Попълнете търсена ключова дума или фраза

Любовна симфония за "Оркестър без име"

https://blitz.bg/kino/lyubovna-simfoniya-za-quotorkestr-bez-imequot_news307934.html Blitz.bg

И днес филмът на Людмил Кирков e сред най-гледаните в 100-годишната история на родното кино

София, България 12 Дек. 2014, 11:24 3331 прочита 0 коментара
На днешния ден преди девет години почина големият режисьор Людмил Кирков. На 11 декември 2011-а от грешната ни земя си тръгна Велко Кънев. Още приживе и безапелационно и двамата бяха записали имената си завинаги в златните страници на родното театрално и филмово изкуство. Тъжното е, че небесният свят ги приюти в разцвета на силите им: Велко на 63, а Людмил - на 61.
С името на Кирков са свързани някои от най-хубавите филми - &quot;Последният рунд&quot;, &quot;Момчето си отива&quot;, &quot;Матриархат&quot;, &quot;Селянинът с колелото&quot;, &quot;Вилна зона&quot;... Велко повече от три десетилетия е звездата в афиша на Народния театър. В киното го гледахме като замаяни в &quot;Да обичаш на инат&quot;, &quot;Изпит&quot;, &quot;Бон шанс, инспекторе&quot;.<br /> <br /> Има обаче един филм, в който двамата велики творци свързват завинаги големия си талант: &quot;Оркестър без име&quot;. През 1982-а историята за четиримата бедни провинциални музиканти, мечтаещи да превземат световните сцени, подлуди България. Тълпи обсаждат кината, които без отдих започват да въртят приключенията на Велко, Павката, Жоро и Филип. Тази обич продължава не ден и два, а седмици и месеци... Вече 32 години &quot;Оркестър без име&quot; се гледа с огромно удоволствие, да не кажем със страст, от милиони. Новите поколения, израснали в съвсем различно от тогавашното време, също ще застават пред екрана винаги, когато чуят &quot;свирнята на &quot;Оркестъра&quot;.<br /> <br /> Филмът, заедно с &quot;Козият рог&quot; на Методи Андонов, се нареди начело в класациите на най-гледаните родни ленти на всички времена. За съжаление вече доста хора от бандата вече от години свирят на Господа. В рая на артистите е сценаристът Станислав Стратиев, Георги Русев - комшията, чиито кокошки не искат да мътят, маститият и похотлив управител на кръчмата Димитър Манчев, баш музикантът, авторът на песента &quot;Оставаме&quot; - Борис Карадимчев.<br /> <br /> Неотдавна операторът Георги Русинов каза за Кирков: &quot;Людмил беше особен човек, затворен и много скромен. Дълго време не му даваха да снима. Когато срещна Георги Мишев, нещата се отпушиха. Първият им филм бе през 1972-а: &quot;Момчето си отива&quot;.<br /> <br /> Пословичен със своята скромност, Кирков много се притеснявал, щом хората на улицата го познаели, заглеждали и повтаряли името му. В подобни случаи той бързал да се скрие в някое по-тихо място, като повтарял непрекъснато: Какво пък толкова. Връщаме се в миналото с някои от героите на изключителната киноистория &quot;Оркестър без име&quot;. Оказа се, че след 32 години нищо не е забравено.<br /> <br /> <br /> <strong>Мамалев: Имах изключителен късмет</strong><br /> <br /> <br /> Станислав Стратиев, който по този сценарий работеше в много тясно сътрудничество с Людмил Кирков, го бе написал специално за нас. Дори за да не стане някаква грешка, ние, четиримата музиканти от оркестъра, присъствахме във филма с нашите имена. Така че историята е точно за тези актьори. За ролята на певицата Рени имаше кастинг. Катето Евро го спечели не само защото се представи най-добре, но и защото най-много я харесахме.<br /> <br /> Участието в &quot;Оркестър без име&quot; бе изключителен късмет за мен. В нашата професия не може без птичето, което каца на рамото. Разбира се, и друг път съдбата ми е протягала ръка, но да играеш във филма, спечелил любовта на публиката и всички класации за брой на зрителите, наистина е голям шанс и огромна радост.<br /> <br /> Периодът на снимането - може би защото бяхме много млади, си беше голям купон. Между всички нас се роди истинско приятелство. То по-късно прерасна в изключителен проект. Велко го наричаше чудо: Клуб НЛО. Откъде се появи чудото, питахме се, но няма съмнение, че то е било заложено още по времето, когато свирихме в оркестъра. Явно още тогава съдбата ни е протегнала ръка и подала четирилистната детелинка.<br /> <br /> Докато снимахме и се кефехме на работата си, въобще не сме си задавали въпроса: Хубав ли ще бъде филмът, който правим или не? Е, имали сме амбицията и желанието да бъде успешен, но това, което стана после, наистина бе огромна изненада. Въобще не сме очаквали нещо подобно. Още след първите предварителни прожекции - бяха във Враца, родният град на режисьора Людмил Кирков - и Велико Търново, забелязахме, че става нещо специално. Че публиката страшно заобичва филма, героите, темата, че историята става много нейна. А след премиерата в София всички кина си смениха афишите и навсякъде даваха &quot;Оркестър без име&quot;. Така че с ръка на сърцето казвам: Много бях щастлив. Само седмица след първите прожекции изведнъж станах много, много популярен.<br /> <br /> <br /> <strong>Николай Николаев: Джани от сърбин стана италианец</strong><br /> <br /> <br /> <strong>- Господин Николаев, как попаднахте в оркестъра?</strong><br /> - Със Станислав Стратиев бяхме съученици в гимназията. Седяхме на един чин. Станко още тогава пишеше кратки работи. Смешното бе, че по български език той имаше тройки, а аз - шестици. В крайна сметка тройкаджията стана голям писател, а аз станах палячо. Минаха години, всеки тръгна по пътя си. Веднъж Станко ме срещна: Абе, пиша сценарий за един филм - &quot;Оркестър без име&quot;. Историята е за музиканти, които търсят път към славата.<br /> <br /> <strong>- Как ви се стори тя тогава?</strong><br /> - От 1980 година - когато сме го снимали, и до днес - този филм не е остарял. Защо? Най-напред, защото е направен с любов, но и заради вечната тема: Човекът на изкуството, който иска да се докаже с цената на всичко: унижения, безпаричие, лишения... Има филми, които с времето бързо мухлясат - &quot;Оркестърът&quot; не е между тях. Дванадесет години правихме с партньора ми комедийно шоу по увеселителните кораби в Норвегия. Музикантите по всичките пиано барове, ресторанти, клубове бяха българи. И какво беше учудването ми, когато още докато се запознавахме, вадеха касети с &quot;Оркестъра&quot; и казваха: &quot;Това е нашият филм&quot;. Момчетата знаеха всички реплики, редовно си организирахме прожекции и се кефехме. Една певица дори се прекръсти Рени - заради героинята на Еврото. И всяка вечер казваше на английски: А сега ще ви изпълня песен за любовта, за любовта и още нещо... Това беше коронната реплика на Катето.<br /> <br /> <strong>- В този филм има някаква магия. Как си я обяснявате?</strong><br /> - Тя е дело на екипа - и най-вече на големия творец Людмил Кирков. Но да се върна на въпроса как попаднах там - с Павел Поппандов, макар и по-млад, се познавахме и обичахме от академията. Изкласих, тръгнах си по пътя, но си останахме близки приятели. Също и с Велко, великолепен артист. Драмата му бе, че след успешно начало в Сливен го назначиха в Сатиричния театър - но там не му даваха роли. Плашеха се, че ще ги измести. Ревнуваха страхотно.<br /> <br /> <strong>- Как дойде Велко Кънев в Народния театър?</strong><br /> - Репетирахме &quot;Опит за летене&quot; на Радичков. Една седмица преди премиерата обаче се разболя Рачко Ябанджиев. Тогава Младен Киселов, който беше режисьор на спектакъла, покани лицето Велко Кънев. Той така и така нищо не прави в Сатирата - да спаси поне нашето представление, погълнало толкова много труд. И дойде тази хала и направи невероятна роля. Чудо - веднага след това го назначиха в Народния. Той беше несравним. В него имаше нещо трагикомично. Беше добър във всичко.<br /> <br /> <strong>- Нека се върнем към филма...<br /> </strong>- Павката, другият чешит, казал на режисьора: Абе, щом един от героите трябва да е италианец, вземи Николай - той вече живя на Ботуша. Тогава се запознах с Людмил Кирков и влязох в екипа. А там кой от кой по-добър. Като почнеш от Георги Русев: &quot;Абе, Жоре, и аз съм ходил на война. Бомбардират, бомбардират, па спрат. Ще оглушеем с твоето думкане. Здравето ни взе. Айде, остави ме мене, ама кокошките престанаха да снасят. При 20 кокошки яйца от пазара купувам.&quot;<br /> Цялата сцена с ремонта на автомобила, само маркирана от Станко, всъщност бе наша импровизация - с Мамалев и Павката. Режисьорът се кикотеше, но не ни спря. Не каза: Има сценарий, поне една дума от него кажете.