7 години след взрива “КТБ” делото се загуби в спецсъда

l Парадокс е, че дело, по което наблюдаващ прокурор е главният, има риск да не приключи на първа инстанция в 7-годишния му мандат

l За 4 години съдебна фаза са разпитани едва двама и половина свидетели

l Очевидно тактиката на защитата е да мине давността, а на прочутите клиенти на спецпрокуратурата - тя да бъде закрита след промяна на политическата конфигурация

Липсата на ефективно и бързо правосъдие по дела с висок обществен интерес вече 14-а година поставя България в неравностойно положение спрямо останалите държави членки на Европейския съюз.

Едва ли има по-съществена причина доверието в съдебната ни система да е все така ниско от тази, че съдебните процеси срещу политици и богати българи започват шумно, но завършват безславно и тихо, когато отдавна всички са изгубили надежда за търсене на отговорност и справедливо наказание.

След месец ще се навършат 7 години от началото на разследването срещу финансовата пирамида на Цветан Василев, а финалът на съдебния казус остава все така неизвестен, защото делото се изгуби из залите на Специализирания наказателен съд.

Стив Ханке бе първият, обявил КТБ за финансова пирамида, копираща схемата на американския аферист Бърнард Мейдоф. Заради идентичните методи на управление банкерът беглец Цветан Василев е сочен за еквивалент на Мейдоф.

Съществената разлика при двата случая не е в мащабите на източените финансови активи (при Мейдоф те са в размер на почти 65 млрд. долара, докато при Василев десетократно по-малко), а в това, че американското правосъдие отдавна произнесе присъдата за “измамата на века”, докато у нас делото КТБ е на път да докаже, че правосъдието май в този случай си почива.

82-годишният днес Бърнард Мейдоф, който бе обвинен през декември 2018 г., само 6 месеца по-късно – през юни 2019 г., е осъден на 150 години затвор.
Ако има нещо, с което главният прокурор Иван Гешев стана известен, преди да бъде номиниран за поста през 2019 г., е разследването за фалита на КТБ. Парадоксът е, че дори дело, по което наблюдаващ прокурор е обвинител №1, има риск да не приключи на първа инстанция в рамките на 7-годишния му мандат.

Ако това се случи, то със сигурност виновните за изчезналите милиарди от КТБ няма да бъдат наказани, защото ще е изтекла давността. И вероятно това е избраната от защитата тактика, съдейки по хронологията (виж инфографиката).

Иначе прокуратурата в рекордно кратки срокове свърши разследването - делото влиза в Специализираната прокуратура в средата на 2016 г. Преди това 2 години е в градската прокуратура. В досъдебното производство са разпитани 414 свидетели, събрани са веществени доказателства за 500 тома плюс още 477 тома писмени доказателства. Само обвинителният акт бе в обем от 10 000 страници.

За по-малко от година (в началото на февруари 2017 г.) Иван Гешев и колегите му изправят на съд 18 души заедно с Цветан Василев. С това “зеленият коридор” по казуса КТБ приключва. В съдебната фаза процесът започва да се бави.

Година по-късно - през март 2018 г., делото все пак тръгва, като почти година отнема представянето на обвинителния акт. Прецедентът води и до поправка в НПК, с която задължението на прокурора да изчита целия акт в съдебната зала отпада. Така идва и моментът, в който адвокатите получават възможността да шиканират делото. Това става чрез продължителни разпити на ключовите свидетели.

11 месеца разпитват основния свидетел Борис Лазов – от март 2019 г. до февруари 2020 г. През миналата година в рамките на 3 месеца продължава разпитът на Орлин Русев, бивш директор във фалиралата банка.

От септември 2020 г. започва разпитът на едва третия свидетел – Албена Андреева, бивш счетоводител в КТБ, като снемането на показанията ѝ не е приключило и до днес. Така се оказва, че за две години са разпитани едва трима от свидетелите, а ако се съди по обвинителния акт, тепърва ще бъдат призовавани десетки.

Основната причина за това делото за банкрута на четвъртата по големина българска банка да е зациклило, е в заложеното в НПК тромаво и формалистично протичане на наказателния процес у нас. Почти всички подсъдими имат по повече от един адвокат.

Всеки един от тях не бърза с разпитите на свидетелите, се вижда от заседанията по делото. Защитниците имат и други дела и така повечето от насрочените заседания започват в 10 часа и продължават не повече от 3-4 часа, защото следобедните часове на адвокатите са заети.

Ясно е, че ако подсъдимите - начело с Цветан Василев бяха убедени в своята невинност, щяха да правят всичко възможно делото да приключи най-бързо. В процеса КТБ обаче е предприета обратната тактика, която очевидно цели оневиняване чрез изтичане на абсолютната давност. В този случай тя е 15 години от извършване на съответното престъпление.

Вероятно Цветан Василев, който въпреки запорираните активи разполага с достатъчно средства в Белград, се надява и на промяна на политическата конфигурация у нас.

Същото очакват и други известни клиенти на Специализираната прокуратура - Васил Божков, Миню Стайков, фамилиите Бобокови, Арабаджиеви, Баневи... Всеки от тях се надява специализираното правосъдие да бъде закрито, прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, а главният прокурор да е “фигурант”, каквото желание бе споделил в разговор от Дубай Васил Божков, пише в. "24 часа".