Мишената Михаил Наумов убивал мечка с голи ръце
Топченгето с 2 титли "Полицай на годината"
По време на акция началник сектор убийства в Главна дирекция "Криминална полиция" Михаил Наумов разчита преди всичко на силата на ръцете си и чак след това на пистолета. Старши лейтенант Михаил Наумов може да пребори мечка с голи ръце.
<em>Както БЛИЦ вече писа, началникът на сектор убийства в Главна дирекция "Криминална полиция" Михаил Наумов е бил набелязан за екзекутиране. Топченгето е бил в списъка на арестуваните в сряда Любо Къдравия, Чамур, Вачето, като в пъклената завера е участвал и Цар Киро. </em><br /> <br /> <u>В тази връзка предлагаме на вниманието на читателите интересен материал на списание ”Тема”, коригиран незначително.</u><br /> <br /> По време на акция началник сектор убийства Главна дирекция "Криминална полиция" Михаил Наумов разчита преди всичко на силата на ръцете си и чак след това на пистолета. Старши лейтенант Михаил Наумов може да пребори мечка с голи ръце. Не смята това за голямо предизвикателство, защото владее самбо, джудо и всякакви други бойни техники. Той е бивш възпитаник на спортното училище "Олимпийски надежди" и e началник на оперативна група в най-младото звено в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) - сектора "Престъпления по пътищата", създаден през юли миналата година. Тази комбинация на пръв поглед изглежда странно. Но зад гърба си Мишо, както го знаят колегите му, има над 11 години опит като оперативен работник. <br /> <br /> Кариерата му в МВР започва през 1991 г. По това време той е глава на семейство и трябва да се грижи за съпругата и за сина си с 90 лв. заплата. На девет години Мишо имал мечта - да стане астронавт и да полети в Космоса. На 10 години си пожелал да стане толкова силен, колкото батковците, които тренирали самбо в спортната зала на 43-о училище в София. <br /> <br /> Михаил Наумов се оказва най-последователен и продължава единствен образованието си в Средното спортно училище "Чавдар" на ЦСКА, а след това и в Централното спортно училище "Олимпийски надежди". През 1986 г. влиза в юношеския национален отбор, след това в младежкия, а после и в мъжкия. <br /> <br /> След 10 ноември приоритетите на държавата се сменят. Стотици спортисти остават на улицата без професия и без алтернатива. Част от тях започват да се занимават с кражби, рекет, трафик на хора и наркотици. Ражда се митът за "борците". По това време Мишо Наумов вече е от "другата страна на барикадата".<br /> <br /> "Срещнах мой приятел, който също като мен беше състезател по борба навремето, но реши да завърши Средното милиционерско училище в Пазарджик. Заприказвахме се и той ме посъветва да се ориентирам към някоя по-стабилна професия, тъй като спортът е до време. Послушах го и си подадох документите в Трето районно управление. Не вярвах, че ще ме одобрят. След два месеца - за мое най-голямо учудване, ми се обадиха и ми предложиха работа в група "Охрана на обществения ред". Така постъпих в системата", разказва Наумов.<br /> <br /> През 1992 г. става младши районен инспектор, а през 1993 г. - помощник оперативен. Докато Мишо Наумов се придвижва нагоре в кариерата си, Васил Илиев, Пенчо Младенов и още няколко борци основават групировката ВИС, а възпитаникът на ловешкото спортно училище и европейски шампион по борба Стефан Мирославов-Крушата е застрелян. "Не знам защо започнаха да наричат тези хора "борци". Във ВИС имаше само няколко души, които са се занимавали с този спорт. Образът, който се наложи в общественото мнение за бореца, беше на дебеловрат мъж с ниско чело и къса подстрижка. <br /> <br /> Аз никога не съм изглеждал по този начин", разграничава се Мишо. През 1996 г. той получава за пръв път отличието "Полицай на годината". През 1997 г. се премества в сектор "Убийства" към СДВР, а през 1998 г. отива в новосъздадения сектор "Грабежи". Сред случаите, по които работи, има жесток побой над виетнамска гражданка. Колегите му смятат, че шансовете да се заловят извършителите са минимални. Виетнамката се занимавала с търговия на едро в складовата база "Илиянци". Една сутрин излиза от блока в жк "Зона Б-5", където живее с приятеля си, и се запътва към автомобила си. В чантата