура, дава ти я книгата!
- Специалният гост на 19-ия София филм фест получи Наградата на София и отговаря на въпроси за БЛИЦ
Надали има някой, гледал известния италиански уестърн „Джанго”(1966 г.), който да е забравил неговите знаменити начални кадри. Обгорял от слънцето млад мъж, потънал в прах от глава до пети, с посивяло от прахта лице, от което светят само две големи, сини като небето очи, кръстосва скалните пътеки по границата между САЩ и Мексико, но не кон, а пеша, влачейки след себе си голям...ковчег. Този бивш отличен стрелец на страната на Севера в наскоро приключилата Гражданска война в САЩ от 60-те години на ХІХ век е именно главният герой на филма - Джанго. Именно с тази роля роденият през 1941 г. в Парма Франко Неро доби световна известност. За да последват над 200 негови изяви по цял свят в различни по жанр филми – т.нар. спагети уестърни, криминални трилъри, политически филми и исторически епоси, научна фантастика и др.
Изстрелян в звездния небосклон от режисьора Серджо Корбучи (автор на „Джанго”), за когото Франко Неро сподели, че бил творец „с изключително чувство за хумор, но доста ...мързелив и винаги закъсняващ на снимачната площадка”, надареният и с отлично телосложение италианец се радва на продължителна и активна кариера. Застава пред камерата на режисьори като Джон Хюстън и Куентин Тарантино, Луис Бунюел и Клод Шаброл, Дамяно Дамяни и Карло Лидзани, Сергей Бондарчук, Райнер Фасбиндер и Франко Дзефирели, и др. Партнира си с красавици и „звезди” като Клаудия Кардинале и Катрин Деньов, Пенелопе Крус и Ванеса Редгрейв, която e негова спътница и в живота и имат общ син- режисьора Карло Неро, и др. Широко известни и в България са редица от лентите с участието на Франко Неро, особено тези на актуална политическа тематика, разобличаващи много остро мафията: „Изповедта на един комисар пред прокурора на Републиката”, „Следствието е приключено: забравете!”, „Денят на кукумявката” (на реж. Дамяно Дамяни), „Убийството на Матеоти” (реж. Флорестано Ванчини), историческият югославски филм „Битката при Неретва” (реж. Велко Булаич) и др. През дългата си кариера вече 73-годишният, но в чудесна форма и все така харизматичен, актьор е изиграл герои от 30 (?!) националности. <br /> <br /> Очевидно Франко Неро не само се е вслушал в мнението за него на сър Лорънс Оливие, но е и направил правилния избор. Великият британски драматичен и филмов артист му казал: „С това телосложение ти можеш винаги да играеш герой. Ще правиш по един филм годишно, той ще бъде касов и ти ще се чувстваш спокоен и ОК. Другият път е да се снимаш в различни жанрово роли. Тогава ще имаш върхове, но и падове. Изисква се много повече труд, но ти е гарантиран и по-дълъг сценичен живот!”. Франко Неро поема решително по втория път.<br /> <br /> За да стигне сега и до нашата столица като специален гост на 19-ия София Филм Фест, на който представи за първи път пред публика и най-новия филм със свое участие – “Децата на Маам” (реж. Паоло Консорти). Броени минути преди прожекцията в кино „Люмиер” на емблематичния за него „Джанго” Франко Неро бе удостоен с Наградата на София, връчена му лично от столичния кмет Йорданка Фандъкова. Приемайки високия приз, големият актьор заяви: „Наградата на София е голяма чест за мен. Много съм щастлив, че съм се занимавал с кино. Този „занаят” ми позволи да вляза в широкия свят през парадния вход. Контактувал съм покрай него с короновани особи и президенти, премиери и министри, но и с много обикновени хора. Трябва да Ви кажа, че обикновените трудови хора са по-близо до реалния живот, те са по-мъдри и чисти като мислене....За мен киното е като голям град, в който живеят хора от различни раси и цветове. Всеки има в него своята къща. Затова ще съществува вечно. Освен това киното означава свобода. В държавите, в които няма свобода, не може да съществува и кино...”<br /> <br /> <u><em>Имах възможността и удоволствието при една от срещите на Франко Неро в София да му задам няколко въпроса специално за агенция БЛИЦ:<br /> </em></u><br /> <strong>- Вие станахте любим актьор на българската публика и с много силните си роли през 70-те години в политическите и антимафия филми на Дамяно Дамяни, Карло Лидзани и други видни режисьори. Какво е състоянието на политическото кино в Италия днес ? По екраните поне у нас не го виждаме вече, а обстановката в България сега е много сходна на описваната в тези Ваши филми.<br /> </strong>- Не го виждате, защото просто го няма. В Италия се снимат вече само глупави комедии. Само за тях има пари. Не се прави и авторското, интелектуалното кино, при което бяхме водещи в света. Преди 46 години заснехме с Клаудия Кардинале „Денят на кукумявката“. Него сега често го показват по телевизията, но винаги ...след полунощ. За нови подобни проекти обаче пари няма. Наскоро исках да направя един подобен филм „Отмъщението на Бакхус“, който щеше да бъде режисиран от един от най-известните съвременни режисьори Тед Кочеф (б.а. –той е роден в Канада, но е с български корени). Тед ми каза: „Аз мога да намеря част от парите в Канада, ти се опитай да вземеш останалите в Италия.“ Отидох във филиала на „Уорнър Брадърс“, дадох им сценария. След известно време ми се обадиха и казаха, че текстът е страхотен, но имали нареждане да финансират само ....глупави италиански комедии. Такава е за съжаление ситуацията....<br /> <br /> <strong>- Само комерсиални ли са причините за отсъствието на политическото кино в Италия или има и други? Например конкуренцията на телевизията, ТВ-сериалите?<br /> </strong>- Да, така е! Може да съм краен, но аз наричам например телевизионните апарати – кутии за оглупяване. Телевизията не ти дава култура, дава ти я книгата. Преди години през лятото в един популярен италиански курорт опънах транспарант, грабнах един мегафон и обикаляйки плажа крещях: „Изгасете си телевизорите и вземете книга за четене!“ Разбира се, има и предавания по някои ТВ-канали, като :National Geographic, History, Animal Planet, които си заслужават. Но тези нескончаеми ТВ-игри, конкурси, сериали, вкл. полицейски. Моят баща беше карабинер, познавам нещата „от кухнята” и не мога да гледам разни олекотени, опростени версии на тази тема, с които ни заливат от ТВ-екрана. Не бих и участвал в тях. Появата на частната телевизия в Италия в началото на 80-те години ,образно казано, уби киното. Сега филмите се снимат по изискванията на телевизионните чиновници, които се явяват най-често и продуценти. Но по ТВ-екран не можеш дори истински да гледаш и филм. Най-често следиш и запомняш само откъси от него, защото по същото време в „прайм-тайма” вечеряш, говориш по телефона, напътстваш децата и др. На другия ден не можеш да разкажеш филма, който си гледал. Спомняш си само отделни сцени. Филмите трябва да се гледат в киносалон. Там си купуваш билет, сядаш, концентрираш се и гледаш. Така се изпитва удоволствието от седмото изкуство, заключи Франко Неро. <br /> <br /> <strong>Борислав КОСТУРКОВ</strong>