"Как отивам до гробищата и как се връщам - само Аллах знае! И дечицата ми, и внучетата ми нещо са ми се разсърдили. Не искат ми се обадят, не искат да говорят с мен. Моля се на Господ да отвори гробовете, че да ги видя, ама и той не ме чува. Един изверг почерни живота ни, дишаме с мъжа ми, но и ние сме мъртви", изповядва през сълзи 58-годишната майка и баба, която не може да се радва нито на деца, нито на внуци. И за друго се моли от известно време Фикра Парапанова - да не се премахва най-тежкото наказание "доживотен затвор без право на замяна", пише "Стандарт".
На 4 февруари се навършиха 5 г. от най-кървавата и жестока драма в Осиково. Тогава не само един род, а цялото селище бе почернено от Манчо Панюков, зет на Фикра и съпруг на дъщеря й. Вечерта на най-черната дата в историята на селото мъжът драсна клечката на къщата на тъста си, сякаш пали наръч дърва. А в стаята имаше седем родственици на стопаните. Всички пламнаха като въглени. Веднага след палежа извергът закла с нож като агнета родните си синове - 8-годишния Еди и 6-годишния Иво. От получените тежки изгаряния в пожара съпругата на детеубиеца Биляна по-късно издъхна в &quot;Пирогов&quot;.<br /> <br /> &quot;Този изверг вкара в гроба дъщеря ми и двете златни дечица, после &quot;изкопа&quot; гробове на още 4-ма наши роднини, които си отидоха заради преживения стрес. Искаше и нашата смърт. Тези, които оцеляхме, не знаем на кой свят сме! Пия антидепресанти, хапчета за високо кръвно. Мъжът ми също гълта цяла шепа хапове. А оня злодей, дето няма съвест и сърце, си живее спокойно в затвора, държавата го храни, не похваща никаква работа. Той трябваше да е първият, за който да въведат смъртното наказание! А те искат да отменят и доживотната присъда&quot;, плаче Фикра. Тя призовава тези, които дискутират по този въпрос и от които зависят нещата, за миг поне да се поставят на мястото на почернените съпрузи. <br /> <br /> &quot;На никой не пожелавам това, което ни се случи. Но разберат ли нашата болка, ще са наясно, че вършат грях, дето искат премахването на най-тежкото наказание. Да помилваш крадец, човек, който не е убил, е друго. Но да пуснеш на свобода такива, дето са затрили най-близките си и се заканват да продължат да затриват, е недопустимо&quot;, убедена е Фикра. За такива изверги - само смърт, казва присъдата си съсипаната от мъка жена. Готова е да иска среща и с правосъдния министър, че и до Страсбург да стигне, за да каже своята истина. Да предотврати възможността да се помилват хора, които са убили и пак ще убиват ако са на свобода. <br /> <br /> С мъжа й Мурад гледат по телевизията колко кланета стават из страната, разбират болката на близките на жертвите. &quot;Ако го накажеха със смърт, сигурно нямаше да има толкова много други трагедии. А вместо смърт този убиец звъни по телефона на свои приятели. Казвал, че иска да го пуснат само за 2 ч, &quot;за да очистя и другите&quot;, с децата направил това, което трябвало. Ще изчака 15 г. и ще се върне да мъсти&quot;, така и не казва името на детеубиеца жената. Него дори не го пращат да работи, а е осъден и да плаща кръвнина. Само на тях са към 150 000 лева. &quot;Но ние не му щем парите. Ако някога получим нещо, ще ги дарим. Този самолюбец никога не е мислил да си сложи край на живота. Уби децата си и заспа най-спокойно&quot;, гневят се съпрузите.<br /> <br /> 5 месеца преди кървавото престъпление на зет им - на 9 септември 2008 г., в катастрофа загива и 22-годишният им син. Фикра и Мурад живеят от есента на 2011 г. в къщата, в която се разигра драмата. &quot;Много трудно се съгласих да се върнем тук. Много се карахме с мъжа ми. Но страшните спомени не ме напускаха за ден и в родния ми дом, където бяхме повече от две години и половина. Поне сега сме в другата половина на сградата&quot;, казва Фикра. В края на миналата година Мурад минал на ТЕЛК, пенсията му сега е точно 127 лева Двамата с помощта на роднини гледат и тютюн. Изкарали 350 кг. За повече нямат сили. Чакат да им го платят, за да си върнат заемите към сина и дъщерята на сестрата на Фикра - Биляна. <br /> <br /> &quot;Допълнителна болка ни е, че този изверг си лежи в килията и никой не го кара да работи. Нека поне се труди. Иначе що за наказание е това!?, чудят се те. Често си задават въпроса: Не можехме ли да предотвратим трагедията? Но нямат отговор. Съпрузите признават, че преди драмата зетят им често вдигал скандали, псувал ги, ругаел ги. Дори ги заплашвал с пистолет. Но никой от тях не допускал, че може да посегне на собствените си рожби. &quot;Молим се всеки ден на Аллах по-скоро да отидем при слънцата ни Еди и Иво, при дъщерята и сина. Но насила не се умира. Аллах да го накаже оня, червеите да го изядат, бял ден да не види!&quot;, кълне го Фикра. Тя често сънува внуците и децата си. Чува само гласовете им как викат за помощ. Но не вижда лицата им. Останали са й само снимките. Над тях лее сълзи всеки ден. И се моли никой друг да няма тяхната злощастна съдба.