100 бона отделял Баретата за подкуп на полицаи

София, България 31 Авг. 2010, 21:02 6573 прочита 0 коментара

Юли 2010 г. Баретата за пореден път е в съдебната зала. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

5 млн. лева печелел средно Златомир Иванов на месец от продажбата на дрога.

Средно по 100 бона на месец е отделял Златомир Иванов-Баретата, за да подкупва полицаи, осигуряващи безпроблемно дейността на &bdquo;Фирмата” му. Това твърдят пред “ШОУ” източници от службите, разследващи дейността на наркобоса. В силните си години той е печелел средно по 5 млн. лева оборот на месец от продажбата на дрога. &bdquo;Ако постъпленията намалявали, следвали жестоки наказания – рязане на уши, побоища, физическа саморазправа”, се твърди в една от разработките срещу Баретата. Според полицейската информация т.нар. &bdquo;Фирма” е наброявала поне 100 души, като само малка част от тях са били допуснати да контактуват директно със самия бос. Повечето от тях е трябвало да се отчитат на отговорника за съответния район, в който се е продавала дрогата. В зависимост от мястото си в йерархията те имали понякога и собствена наказателна бригада, която се грижела да въдворява ред в редиците на по-дребните дилъри. Като организация под Златомир Иванов са били неговите наместници – Антон Александров Савов – Тони Мамата и Мартин Йорданов Станков – Рашо. Те са имали задачата да организират престъпната група и да взимат решения в отсъствието на Златомир Иванов. По-надолу в йерархията следвали отговорниците за отделните видове наркотици в страната, като за разпространението на типа дрога се грижели различни хора. Евгени Петров Евтимов с прякор &bdquo;Джуджето” отговарял за хероина. Йордан Величков, по-известен като Ватмана и Горублянския, се грижел за доставките на трева и синтетични наркотици. Рашо и Тони Мамата отговаряли за баровската дрога – кокаина. Склададжии и зареждачи Иван Величков и Евгени Евтимов изпълнявали ключова роля в организацията на Златко Баретата – укриване и складиране на различните видове дрога, както и разпределението й между отговорниците в съответните райони. Мартин Станков бил човекът на Баретата, натоварен и с наказателните акции, както и със събирането на доходите от отделните продавачи на дрога. Също както и останалите наркобосове, Баретата е разделил София на условни райони според полицейските управления. Като най-доверен, Мартин Станков е отговарял и за най-основните – 1-ви и 2-ри. Рашо е определял кой от останалите да заеме ръководни функции в съответните райони. Под тях в групата били съответните &bdquo;зареждачи” – те имали задача да снабдяват с дрога дилърите. Отчитането ставало в края на всяка седмица. Шефовете на районите обикаляли &bdquo;подчинените” си и събирали от тях приходите. Парите се предавали на Евгени Евтимов, който пък от своя страна се отчитал на Мартин Станков. След като си заделял част от сумата, той пък от своя страна давал печалбата на Баретата. Източниците на вестника разкриват за първи път и схемата, по която са се разпределяли отделните играчи в наркорайоните на София. Освен Рашо, отговорници за 1-ви район били Иван Величков и Даниел Кръстев, по-известен като Дани Руснака. На негово подчинение били &bdquo;Гео Милев”, &bdquo;Редута” и &bdquo;Слатина”. Евгени Евтимов-Джуджето джиткал из втори район, подпомаган от Стоян Дичев. Трети бил на прякото подчинение на Коста Трифонов, Борислав Секулов-Бобо и Петър Йорданов – Пешо Змея. Джамбеца и Хорехай се грижели да снабдяват с наркотици пети район. На територията на столичния жк “Младост” пък действали Голямата и Малката Муна. Двамата били командировани от време на време и в центъра на София. Подобно разпределение имали и районите около столицата. С ключова роля там бил Ивайло Борисов – Ториното. Той е от лейтенантите на Баретата. По едно от делата срещу него заяви, че е имало план за ликвидирането му, подготвян от Демби и Тихомир Георгиев – Боксьора, един от ключовите свидетели срещу Баретата, както и по делото срещу двамата братя Маргини. След убийството на Алфа в Перник настъпило преразпределение на териториите и там бил наложен Мартин Василев Димитров, по-известен като Попа или Американеца. Самата “Фирма” функционирала, като всяко едно &bdquo;дружество” - с течение на времето заслужилите доверие се изкачвали в йерархията, заемало позиции, които им гарантирали и по-високи доходи. Петър Лупов – Каратиста Освен по райони членовете на групата се разпределяли и по функции. Основната част от нея се занимавала с разпространението на дрога, а останалите изпълнявали наказателните акции. Сред най-известните биячи на Баретата са Валентин Луков и Ивайло Борисов. Луков е от Варна и е известен още като Каратиста. През годините 59-годишният мъж успява да вкара в групата и своя син Петър. Луков също има интересно минало. Той е роден в Шумен и е бивш преподавател по карате във Висшата полицейска школа в Симеоново. В миналото той е сред най-активните участници в гангстерската война, избухнала на 16 ноември 1993 г. с борческото нападение над спортния комплекс &bdquo;Деск-рим" в столицата. Тогава хората на Иво Карамански, на Слави Бинев и от Асоциация &bdquo;Защита" минаха на &bdquo;дюшеци" и превърнаха къпалия &bdquo;Мария Луиза" в своя цитадела. По това време Луков е &bdquo;долетял" от Варна с 11-членна &bdquo;бригада" и чакаше сигнал за атака на сборния пункт на борците в хотел &bdquo;Орбита". През 1994 г. Луков участва и в отвличането на строителния предприемач Георги Георгиев - Гечо и авера му Антон Костадинов. Георгиев е племенник на циганския барон Христо Върбанов. Смята се, че той не само е участвал в похищението и екзекуцията на Гечо, но е организирал и самото похищение. Според материалите от съдебния процес през август 1994 г. Валентин Луков-Каратиста се сдобива с пълномощно от ТСБанк, а с него - и с компютърно извлечение - списък на лицата с невъзвръщаеми кредити. Две години по-късно Каратиста попада в ареста. Задържан е, след като заедно с Карамански атакува дома на Злати Златев-Златистия в Дупница. Делото срещу него се точи до 2006 г., когато Върховният касационен съд обаче отмени изцяло първото оправдателно решение на Апелативния съд - София, и връща делото за разглеждане от друг състав. Разследващите твърдят, че в началото на организацията Златомир Иванов държал да има пълен контрол върху групировката. Постепенно предал ръководните функции на доверениците си Рашо и Тони Мамата. Въпреки това държал да се организират периодични срещи с подчинените си, които се провеждали в малко помещение, намиращо се в двора на дома му в Драгалевци. Ликвидирането на Клюна Според обвинението Златомир Иванов е организирал и ликвидирането на Клюна. В една от разработките срещу него се описва как чрез няколко свои хора на високо ниво в полицията Баретата урежда Антон Милтенов да престои в ареста. През това време неговите хора изземват териториите на Клюна. През 2005 г. следва обрат в отношенията на двамата. По това време Милтенов вече е на свобода и иска среща с Баретата. На нея декларира пълно подчинение и обещава, че ще работи за него. По същото време обаче Клюна има близки контакти и с Демби, който пък не се притеснява да демонстрира враждебното си отношение към Златомир Иванов. Въпреки всичко се стига до споразумение – на Клюна е поверено да отговаря, и то на ръководно ниво, за няколко ключови района в столицата. Разбира се, под прякото подчинение на Мартин Станков. Запознати твърдят, че с течение на времето Клюна започнал да измества Рашо, опитвайки се да получи повече власт в търговията с дрога. Той непрекъснато предлагал нови и нови &bdquo;усъвършенствания” на търговията с дрога. Имаше проблеми с организацията и Тони измисли как те да бъдат премахнати. За няколко месеца печалбите от дрога се увеличиха. Според мен това му изяде главата, защото го противопостави директно на Рашо, който пък никога нямаше да допусне да бъде изместен”, разкрива пред “ШОУ” приятел на Клюна от онези години, пряко запознат с дейността му. Според него Рашо системно започнал да топи Антон Милтенов, че не е този, за когото се представя. Твърди, че през цялото време се опитва да задели голям дял от продажбата за себе си или пък работи самостоятелно когато и където може. Така се взима решение той да бъде убит. В показанията си пред съда по време на делото срещу Златомир Иванов и групата му един от свидетелите Марио Божков твърди: &bdquo;В края на 2005 г. бях в дома на Баретата. Там присъстваше още Тони Мамата. Показаха ми чанта с 50 хиляди лева и казаха: &bdquo;Това е животът на Клюна”. Според Божков Баретата споделил, че вече е намерил трима души, които да очистят Милтенов. Ако преговорите минели добре, на следващия ден той трябвало да предаде парите, а те от своя страна се ангажирали до дни да ликвидират неудобната жертва. Лейтенантите Полицейските разработки описват точно и дейността, която са извършвали най-доверените на Баретата хора. &bdquo;Антон Савов не се афишира, с посредничеството на Мартин Станков осъществява отредените му функции в организацията като основен координатор по закупуването на всички видове наркотични вещества с цел разпространението им от &bdquo;Фирмата”, пише в една от тях. За целта Савов получавал от Баретата съответните парични суми. След като купували дрогата, тя се предавала съответно на Евгени Евтимов и Иван Величков. Те пък я разпределяли между отговорниците на съответните райони. Разследващите сочат още Мартин Станков като човека, който имал право да контактува с отговорниците не само в София, но и в цялата страна. Когато било необходимо да се договарят параметрите на сделката с дрога, Баретата доверявал това на Рашо. Посочвал му къде и с кого трябва да се срещне, за да &bdquo;подпише” сделката. Всяка седмица ковчежникът на организацията Евгени Евтимов събирал постъпленията от продажбата на наркотици. От печалбата за себе си заделял 40 хиляди лева, останалите предавал на Рашо. От парите се заделяла и част за охрана, останалите – около 200 хиляди лева, се предавали лично на Златомир Иванов. Смята се, че като пряк отговорник и за наказателните бригади Мартин Станков е бил сведущ и за някои от знаковите акции, извършени срещу провинили се дилъри в столицата. Ще работиш за мен или ще те пребием с камъни Тези, които отказвали да работят за Баретата, били наказвани жестоко. Ченгетата описват един особено фрапиращ случай от практиката на наказателните бригади на Златомир Иванов. На 28 март 2009 г. в дома на Георги Симеонов в жк “Красна поляна” нахлуват няколко души. Питат го дали ще продава за &bdquo;Фирмата”, но той моли за няколко дни отсрочка, за да вземе правилното решение. Следобедът на следващия ден следва ново посещение. Този път Симеонов категорично отказва да работи за Баретата. В късния следобед на същия ден представители на &bdquo;Фирмата” за “Красна поляна” - група с три автомобила, се изсипва при Симеонов. Паркират колите си на съседна улица и се насочват към блока, в който живеел непокорният дилър. Пътят им обаче бил пресечен от случайно преминаващ наоколо младеж. Бандитите го помислили за Симеонов и му хвърлили здрав бой. През това време Георги наблюдавал заедно с двама приятели какво се случва. Знаейки, че боят е предназначен за него, той направил опит да се оттегли с автомобила на един от познатите си. В момента, в който тръгнали, те били последвани от нападателите, които междувременно разбрали грешката си. На съседна пряка автомобилът на Георги Симеонов бил спрян за проверка от патрулка. Докато им давал документите си за проверка, той забелязал, че е обграден от автомобилите на преследвачите. Помолил ченгетата да го пуснат да си върви, поискал помощ, като разказал, че го преследват. Докато полицаите уведомявали дежурния в районното управление за случая, Симеонов видял, че към патрулката и колата му вече приближават нападателите, подобавъчно въоръжени с бухалки и камъни в ръцете. Полицаят казал: &bdquo;Спокойно, докато си близо до нас, никой няма да ти посегне!” Апашите обаче се държали нагло. Спрели колите си на около десет метра от ченгетата и демонстрирали, че изобщо не им пука от полицейската охрана. Според свидетели те само чакали ченгетата да се оттеглят, за да нападнат жертвите си. Полицаите се опитали да наложат контрол над ситуацията и помолили да им се изпрати подкрепление. След това едното от ченгетата приканило нападателите да се легитимират. Последвал отговорът: &bdquo;К’ъв си ти бе, че да ти давам лична карта”, отправен към униформения полицай. В този момент Симеонов се усетил, че ченгетата няма да му помогнат, и решил да възира, хуквайки да бяга колкото сили има. Още докато бягал, автомобил на преследвачите му го засякъл. От него слязъл огромен бандит, който настигнал Симеонов и го повалил на земята с един удар по главата. Дилърът паднал на земята. Веднага върху него се изсипали множество ритници от останалите преследвачи, насочени по цялото му тяло. В този момент Симеонов могъл само да присвие крака към тялото си, опитвайки се да скрие лицето и главата си с ръце. Според разказа му единият от биячите бил особено жесток – нанесъл по главата и тялото му десет удара с юмрук, после се изправил и започнал да го рита. От болка дилърът дръпнал ръце и открил лицето си. През това време над него се изправил друг от биячите с нож в ръка и го нарязал по ръцете, последвали още удари с нож – по тила и по бедрото. Останалите, скупчени около Симеонов, продължавали да го ритат по цялото тяло. Един бил особено жесток и систематично го ритал в краката, опитвайки се да ги счупи. Бандитите се оттеглили едва когато видели, че раните от ножа почнали обилно да кървят. Мария НИКОЛАЕВА