Последни овации за Грец
Десетки приятели и колеги изпратиха режисьора
Последни овации гръмнаха за Красимир Крумов-Грец - един от най-достойните човеци и интелектуалци в многострадалната ни национална култура през последните уж демократични петилетки. Изпратиха го десетки приятели и колеги - той беше от съвсем малкото, които никога не казваха лоша или хулителна дума за когото и да било.
Артистът, който през септември трябваше да празнува 60, въпреки че изглеждаше много по-млад, си отиде от инфаркт - от раз, без болести и диагнози. Арт гилдията се събра в "Света София", за да го изпрати - в пълен шок от черната серия, която преследва родното седмо изкуство напоследък. По обед, малко преди поклонението в столичния храм, се разчу, че винаги усмихнатият Иван Георгиев-Гец е напуснал грешния ни свят - от някаква гаднярска инфекция. Така синът на Георги Георгиев-Гец се отправи към баща си само на 57. Още по-млад преди броени дни в рая се пресели операторът Григор Кумитски, който се удави, за да извади от морето рускиня, пише <a target="_blank" href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2015-08-05&article=226383"><span style="color: rgb(0, 0, 255);">„Стандарт”</span></a>.<br /> <br /> Грец вече беше в подготовка за снимките на следващия си филм, след като спечели субсидия от НФЦ - сюжет за сложните отношения между баща и син, фино и деликатно разработен проект, обещаващ автентично художествено кино. <br /> <br /> Последната му завършена екранна творба, "Светото семейство", излезе през 2010-а. По българските "представи" той дебютира "късно" като режисьор в голямото кино - на 35. Според международните, които по традиция са по-автентични - точно навреме. Така казваше и неговият художествен ръководител на "сефтето" - Рангел Вълчанов, който Грец наричаше "разрушителя на формите в световното кино". Та тогава Грец влезе в занаята с "Екзитус" по едноименната повест на Златомир Златанов - първия от поредицата му сложни филми, които нямат общо с подробностите от пейзажа на "обичайните заподозряни". Просто той превръщаше отчаянието в протест срещу комунизма по твърде различен начин - не само защото го направи навръх 10 ноември. Следващите - "Мълчанието", "Забраненият плод", "Под едно небе", "Смисълът на живота" "Нощ и ден" - потвърдиха смислеността на Грец като творец, моралист и автор. <br /> <br /> Той подписа и фундаменталните изследвания "Поетика на киното" и "Поетика на българското кино" - като мислител и теоретик, каквито тук се броят на пръстите на едната ръка. Пусна повести и разкази - "Удавникът", "Духът на престъплението", "Неведоми пътища"... Не успя обаче да види излязла от печат последната си книга - "Новият конформизъм".<br /> <br /> Грец винаги е бил твърде събран, откровено сдържан, леко затворен - като всеки ерудит, който е наясно, че от приказки в абсурдната ни България няма никакъв смисъл. Но умеещ да провокира актьорите си в точния момент. Аскет, чиято лична философия е твърде различна от тази на повечето му колеги. <br /> <br /> "Красимир е особена величина. Той е от друга ера - моралът беше и остава фундамент на неговото съществуване. Невероятно разностранен талант", разказва Станимир Трифонов, с когото са заедно още от времето на любителския им киноклуб в Алма матер на старата столица. Тогава се шегуват, че са сталинска тричленка - те двамата и Огнян Купенов. "Когато Райнер Вернер Фасбиндер се спомина на 42, а вече беше направил 60 филма в киното и в телевизията, Грец запита: Е, кога спи този човек?", върна лентата Трифонов, който работи в сума проекти с Крумов. <br /> <br /> "За Грец киното беше в храм - той влизаше в него на пръсти, с изумително благоговение. Не понасяше и не допускаше викове, смехове и безсмислени разговори. Веднъж каза: "Който обядва, през втората половина на снимачния ден погледът му е като на теле", споделя Николай Урумов, снимал се в четири от филмите на Крумов. Топактьорът винаги се е възхищавал и от изумителната трудоспособност на Грец, с когото са приятели и извън терена. <br /> <br /> Биографията на Грец е не по-малко интересна от лентите му. Роденият в Шумен Крумов завършва френска гимназия във Варна, взима тапия от "българската филология" във Великотърновския университет и най-после влиза във ВИТИЗ, където е истинското му място. След години става преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин. Притежава награди за всичките си филми - по света и у нас.<br /> <br />