Емилиян Гебрев – галеникът на държавата в оръжейния бизнес
Босът на „Емко“ печели вместо държавните предприятия стотици милиони от оръжейни поръчки
Кой е Емилиян Гебрев? За оръжейния търговец не се знае почти нищо, освен че е участвал в не един и два оръжейни скандала, описвани от медиите и приключвали с отнемане, но винаги и с връщане на лицензии му.
През 2001г. негова доставка на патрони за Никарагуа бе арестувана от митническите власти на САЩ, поради което и лицензът на фирмата му „Емко“ бе отнет, но за кратко. Веднага след връщането на лиценза от правителството на Иван Костов, Гебрев се замесва в нов скандал – този път с доставка на зенитни ракети „Игла“ за Пакистан, следва нов скандал с незаконен износ на стоки с двойна употреба за Сирия и т.н.
Изобщо биографията на оръжейния бос изобилства от скандали и сделки на ръба на закона. Въпреки това Гебрев винаги е оцелявал. Оцеля и през 2015г. при опит да бъде отровен заедно със сина си.
В медиите се появиха всякакви коментари и предположения, като наличие на руска връзка заради скандална сделка за износ на специална продукция за Украйна, извършена от Гебрев малко преди това. Истината и до момента не е установена.
Каква обаче е истината за бързия възход на Гебрев в оръжейния бизнес. Безспорно, това са топлите му отношения с държаните оръжейни структури започнали още при управлението на Иван Костов. Или казано просто – държавата е работила за Гебрев, като вместо да печели от дългогодишните добри отношения с многото чуждестраннни партньори и от създадения добър имидж на производител и търговец, който България има в оръжейния бранш, държавата не печели, а печели Гебрев. Всеки чужденец от бранша знае държавния оръжеен гигант „Кинтекс“ или „Вазовските“ оръжейни заводи в гр. Сопот, но нито е чувал, нито знае до началото на 2000 година нещо за Гебрев или за фирмата му „Емко“. Но това не е толкова важно.
Важното е, че от създаденото име на България на оръжеен производител продължава да печели не държавата, а Гебрев и то стотици милиони. Все пак, Гебрев е един от приближените на Иван Костов, което се оказва решаващо и поставя начало на възхода му още през далечните 2000г. – 2002г. Подобно и при много други добре известни български „бизнесмени“, като Прокопиев, Огнян Донев и Цветан Василев, чието „начало“ на възхода също е по времето на Костов.
И Гебрев застава на входа и на изхода на държавните предприятия, а държавния търговец, чиито име е известно по цял свят – „Кинтекс“, започва да работи за него. Самият Гебрев е бивш служител на „Кинтекс“, напуснал държавната структура в началото на демократичните промени. Гебрев познава добре новоназначените директори на държавните предприятия, с които започва да работи в общ интерес (в интерес не на предприятието разбира се, а на неговия директор). Така през управлението на директорите Караангелов, Богданов и Салджийски (който и до момента работи неофициално за Гебрев) „Емко“ се намесва в търговските сделки на държавната „Кинтекс“. Вместо да обслужва държавния оръжеен сектор и да осигурява сделки зад граница на държавните предприятия, „Кинтекс“ започва постепенно да налага „Емко“ като „производител“ на оръжие и боеприпаси.
Въпреки очевидната разлика в производствените мощности между „Емко“ и гиганта ВМЗ (Вазовски оръжейни заводи), „Емко“ се налага като основен производител на държавната „Кинтекс“ за пазарите в Алжир, Египет и Индия, като „Кинтекс“ му осигурява поръчки за стотици милиони долари. Как работи схемата – много просто. „Кинтекс“ получава оферти от различни чуждестранни партньори за доставка на боеприпаси и вместо да информира големите държавни производители от бранша и да промотира тяхната стока, верните на Гебрев директори на държавното предприятие започват тайно да налагат военно изделие на „Емко“, в много случаи с неясен произход. Докато поръчката достигне до знанието на другите, Гебрев вече има преднина с преминали изпитания и оформени документи на изделието. Само през периода 2015 – 2016г. „Емко“ печели през „Кинтекс“ поръчка за производство на ракети за Индия, на стойност над 200 млн. долара, като същите изделия могат спокойно да се произвеждат и от държавната „ВМЗ“ – но не, „ВМЗ“ не участва в процедурата. А през 2017г., по информация от сигурен източник, „Кинтекс“ е на път да осигури на „Емко“ нова доставка за Индия, този път за бронебойни снаряди, на обща стойност също над 100 млн. долара. Как „Емко“ е произвел тези изделия, предвид сложните технически изисквания на индийците, също не е ясно. Но е ясно друго – явно в „Кинтекс“ Гебрев продължава да е като у дома си, въпреки че от напускането му са минали повече от 25 години, като продължава да контролира дейността на държавното предприятие зад граница.
По същия начин Гебрев е оплел и „ВМЗ“ - Сопот, като доставя на държавното предприятие почти всички необходими за производството взривни вещества. Така заставайки на входа на държавния завод, Гебрев осъществява годишен оборот от над 50 млн. лева, като поставя завода в тотална зависимост. Не че директорът на „ВМЗ“ от периода 2000г. – 2006г. Иван Стоенчев, с който Гебрев е започнал да работи в миналото, а и неговите наследници на поста, са имали нещо против зависимостта на предприятието.
Така, от 2000г. и управлението на Костов, та чак до ден днешен Гебрев експлоатира успешно в лична полза държавния оръжеен комплекс, натрупвайки огромно богатство. Като се има предвид и твърденията между оръжейните търговци, че Гебрев изкупува евтино стара и ненужна продукция, излязла от употреба, рециклира същата и след малки корекции я представя за нова такава, то печалбите му със сигурност се умножават.
ОЧАКВАЙТЕ ПОДРОБНОСТИ В БЛИЦ!