Истинската историята на Ружа – българската биткойн - Пепеляшка

Историята на Ружа – българската биткойн - пепеляшка, се оказа без хепи енд. Но и много поучителна за родната ни младеж. Която днес пълни самолетите за Германия, за да сбъдва европейската си мечта, пише "Стандарт".

Когато преди седмица Луфтханза обяви, че пуска и четвърти полет всеки ден от София за Франкфурт, никой не обърна внимание. Защото голямата новина бе за задържан зад океана българин – Константин Игнатов, който със сестра си - Ружа, преди 6 години кацнали с един от полетите от Германия у нас, за да развият компанията One Coin.

Впоследствие, това се оказа поредната световна пирамида с българска следа, която измами хиляди наивници, разчитали на бързо забогатяване с измислена валута.След ареста на Константин в Америка и мистериозното изчезване на сестра му – някогашната Бизнесдама на България, стана ясно и откъде е първоначалната инвестиция за международната далавера. Парите дошли след измама с предумишлен фалит на немска металургична фабрика, която баща им купил след като през 90-те изнесъл семейството си в Германия.

А печалбата от фирмата човекът години наред влагал в образованието на дъщеря си в най-реномираните колежи и университети във Великобритания. Сигурно е бил много горд с петте й европейски дипломи, както и с факта, че още на 25 години пред името й се появява титлата доктор. Едва ли някога си е представял, че на 37-ия си рожден ден любимата му дъщеря ще акостира на Морска гара в Бургас с 40-метрова яхта за поне 15 милиона долара. На която се качи целият т. нар. бизнес елит за грандиозно парти. Вероятно е бил съкрушен, след като само година по-късно Ружа изчезва безследно, докато куп международни служби я издирват за измама в рамките на милиарди. А присъдата, която я чака, е по-голяма и от най-дългия човешки живот.

Историята на Ружа – българската биткойн- пепеляшка, се оказа без хепи енд. Но и много поучителна за родната ни младеж. Която днес пълни самолетите за Германия, за да сбъдва европейската си мечта.

И за да търси по-добър стандарт за живот, както се твърди в стряскащо социологическо изследване, което излезе тези дни. Оказа се, че 40% от младите имат планове да напуснат страната. Но, според един от авторите на проучването – д-р Петър-Емил Митев, процентът е обнадеждаващ, защото само преди 7 години цифрите били по-песимистични. А сега и патриотичните им нагласи рязко се увеличили.

82-годишният професор може да си вярва, че близо половината от младите хора си стягат куфарите, просто защото са станали граждани на света. Но истината е, че техният избор означава и друго - не искат да живеят у нас. И макар 68% от тях да обявяват, че биха желали да обиколят континента само за 6 месеца, практиката показва съвсем друго. Тези, които търсят неквалифицирана работа навън, не се връщат скоро.

Защо бягат ли? Отговорите също са в проучването. Новото поколение, завършило училище или университет, не иска да повтори живота на родителите си. Търси бърза реализация, европейски доходи и свобода на действията си. Общува малко, прекарва часове пред компютъра.

Не повече от 20 процента от младите четат книги, едва 10 процента спортуват активно. Даже по-нисък е процентът на тези, които се интересуват от политика – едва 7% от тях четат новини от актуалния обществен живот. За сметка на това са блестящо информирани за всички криминални и светски събития.

Каквото и да си говорим, изтървахме го това поколение. С несподелената отговорност и на родители, и на учители. И на власт, и на опозиция. И на русофили, и на русофоби. И на бедни, и на богати. Остава ни само надеждата, че някой ден ще напълнят и самолетите към България. Без да тръгват по пътя на Ружа.

А още отсега да се замислим за тези, които са още в училище. Защото един от въпросите в анкетата е доста показателен. Децата са разочаровани, че техните амбиции за реализация в живота се разминават със съдържанието на учебниците. С други думи – това, което учат, не им помага да сбъднат желанията им.

Така че, докато връзката образование-бизнес е скъсана

нито по-високите заплати за учители, нито санираните училища, нито новите делегирани бюджети за университетите ще донесат промяната.
Ние ще продължим да си говорим за реформи и дуално обучение, а младите ще търсят бъдещето си Европа, напомняйки ни за себе си с патриотични постове на 3 март или 24 май. Константин Игнатов ще остарее в американския затвор. Ружа ще бъде забравена до фалита на следващата финансова пирамида. А Луфтханза ще обяви България за топдестинация.