Майката на Петко редяла молитва срещу куршумите

Майката на стрелеца от Лясковец разказа за разрухата в дома и в живота си след акцията от 14 март, пише "Стандарт". Аз съм в неизвестност. Нямам нищо. Домът ми е разбит. Синът ми е в болница и не знам дали ще оживее. Аз спя в приют и искат да ме вкарат в лудница, това остана от живота ми, казва тя.

За злополучния ден Савова разказа: &quot;Събудих се малко след 5 ч сутринта от шума на трошене и чупене на стъкла&quot;, разказа баба Стефанка. В просъница тръгнала към коридорчето. Синът й спял в стаята с терасата, тя - в столовата. &quot;В коридора, в тъмното, се блъскам в една барета и само викам: &quot;Петко, бягай, майко, те вътре влезли!&quot;. И докато разбера какво става, гледам Петко на земята. Той беше зад мен, само ми каза: &quot;Влизай в кухнята и няма да мърдаш от там!&quot;. <br /> <br /> Останах в кухнята до 9 ч, през цялото време съм стояла права и съм се молила. Вярвам в Бог и през цялото време си повтарях една молитва. Чак около 9 ч дойдоха да ме изкарат със стълба през терасата. Малко преди това Петко ми вика: &quot;Майко, обади се за линейката, че кръвта ми изтече!&quot;. Телефонът е в коридора, аз извиках лекарите, но не ги пуснаха да изнесат Петко&quot;, разказа треперейки 76-годишната жена.<br /> <br /> &quot;Едва когато ме изкараха от къщата, разбрах, че имало и убит полицай. Дали го е убил Петко - аз не мога да кажа, кой е стрелял, нямам представа. Аз оръжие не съм пипала, нито съм стреляла, добре че Петко ме скри в кухнята, иначе и аз щях да съм простреляна. Спомням си само, че видях за кратко синът ми да лежи в локва кръв в коридорчето, там беше пълно с барети с качулки, виждаха се само очите им&quot;, разказва Стефанка. <br /> <br /> Междувременно стана ясно, че адвокатът й, Виктор Костов, обжалва решението на Горнооряховския районен съд, за тройна психиатрична експертиза и настаняването й психиатрията в Церова кория. След резултатите от експертизата магистратите ще решат дали искането е основателно, каза съдия Павлина Тонева.<br /> <br /> Синът й предусетил полицейската атака, радиаторите по прозорците ги сложил ден преди нея. Казал й: &quot;Те знаят, че съм тук, ще ме цапнат първо в главата&quot;. Най-големият му страх бил да не го затворят в Церова кория. &quot;Някой пращаше писма в общината в Лясковец и ме викаха да ги прочета. Там пишеше, че се подготвя изпращането му в Церова кория. Писмата бяха написани на машина и изглеждаха официални, той се уплаши&quot;, признава баба Стефанка.<br /> <br /> Тя разказва, че войната им със съседите започнала през 1994 г., когато подела дела за двора пред кооперацията. &quot;Имам нотариални актове, но пак съседите ми спорят. Започваха да строят, без да питат, след това пускаха и жалби срещу нас. Бързахме да се приберем и да се заключим вкъщи, защото живеехме в страх&quot;, казва Стефанка. През 94-а тя дори се жалвала на президента Желю Желев. Твърди, че от &quot;Дондуков&quot; 2 й отговорили, а съседите им били задължени с прокурорско нареждане да освободят част от спорния двор, защото там бил изходът от първия етаж. &quot;Освободиха го и тогава започнаха мъките за нас.<br /> <br /> Точно на 27 октомври написаха на врата на гаража&quot; &quot;Смърт за вас&quot;. После на 31 декември апартаментът ни бе разбит и ограбен. Като ни извикаха в полицията да си го познаем, дойде да ни вземе линейка от полицията. Закараха Петко в психото в Търново. Един час ни задаваха въпроси и накрая го пуснаха&quot;, твърди бабата. <br /> <br /> Тя каза, че съпругът й се разболял от киста на бъбреците и починал. Относно писмата от сина й, тя казва, че една-две седмици преди фаталния 14 март с Петко са се жалвали на кварталния полицай Стоян Киров. &quot;Някой беше пратил 15 циганчета, които започнаха да хвърлят камъни и да ни чупят прозорците, нека да потърсят кой и защо&quot;, настоява Стефанка.<br /> <br />