си носи 20 хил. DM, с които имала намерение да купува стока от Турция. На паркинга е заобиколена от няколко души, които я пребиват жестоко. Жертвата се оказва жилава и се бори с нокти и зъби да спаси чантата си. С обезобразено лице, счупена челюст и строшен нос виетнамката преследва нападателите си до бул. "Ал. Стамболийски", за да види как се качват в автомобил, който ги чака там. Кръвта се стича в очите й, но тя все пак успява да запомни част от регистрационния номер. Опитва се да го запише на салфетката, която са й подали, за да избърше лицето си. Тогава към нея се приближава добре облечен мъж: "Госпожо, този номер, дето го записахте, не е верен. Аз запомних цифрите и ще ви ги кажа." След което й дава съвършено друг номер. <br /> <br /> Инстинктът на Мишо Наумов му подсказва, че присъствието на този мъж не е случайно. Оказва се, че това е главатарят на банда, която работела за Иво Карамански. Полицаят се съсредоточава върху частта от номера, който виетнамката е запомнила, и проверява стотина автомобила в София и близо 500 в страната. По метода на изключването накрая остават десет. Единият е собственост на жена в жк "Люлин", чийто син е регистриран като наркоман. "Поканих го на разговор и след два часа той си призна, че е участвал в побоя над виетнамката. Установи се, че има участия и в друг грабеж, при който жертвата е била заплашена с оръжие. Хванахме се за тази следа. Впоследствие открихме, че групата, чийто шеф е Румен Чеченеца (известен още като "Люлинския бос"), се е специализирала в грабежи над търговци от виетнамски и китайски произход", разказва Наумов. <br /> <br /> При друг грабеж, който разкрива, бандитите са проучили внимателно навиците на семейство от "Овча купел". Изчакват мъжа да излезе на работа в 7.30 ч и звънят на вратата. Съпругата му отваря, като си мисли, че е забравил нещо. Нападателите опират нож във врата на майка й, за да признае къде си държат парите. Десет минути на стълбите се води борба, като жената е блъсната от площадката и си чупи крака. Никой от съседите не реагира. При разпитите по-късно се установява, че повечето са си били вкъщи по това време. <br /> <br /> През юли 2003 г. в СДВР е създаден нов сектор "Престъпления по пътищата". Причината са зачестилите нападения по магистралите. Ст. лейт. Наумов става началник на оперативната група. Годината е много силна за него и колегите му. Мишо Наумов се изявява и на тепиха - на световните полицейски игри в Барселона завоюва бронзов медал в борба класически стил. Отличава се и на световните игри за полицаи в Бретон, Франция. В края на годината получава за втори път отличието "Полицай на годината", което възприема по-скоро като задължение - към хората, които са му оказали доверие и са го номинирали.<br /> <br /> Покрай него много служители на СДВР са се запалили и по самбото. "Спортът те учи на много неща, които са полезни в живота.<br /> <br /> Възприемам професията си като вид спорт, защото там има няколко основни неща: трябва да си в добра спортна форма и да имаш желание за усъвършенстване. Това ти дава хъс във всяка сфера на живота. Стремя се да се развивам в професията си, за да мога да съм една крачка преди престъпниците. Никога не забравям, че те не стоят на едно място", споделя ст. лейт. Мишо Наумов.<br /> <br /> Официално работното време на полицая е от 8 до 17.30 ч. Но съпругата му знае, че вечерята се сервира по-късно, защото той почти винаги закъснява. Често се налага да му претопля снощната манджа, тъй като с колегите му са работили цяла нощ. Каквито и ангажименти да има обаче, три пъти седмично ходи на тренировки. "Спортът е залегнал в СДВР, но за съжаление много малко полицаи го практикуват. Повечето колеги се оправдават, че нямат време, но това по-скоро се дължи на липса на желание", казва Наумов. <br /> <br /> Мишо Наумов не може да си спомни при коя акция е бил най-напрегнат. "Тренирани сме да мислим оптимално бързо. Няма време за емоции какво би могло да се случи. Отрицателната енергия ни връхлита след, а не по време на акцията. Виждал съм колеги, които побеляват буквално за часове след напрегната ситуация. Зависи много и от това кой каква емоция влага в работата си", казва полицаят-борец.<br />