Фатална съдба застига съпругата на скандалния пернишки прокурор! Панделиева посочи единствения виновен за ужаса

Журналистката Лияна Панделива направи спиращ дъха коментар. Повод бе скандалната случка от преди дни, когато стана ясно, че пернишкият прокурор Бисер Михайлов е пребил съпругата си.

Изненадващо в съботния ден Биляна каза, че не е била бита, а случилото се било „обикновен спор между нас, който прерасна в скандал. Обикновен битов скандал, какъвто има във всяко семейство“.

Според Панделиева обаче има точно един виновен за станалото – майката на Биляна. А освен това журналистката предупреди, че „следващите пъти вероятно просто няма да стигне до болница“.

Ето какво написа Панделиева в личния си фейсбук профил:

„Една жена в Перник толкова падала по стълбите, че е с комоцио, с натъртена физиономия, стълбището я е удряло където свари и така и́ изкарало акъла, че докато е на легло в болница, вече нищичко не помни. 

Съпругата на бившия прокурор Бисер Михайлов е вероятно системна жертва на домашно насилие и синът на фамилията, който е пребивал и заплашвал с убийство наред, е пряко отражение на бащиния пример (а вероятно и жестоки удари през цялото му детство).

Интересно обаче е колко хора в коментари по темата обясняват, че жената сама си е виновна, че не е потърсила помощ навреме, че отказът и́ да признае, че е била пребита, е Стокхолмски синдром. 

Нито една жена не става системна жертва на насилие, защото се научава с времето да носи на крясъци и на бой, нито е благодарна на насилника си за моментите, когато не е подложена на терор и унижение. 

Присъдата една жена да живее в ролята на подметка се залага от… нейната майка. Не от цялата среда, не от цялото семейство, а от майка и́. Ако майката постоянно набива на дъщеря си, че е по-добре да потърпи, ако самата тя постоянно тероризира дъщеря си, ако никога не получава подкрепа да се съпротивлява, животът на момиченцето като зрял човек е вече предначертан. 

Бях много малка, когато (идея нямам какъв е бил поводът), моята майка ми каза: „Ако някога в живота ти мъж те удари, бягай на мига и никога и за нищо на света не поглеждай назад! Удари ли веднъж, ще удари пак и това ще стане твоя съдба!“.

Каза го толкова сериозно, сякаш проникна в тялото ми и ме разтърси отвътре. И добави: „Нито ден от живота на човек не бива да минава в насилие. Нищо не може да е толкова страшно и необратимо, колкото съгласието да те бият!“.

И второто житейско послание: „Никога не допускай да те изнудват. Колкото и лошо нещо да си направила, позволиш ли изнудване, може да е за цял живот. Просто скачаш напред и разкриваш всичко. И си свободна!“.

Жените, които стават жертва на системно насилие, изначално не познават правото на свобода. Смелостта не е в това да скочиш от висока кула във вода, а да скочиш в непознатото в живота, но с усещането, че страшното, грозното, угнетяващото е вече назад. 

Ще кажете: А когато жената има деца, когато не може просто така да ги отдели от бащата, когато се намесят и други роднини, когато, когато… 

Никой не е казал, че свободата е нещо просто, лесно или евтино. Най-висока е личната цена.

От малки децата трябва да бъдат възпитавани в усещането за неприкосновеност и съпричастие. Усещането за свобода започва от примера на добрия възрастен, който разкрива как да запазваме личния дух и мотивацията да живеем с лично достойнство. 

Жената на бившия прокурор го отърва от ареста. Следващите пъти вероятно просто няма да стигне до болница. А колко стотици жени никога не посмяват да потърсят помощ, защото още като малки момичета са научени да навеждат глава?

Понякога, макар и много, много рядко, в живота на измъчвания и тероризиран човек се появява някой, чиито най-голям дар е да помогне за откриването на свободата. Такъв човек-спасител е късмет по-голям от мултимилионен джакпот в каква да е валута“.
 

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук