Миналата седмица, научи ексклузивно “ШОУ” от отлично информирани източници, в Кюстендилския съд се е разглеждало на първа инстанция делото срещу надзирателя от затвора в Бобов дол Христо Анастасиев.
Той е бил засечен още през 2012 г. да извършва услуги на &ldquo;популярни лица&rdquo;, пратени зад решетките, като най-яркият пример е Васил Маникатов. Оттогава офицерът е под постоянно оперативно наблюдение, но без да става обект на конкретно полицейско разследване. <br /> Наблюдението &ldquo;заковава&rdquo; и други действия на Анастасиев като вкарване на мобилни апарати, SIM-карти и пари кеш на затворници. Това дава основание в ГД &ldquo;Полиция&rdquo; да се образува оперативно дело и да стартира прилагане на СРС-та. След &ldquo;прослушка&rdquo; на мобилния му телефон е прихванат негов контакт с жена на име Алис, приятелка на затворника Константин, осъден за грабеж, &ldquo;като цяло с добро поведение в затвора, без сериозни провинения&rdquo;, ако се вярва на характеристиката в затворническото му досие. <br /> <br /> <strong>Надзирателят става свръзка между тях</strong><br /> <br /> по която се предават телефони и финикийски знаци. <br /> <br /> По делото са били установени 5 срещи между Алис и Христо Анастасиев в Бобов дол в близост до дома на надзирателя. Двамата си чукнали и една &ldquo;явка&rdquo; в Петрич, тъй като и Анастасиев, и приятелката на затворника били родом от този град.<br /> <br /> На 27 май 2013 г. е прихванат разговор за уточняваща среща между надзирателя, затворника Константин и неговата &ldquo;дама на сърцето&rdquo;. Разследващите полицаи проследяват Анастасиев и Алис и на място задържат надзирателя с три мобилни апарата, зарядни устройства и 60 лв. В Кюстендилската окръжна прокуратура е било образувано досъдебно производство по чл. 301, ал.2 във връзка с ал.1 от Наказателния кодекс. След това на Христо Анастасиев е било повдигнато обвинение за престъпление от общ характер &ldquo;Подкуп&rdquo;. Ако вината му бъде доказана, го грозят 15 години престой &ldquo;на топло&rdquo;. <br /> <br /> Запознати със случая ни светнаха, че &ldquo;ятачката&rdquo; Алис също не била с чисто съдебно минало. Тя вече имала едно споразумение по дело с наркотици и условна присъда, чийто изпитателен срок изтичал през тази година. В хода на процеса станали ясни и някои прелюбопитни подробности, които едва ли са &ldquo;запазена марка&rdquo; само за затвора в Бобов дол. <br /> <br /> На първо място, продължила с години порочна практика за &ldquo;снабдяване&rdquo; на затворници с пари в брой и мобилни апарати в разрез с действащата нормативна база. За други неща като наркотични субстанции не е било споменато нищо в съдебната зала, тъй като не са били предмет на въпросното дело. <br /> <br /> Тази порочна практика била двустранна &ndash; и от страна на надзирателите, и от страна на затворниците, защото по време на свиждания такива номера &ldquo;предай нататък&rdquo; нямало как да се реализират. Срещу съответното заплащане обаче някои надзиратели се навивали да извършат тези &ldquo;услуги&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Друг начин за вкарване на пари бил чрез т.нар. външна лавка</strong><br /> <br /> която обслужвала лишените от свобода в затворническото общежитие в село Самораново. Те били с по-облекчен режим, поясниха пред &ldquo;ШОУ&rdquo; вътрешни хора, и затова им било позволено да държат у себе си пари в брой. Част от тях се уредили като снабдители на затвора с продукти, други били наети от трети лица и бачкали, за да намалят сроковете си. Схемата била следната. &ldquo;Лавкаджията&rdquo; взимал пари от тях и ги предоставял на &ldquo;колегите&rdquo; си в затвора, които нямали пряк контакт със събратята си от общежитието. <br /> <br /> Юристи поясняват, че правната рамка наистина допускала затворниците да получават пощенски записи, с които да покриват нуждите си от парични средства и мобилни телефони. Но за целта ги снабдявали с магнитна карта, подобна на дебитните банкови карти, която се &ldquo;пълнела&rdquo; с лимита, изпратен в пощенския запис. Правната рамка не позволявала затворниците да имат пари кеш за лични нужди. <br /> <br /> &ldquo;Тарашите&rdquo; на спалните помещения, твърдят служители от системата, напоследък зачестили порочно навсякъде в БГ затворите, но особено &ndash; в Бобов дол. При такива обиски се изземвали с протокол намерени вещи у затворниците, които по закон не би следвало да са у тях. След това същите затворници чрез същите надзиратели получавали нови телефони и финикийски знаци отвън. <br /> <br /> Затова можело да се предположи, че заради липсата на средства в Министерството на правосъдието тези чести &ldquo;тараши&rdquo; на килиите имали за цел надзирателите да се нагушат за услугата &ldquo;доставка&rdquo;. Изводът е бил неутешителен &ndash; ниският социален статут на надзирателите /мизерни заплати/ бил предпоставка №1 за корупция на най-ниското ниво на администрацията на затворите. <br /> <br /> <strong>Юлиан ЧЕРНЕВ <br /> <br /> </strong> <br />