<br /> Людмил беше умен режисьор и добър човек. Станислав също идваше. Кефеше се, без да се обажда. Майсторството на Людмил беше, че умееше да направи от актьорите съавтори на филма. Затова може би този &quot;Оркестър&quot; свири вече толкова години. Снимането беше удоволствие. Тогава въобще не си давахме сметка, че правим нещо, което ще стане класика.<br /> <br /> <strong>- Защо вашият герой Джани Леопарди от сърбин стана италианец?</strong><br /> - По сценарий трябваше да играя епизодична роля - сръбски сутеньор, който продава жива плът в Италия. Но през осемдесетте години на миналия век отношенията с Югославия започнаха да се затоплят и тогава посъветваха авторите сърбинът да стане италианец, което свърши същата работа. Доколкото знам, в замисленото продължение Станко бе решил отново да стана сърбин, който лъже, че е бил жабар. Това обаче за съжаление не стана.<br /> <br /> <strong>Майстор на истинския разказ</strong><br /> <br /> Наистина съществува нещо като закон: което не живее в днешното, остава да живее в бъдното. Филмите на Людмил Кирков не бяха оценени по достойнство, докато беше жив, а сега три-четири десетилетия по-късно продължават да се гледат от новите поколения и са в началото на класациите за най-доброто от родното кино... Резки критики нямаше (с изключение за &quot;Кратко слънце&quot; - политическа акция на анонимни сторонници на соцреализма от охранителната фирма на Богомил Райнов). Имаше и една забрана на някой си Иларионов от Плевен: в неговия кръг не се прожектираше &quot;Матриархат&quot;. На среща със зрителите в Стара Загора патетична другарка от първия ред на салона произнесе гневна реч срещу &quot;състраданието, съчувствието и християнското&quot; отношение на филма към селските жени. Но салонът я освирка, а дискретно ни казаха, че това е другарката на другаря председател на окръжния съвет...<br /> <br /> ...Наскоро (да си позволя това отклонение) в един тролей непознат човек ме забеляза и седна до мен с уговорката, че знаел за приятелството ми с Георги Русев. &quot;Ще му кажеш - започна непознатият - да не ми се мярка пред очите, иначе ще му строша главата...&quot;<br /> <br /> - Чакайте - казвам.- Имате грешка. Русев е кротък човек, много талантлив актьор...<br /> <br /> - Актьор ли?... Той е изрод... дето тормозеше ония две дечица, горките... Няма да му простя, няма да...<br /> <br /> Ставаше дума за сцена в &quot;Селянинът с колелото&quot;, където Болгуров, отрицателен персонаж, бе взел от сиропиталище две момиченца, тригодишни, на &quot;пробен&quot; срок, за да прецени кое от двете е &quot;по-изгодно&quot; за осиновяване&quot;. Наистина намерение на изрод, твърде драстично, но бях чул за подобен случай, не беше измислица. Непознатият явно не беше от зрителите, които не гледаха на киното &quot;като на кино&quot;, за него всичко бе едно към едно и никой не можеше да го убеди в противното. А Людмил Кирков бе направил разказа като истински.<br /> <br /> <em>Георги Мишев. Из книгата му: &quot;Мир на страха ни&quot; Издателска къща &quot;Хермес&quot;</em><br /> <br /> <br /> <strong>Продължението</strong><br /> <br /> В първите броеве на вестник &quot;Стандарт&quot; едно име като магнит привличаше читателския интерес с безспорните си писания всяка сряда: Станислав Стратиев. Живият класик идваше обикновено с двата си листа, написани на пишеща машина, облечен в дънки и маратонки. Лепвахме се за него, той увлекателно започваше да разказва историите си за артисти, пиеси и гостуванията на Тодор Живков в Сатиричния театър, където писателят беше директор. По това време Станко сподели, че има готов сценарий, продължение на &quot;Оркестър без име&quot;. В него животът на героите му продължава в чужбина, а в България е дошла демокрацията.<br /> <br /> Георги Мамалев пък си спомня, че е чел сценария на Стратиев и го е харесал. По-късно се появиха нови мераклии да продължат историята на музикантите. Отново бе написан сценарий и дори започнаха събирането на пари. Първият, който отказал да се включи в този нов проект, се оказа Велко Кънев. Катето Евро твърди, че при една от последните срещи с него той бил против всякакво възкресение на оркестъра, след като Людмил Кирков вече го е нямало на този свят.<br /> <br /> <strong>Исак Гозес, &quot;Стандарт&quot;</strong><br /> <br />

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

OЩЕ ОТ РУБРИКАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам