Бащата на Цветан: Убиецът на сина ми плю на държавата

&ldquo;Знаех, че не е в затвора и е някъде на свобода. Когато го видях, просто ми причерня. Исках да го снимат, за да се види в каква държава живеем и за каква абсурдна ситуация става въпрос. Отидох до него и го попитах какво прави на протеста. В началото не ми отговори нищо. После ми каза: &ldquo;Да, на свобода съм, защото държавата и прокуратурата ме освободиха. и прокуратурата.&rdquo; Този човек плю на държавата&rdquo;, убеден е Иван Цанов. В пълно отчаяние от наглостта на убиеца, той го сграбчва за врата и се обръща към потресените свидетели: <br /> <br /> <strong>Защо този е тук, а не затвора? </strong><br /> <br /> Защо? Това държава ли е?&quot;. После се обръща към Борислав и го пита: &ldquo;Признаваш ли, че закла детето ми?!&rdquo; Убиецът на Цветан промърморва: &ldquo;Да, аз го убих. Не бях на себе си просто&quot;. Привлечени от шумотевицата, на място пристигат полицаи, които издърпват Борислав Богданов и го отвеждат в неизвестна посока.&nbsp; 12-годишното дете на семейство Цанови е убито лятото на 2011 г. 16-годишният тогава Борислав взима нож и се нахвърля върху момченцето. Ръга в изстъпление минути, след като детето вече е издъхнало. Съдебните лекари по-късно преброяват над 85 удара и констатират, че Цветан е издъхнал в агония от множеството прободни рани.&nbsp; Скандалът покрай Борислав Богданов се разразява по-късно, когато той вече е осъден. На 23 ноември 2012 г. той получава присъда от 7 години и 4 месеца. Месец по-рано Борислав е освободен. Адвокатите му използват вратичка в закона, според която изродът вече е изтърпял допустимото задържане в ареста. <br /> Както БЛИЦ първо съобщи, родителите на Цветан изпадат в ужас, когато разбират, че Борислав е на свобода. <br /> <br /> <strong>Вместо да се скрие в дома си, той се държи нагло<br /> </strong><br /> Причаква на няколко пъти останалите две деца на почерненото семейство. Заплашва и тях. <br /> &ldquo;Подадох жалба в Агенция за закрила на детето, че не е нормално убиецът на сина ни да се разхожда на свобода и да има контакт с тях. Видях в това заплаха за физическото и психическото им здраве, поисках да се вземат мерки. Синовете ми се промениха след смъртта на брат си. Вечер си говорят тайно за него. Станаха мълчаливи, плашат се. Отказаха да спят сами и сега са непрекъснато при нас. Малкият дори не може да отиде на тоалетната сам. Ужасно е, защото всеки ден се виждат с убиеца&rdquo;, разказва през сълзи майката на Цветан Ива. Тя си спомня, че синът й Цветан се запознава с Борислав няколко месеца преди инцидента. &ldquo;Бяха в една компания, дори Цецко искаше да запознае баща си със Сатаната, но той реагира много остро. И двамата с Иван видяхме в негово лице неподходящ приятел за сина ни&rdquo;, разказва почернената майка.<br /> <br /> <strong>След ужасяващата среща </strong><br /> <br /> пред паметника на Васил Левски, родителите се опитват да разберат дали няма начин да се ограничи свободата на Борислав. Отговарят им, че той ще остане на свобода, докато не влезе в сила изпълнението на присъдата му. <br /> Пред съда Сатаната се оправдава, че посегнал на Цецо, защото му завидял за семейството и финансовото състояние. Бащата на момченцето Иван разказва съвсем друго: &ldquo;Синът ми никога не е бил презадоволен. Ходеше на училище с по-малко пари от съучениците си, но никога не се е сърдил за това. Колелото му беше може би най-евтиното в квартала. Той го преработи сам, за да може да скача с него в Борисовата градина. Водил съм го със себе си в банката, за да види къде се внасят месечните вноски за къщата, защото я изплащаме и още 20 години няма да е наша. Обяснявах му всички тези неща, за да не е в заблуда, че имаме кой знае какво. Даже съм се шегувал с него да не ме ядосва, че иначе ще го включа в завещанието си, а то е само вноски по кредити&rdquo;, разказва Иван Цанов. Той си спомня и за деня, в който за първи път се запознава с Борислав: &ldquo;Един единствен път ме е запознавал с нищожеството, отнело живота му. Изживяването ми беше силно негативно. Все едно виждах пред себе си само дрехи, без тяло, без съдържание. <br /> <br /> <strong>Нямаше очи, нямаше душа</strong><br /> <br /> Докато преминаваше през нашия двор аз просто изтръпнах. Хората, които ме познават отдавна, казват че съм силно интуитивен човек. Мога да кажа, че усетих, че в двора ми влезе демон, не човек, същество без душа, скрито под черна качулка. Тогава за първи път, със сълзи на очи съм се молил на Цецо да не се занимава с този, че той е по-голям от него. Убеждавах го, че трябва да си играе с неговите връстници и да не се вижда с това &bdquo;нищо&ldquo;. Средният ни син също присъства на този разговор. Последните два дни преди да го убият имах някакво неприятно предчувствие и за първи път му забраних на Цецо да излиза от къщи. Преценихме, че това не може да продължава вечно, а и той нищо не ни каза за заплахата, която го е грозяла &ndash; а може и да не я е осъзнавал&rdquo;, разказва бащата на убитото момче.<br /> След като Борислав е пуснат на свобода, съседите му не крият изненадата си. Те си разказват ужасяващи истории още от времето, когато Сатаната е на възрастта на жертвата си. &ldquo;Като дете се радхождаше с кухненски нож около блока и искаше да ме заколи. Погледна ме в очите и ми го каза буквално: &ldquo;Ще те заколя като свиня&rdquo;, спомня си съседка на Борислав. Като малък той показва и други признаци, харктерни за бъдещ убиец. Измъчва животните в квартала, веднъж се хвали, че е <br /> <br /> <strong>заковал живо котенце с пирони за дъска</strong><br /> <br /> За ужас на родителите Борислав се изявява и като лидер на децата от блока. По-малките се въртят около него от страх да не ги бие, а по-големите виждат в Сатана идол и твърдят, че искат да приличат на него. Той им устройва &ldquo;приемен&rdquo; изпит, който включва или употребата на наркотик или извършването на дребно престъпление. <br /> След смъртта на Цецо негови приятелчета си спомнят, че момчето попада по същия начин в обкръжението на Борислав. Доверчивото хлапе на няколко пъти е нападано от по-големия батко. Накрая се връзва на обещанията му, че ако му извършва различни услуги, ще бъде приет в &ldquo;групата&rdquo;.<br /> В интернет страница, посветена на убитото дете, всички го описват като невероятно будно и умно момче. На 23 август 2012 г., когато се навършва една година от жестокото убийство, майката Ива моли тези, които са познавали сина й, да напишат как си го спомнят в негова памет. Една от семейните приятелки е написала: &ldquo;Моментите, които са се запечатали в съзнанието ми: Цецо на около седем - осем месеца - едно голямо, бяло, синеоко бебе; малко по-късно - Цецо спокойно спи в един кашон в склада на Барни; и от миналата година - в парка Заимов - вече голям на ръст, уверен, и все още дечко!&rdquo;<br /> <br /> <strong>Мария НИКОЛАЕВА</strong><strong>, БЛИЦ</strong><br /> <br />