Георги Сотиров е бивш ръководител на оперативна група към отдел „Терор” на Шесто управление на бившата Държавна сигурност. Негова е заслугата да бъдат разкрити организаторите на един от най-крупните терористични актове у нас – бомбен атентат в Слънчев бряг през 1987 г. Сотиров пази любопитни спомени за интересни личности, както отпреди 90-те, така и от първите години на т.нар. демократичен преход.
<br /> <em>Ето и шокиращата му изповед, единствено пред репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo;:</em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Сотиров, вие сте антитерорист със заслуги за сигурността на България - има ли случайности във вашата работа?</strong><br /> - Има, да. Например, този Кашавелов, който уби тримата полицаи в &bdquo;Надежда&rdquo;, са го заловили по чиста случайност. Как?! - Някаква жена била спряла зад джипа му и той, понеже не може да излезе заради нея, слиза от колата си и й забива два шамара. Мъжът й обаче, който бил юнак, видял това нещо от балкона. Слиза долу, качва се в колата си и тръгва да гони побойника. Оня като вижда, че го преследват, почва да стреля от джипа си. Със същия пистолет, с който е убил полицаите! По патроните го разкриват! Това, мои колеги &ndash; сериозни хора, ми го разказаха, от тях го научих. <br /> <br /> <strong>- Знам, че сте били в известен период от време близо до покойния Варненски митрополит Кирил, ваша фирма го е охранявала...</strong><br /> - Това са няколко месеца в периода около разкола в църквата. Тогава Синодалната палата беше превзета от Пимен и я охраняваше фирма на небезизвестния бъдещ министър-председател Бойко Борисов. Една нощ неговите хора &ndash; четирима на брой, въоръжени с пищови, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>бяха набити и разкарани, като преди това им взеха пищовите</strong></span><br /> <br /> Проникването става чрез човек, който го играе такъв, дето разнася пощата. <br /> <br /> <strong>- Как точно станахте охрана на покойния митрополит Кирил?</strong><br /> - Това стана покрай издаването на моята книга. Евродепутатът Станимир Илчев беше тогава директор на едно издателство, което ме покани. Илчев даже стана автор на заглавието на книгата ми &ndash; &bdquo;Турските терористи и аз, един от Шесто&rdquo;. Та ,Станимир Илчев ме запозна тогава с един шотландец &ndash; проф. Дезмънд Макфорън, който ми го представят за консултант. После аз разбирам, че този същият човек е съдружник с Кирил в една фондация &ndash; &bdquo;Вяра, Надежда и Любов&rdquo;. Аз се пенсионирах през 90-а и фирмата ми пое охраната на Кирил за няколко месеца през 94-та. Бързо му обърнах гръб, защото усетих, че се опитва да ме ползва по неприемлив за мене начин. Тогава в прав текст му казах да бяга от мене и като ме види на единия тротоар, той да върви по другия, защото иначе не знам какво може да му се случи. Два-три пъти съм го спасявал да не го убият Кирил &ndash; срещу него имаше опити за покушение още в ония години. <br /> <br /> Това, което трябва да му се признае, е, че беше много силна личност в църквата &ndash; беше дясна ръка на патриарх Максим. По времето на разкола направи много за Синода. Но благодарение на кого? &ndash; Отговорът е: На Георги Сотиров! Може би не е трябвало, но това е друг въпрос. Защото, какво да ви кажа&hellip; в църквата, се оказа, че няма читав човек. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Светият Синод е най-богатата институция в България, но всичко е раздадено на свои хора</strong></span><br /> <br /> А за да помогна и аз на църковниците, може да съм бил воден и от известни сантименти, заради това, че моят баща, след като се пенсионира, известно време работеше в Синода. Баща ми беше много близък приятел с вуйчото на Кирил &ndash; разузнавача Маринчев, който беше много свестен човек. Затова винаги съм се чудил защо, след като цялата кариера на Кирил, за да върви той толкова бързо нагоре в църковната йерархия, се дължи на вуйчо му, той никога не казваше една добра дума за вуйчо си!?...<br /> <strong><br /> - Какви опити за покушения над Кирил имаше по времето, когато го охранявахте? <br /> </strong>- Имаше случай, в който 40 дни съм го пазил вкъщи да не го утрепат. Първия път, когато искаха да го убият, беше по времето, когато Кирил беше съдружник в тази фондация &bdquo;Вяра, Надежда и Любов&rdquo;, за която ви казах, със споменатия уникален мошеник &ndash; Макфорън, и с любовника си Митко. <br /> <br /> <strong>- Кирил е имал любовник?! Той минаваше за един от малкото мъжкари в църквата!...</strong><br /> - Според мен <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>беше бисексуален</strong></span><br /> <br /> Падаше си и по красиви жени, но за тоя Митко знам със сигурност как стояха нещата. Кирил го беше назначил да отговаря за имотите на църквата. Чрез фондацията бяха завлекли един свещеник от Австрия. Поискали да им подсигури помощи от Виена и оттам този свещеник, забравих му името, който е бил представител на българската църква, почва да им праща цели тирове с храни. Тука беше гладно време тогава, и тримата съдружници от фондацията почват да продават всичко през магазини и да прибират парите, без да дадат нещо и на свещеника от Австрия. И накрая той хваща едни мутри, които поканват Митко в едно софийско заведение на разговор. Митко ми споделя на мен за тая среща и аз веднага се обаждам на едни информатори-рекетьори, които познаваха добре софийския ъндърграунд. От тях научих за какво става въпрос &ndash; за биячи, които се канят да посрещнат Митко ясно с каква задача. Митко не отиде на срещата, защото го предупредих, и по този начин може би му спасих живота. <br /> <strong><br /> - А този свещеник от Австрия, жив ли е?</strong><br /> - Мисля, че да. И ако му се обадят от България и го попитат за този случай, той, като жертва, може и да разкаже подробности за историята с помощите от Виена и как Кирил ги е усвоил &bdquo;за бедните&rdquo; у нас...<br /> <br /> Втория път, когато спасих кожата на Кирил, беше в една черква &ndash; една група хора алтернативници на Пимен от Банско искаха да го разпънат на кръст &ndash; толкова враждебно бяха настроени към него. Това става по времето на изборите на Натанаил за Неврокопски митрополит. Кирил работеше активно за отстраняването на Пимен. <br /> <br /> В другите си дела, какво да ви кажа &ndash; Кирил толкова църковни имоти е разпродал и толкова неизпълнени обещания за пари не е изпълнил, че може и да е правдоподобна версията за убийството му, макар прокуратурата официално да закри случая. Един пример само ще ви дам как работеше той. В едно село, близо до курорта Албена, има църковен имот, който хората решават да го продадат, за да направят църква. Кирил се намесва и прави председател на църковното настоятелство свой човек &ndash; един свещеник от село Българево. Тоя човек продава за жълти стотинки имота на някакви чужденци - украинци, мисля, и те построяват ваканционно селище там. Май че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Генка Шикерова направи по-късно тв репортаж как същият този свещеник си строи луксозен частен хотел</strong></span><br /> <br /> в Българево. Този същият поп аз съм го проучвал в миналото, чуйте за каква история: в Българево имаше приют за момчета-сираци. И една нощ тоя същият Божи служител извежда едно момченце на 13-14 години от приюта и го ползва това малолетно момче да блудства с него! Обаче хора, които са наблюдавали попа, сигнализират на полицията. Хващат перверзника и детето свидетелства срещу него. Ето за такъв човек и Божи служител говорим &ndash; доверено лице на Кирил Варненски!<br /> <br /> Един друг пак свой човек на Кирил пък стреля от амвона на една църква във Варна по дете с пушка! Пълен психопат! И хората се събират, искат да го гонят тоя от църквата, докато не им казват: &rdquo;Как ще го изгоните, бе?! Той е любовник на митрополита!...&rdquo;. Кирил до края си се правеше, че тия неща не са се случвали и че той няма нищо общо с тях&hellip; <br /> <br /> <strong>- Чували ли сте Кирил да има синове?</strong><br /> - Чух, но не знам дали да го вярвам, защото, ако имаше такова нещо, вуйчо му, с когото бях близък, може би щеше да ми каже... Бях близък и с брат му на Кирил, но нито един от двамата не ми е казвал такова нещо. <br /> <br /> <strong>- В предишното ни интервю вие разказахте за времето на т.нар. &bdquo;Златен период на телевизията&rdquo; при Иван Славков, когато сте отговаряли за работещите в медията. Тогава стана дума, че Янчо Таков сам се е вкарал в затвора, но не пояснихте защо... </strong><br /> - Поводът да почнем да разработваме Янчо Таков беше една история с картини и икони &ndash; не с кожусите. Янчо и един много талантлив мошеник - Наско Тасков, който беше редактор в телевизията, а баща му също е бил член на Политбюро на ЦК на БКП, стават приятели &ndash; бързо се надушват, че са от една порода. Някъде през 1982-ра, струва ми се, заминават заедно за Москва, където имат вече създадени връзки с организирана престъпна група търговци на икони и картини. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Руските бандити ги снабдяват с крадени икони </strong></span><br /> <br /> които се водят паметници на културата на бившия СССР. Нашите герои ги слагат тия икони в един куфар и понеже са с дипломатически паспорти, се надяват, че никой няма да ги провери. Качват се на самолета спокойни. Само че братските съветски другари тарикатски решават да проверят какво има в куфарите. Виждат картините и задържат багажа. А нашите вече пътуват от Москва за Франкфурт &ndash; явно там са имали канал да пласират стоката, която се начисляваше на стойност поне 50&nbsp;000 долара. Пристигат Янчо и Наско в Германия и там разбират, че куфарите им ги няма. Веднага се прибират в България и се скатават в апартамента на Наско. Почват да умуват как да се измъкнат от кашата. От КГБ вече бяха пуснали писмо до нашия министър на вътрешните работи Димитър Стоянов, че руснаците са задържали на летището в Москва уникати в багажа на еди-кои си лица и искаха информация за тях. И министър Стоянов пуска до ДС това писмо с резолюция да отговорим спешно на другарите. Само че какъв беше тогава Димитър Стоянов?! &ndash; Кандидат-член на Политбюро. И по тая причина се прави опит по партийна линия нещата да се замажат. От друга страна обаче, все някак трябва да се отговори. По справката за Янчо Таков работих аз. В нея общо взето нямаше една добра дума за него, освен че е син на еди-кого си. Друг колега работеше по справката за Тасков. Докладваме ние двамата с колегата нагоре, началниците ни казват: &rdquo;Добре, събирайте!&rdquo;, и ние събираме. Излезнаха неща, за които никой не беше чувал. Примерно как Янчо, пиян като тараба, е карал и е сгазил една пешеходка &ndash; жената е умряла на място. Само че после се &bdquo;оказва&rdquo;, че някой &bdquo;друг&rdquo; е карал автомобила. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Потулили са случая</strong></span><br /> <br /> Няколко дни след инцидента Янчо Таков излиза на екран във &bdquo;Всяка неделя&rdquo; и безсрамно казва в ефир как от органите на КАТ го били &bdquo;сигнализирали&rdquo;, че шофьори карат пияни и има много смъртни случаи по нашите пътища!!!<br /> <br /> Колкото повече работехме по справките, толкова повече нелицеприятни неща научавахме. От страна на ДС имаше сериозно отношение по въпроса и по задачата се ангажираха все кадърни хора от службите. Прикриването на фактите очевидно ставаше по партийна линия, и с този гръб зад себе си Янчо Таков и Наско Тасков толкова се &bdquo;уплашиха&rdquo;, че месец-два след това заминаха за Турция да купуват кожусите, и там вече се издъниха с едно чисто криминално деяние на синче с татко висш партиен другар. Но като казвам това, искам да отбележа, че баща му Пеко Таков беше голям сладур. Като шеф на ЦКС, правеше едни отчети на края на всяка година, в които признаваше с делови тон: &bdquo;Тая година не можахме да изпълним плана с 1 милион лева, но сега обещаваме, че ще го преизпълним с 1 милион!&rdquo;. На следващата година - пак същото повтаря. И по тоя начин, с обещания, непрекъснато го преизбираха бай Пеко. <br /> <br /> Но да продължа за сина: Янчо и Наско се уговарят с един турчин да ходят и да вземат от него кожуси, да ги продават на българския пазар, а той им казва да му занесат бартер 50 кила кафе, защото в Турция то било много скъпо. Те купуват огромно количество кафе от един магазин в София, товарят го в колата и с още един юнак с тях заминават за Турция. Там заменят кафето за кожусите и се връщат обратно към България. Но на митницата в Свиленград, по предварителна информация, ги чака оперативна група от Шесто управление на ДС, под ръководството на един колега, който почина &ndash; Георги Сандев. Той поисква пълна митническа проверка. Още на границата е документирано престъплението &ndash; колегите честно си свършват работата тогава. Прокуратурата не искаше много да се занимава с тоя случай, но Янчо просто предизвика сам събитията в своя вреда. Той направи една много сериозна грешка, която <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>му изяде главата</strong><br /> </span><br /> За следовател назначиха един човек, който беше спец по Глава първа от Наказателния кодекс - т.нар. престъпления срещу държавата. Пращат призовка на Янчо, той не отива на разпит. Изобщо, държи се по начин: &bdquo;Кой си ти, бе?!&rdquo;. Накрая принудително го завеждат в следствието, но той пак се държи арогантно, при което на следователя му пада пердето и така хубаво изпипва делото, че вкара Янчо в затвора. Затова казах в предишния ни разговор, че Янчо сам се вкара в затвора &ndash; заради арогантното си поведение. Пак ще кажа, че съм горд с работата на много свои колеги от ДС &ndash; имаше честни хора, които работеха съвестно. По партийна линия деформираха нещата. <br /> <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА <br /> <br /> <br /> </strong>