МВР шеф: Лара е в шок от драстичната промяна

Вече десети ден отвлечената Лара е в неизвестност. Дъщерята на Евелин Банев - Брендо, сочен за наркобос, беше похитена пред дома си на 5 март към 7,30 ч. сутринта от маскирани бандити. Те още не са поискали откуп. Неделчо Стойчев, директор на Института по психология към МВР, заяви пред "Монитор", че 10-годишното момиче вероятно преживява голям шок в момента.

<strong>- &nbsp;Г-н Стойчев, като професионалист какво бихте казали на майката на отвлечената Лара?</strong><br /> <br /> - Това е много деликатна тема, по която не мога да говоря. Единственото, което бих я посъветвал, е да не губи надежда.<br /> <br /> <strong>- Чисто психологически какво преживява в момента похитеното 10-годишно дете?<br /> </strong><br /> - Отвличането безспорно е огромен шок. Има травми, които хората само могат да ги маскират, без да ги преодолеят. Да се надяваме, че при Лара нещата ще бъдат в по-лек вариант. Големият проблем в момента е драстичната промяна, която тя преживява. Изведнъж е изведена от познатата є обстановка и е вкарана в неизвестността. Това са неща, които независимо на колко си години травмират много сериозно.<br /> <br /> <strong>- Вие и вашите колеги участвахте в разкриването на зверското убийство на бременната Петя преди седмица. Преди това работихте и по убийството на Ники, който беше разчленен заради две пити кашкавал. Какви са общите психологически черти на хората, които извършват подобни убийства?</strong><br /> <br /> - Това са хора с примитивна ценностна система. За тях човешкият живот не е значим. Вероятно това е следствие от начина, по който са израснали, и в повечето случаи това е свързано с липсващ баща. Според теорията майката е човекът, който дава любов, грижа и създава уют на децата, докато бащата е този, който създава правилата и следи за тяхното спазване, казва кое е добро, кое лошо, кое е правилно и кое не трябва да се прави. В повечето подобни убийства извършителите са израснали в непълни семейства, с дефицит от ясни послания за допустимото и недопустимото в човешките отношения. Извършителите на такива убийства са хора, които не искат да се ангажират трайно с нищо и да полагат системни усилия, за да успеят да получат придобивки от живота. Те търсят лесен и бърз начин да успеят в неща, за които останалите се трудят цял живот. Това са хора с различна ценностна система от общоприетата, с размити граници във взаимоотношенията и с неясни разбирания за добро и зло.<br /> <strong><br /> - Какво провокира тези на пръв поглед безсмислени убийства?</strong><br /> <br /> - В живота на хората има табута &ndash; не убивай, не кради, не лъжи, за подобни извършители тези максими не важат. Не мога да кажа обаче дали това е резултат само от разпада на ценностната система на обществото през годините или само семействата са виновни. Вероятно е някаква комбинации от фактори. Освен тези емблематични случаи в страната има още много такива на пръв поглед &bdquo;безсмислени убийства&rdquo;, в които не може да се открие някакъв ясен мотив. Тези безсмислени убийства показват душевната празнота на извършителите. За тях човешкият живот е тотално обезценен. В случая с Петя двамата са разказали при разговорите си с колегите, че им станало скучно, трябвала им промяна, затова са я убили. Това е нещо, което дори самото му изричане е шокиращо. И в същото това време те мислят, че няма да има възмездие нито в съдебен, нито в чисто човешки аспект. Видели са как извършители на много по-тежки престъпления са на свобода и формират чувството на безнаказаност, че може да им се размине. Тези убийства са свързани с вътрешните проблеми на извършителите, с тяхното его и травмите им. Всички, които извършват насилие, самите те са били жертви. Жертвите на насилие обикновено стават насилници. Казваме, че има немотивирана жестокост, но тя е немотивирана от наша гледна точка, ако се разровиш надълбоко, винаги се стига до съответния мотив. Трябва да подчертая обаче, че не всеки, който е преживял насилие, после става убиец. Това не трябва да се абсолютизира.<br /> <br /> <strong>Има ли индикации, по които можем да разпознаем такива убийци?</strong><br /> <br /> Трудно е да се посочат универсални признаци за разпознаване на такъв тип убийци. За някой разкрит убиец хората са склонни да казват &shy; &bdquo;този ли, той е изрод&rdquo;, слагат му етикети, с които категорично се разграничават от него. Истината е, че хората, които извършват убийства, са като нас. Има много случаи, при които техните приятели, комшии казват, че той не може да извърши подобно нещо, много добро момче е и на мравката път прави. И това е израз на отказа на колективното съзнание да приеме, че всеки от нас може в определена ситуация да отнеме човешки живот. Това са обществените и индивидуални защити от страховете ни, че можем да приличаме на &bdquo;лошите&rdquo;. Има една книга за човешкото поведение и за разпознаване на симптомите, които представляват заплаха. Тя се нарича &ldquo;Изкуството да се страхуваш&rdquo;. В нея пише, че много често за хората, които извършват насилие, има индикации в тяхното поведение, които се пренебрегват от другите.<br /> <strong><br /> - Какви са тези индикации?</strong><br /> <br /> - Мога да дам един пример. Мъж харесва жена, намира є телефона и започва да є звъни всеки ден. Тя му отказва среща. Един, два, три пъти. Той обаче продължава и не се съобразява по никакъв начин с отказа є. Именно нежеланието на един такъв човек, когато му кажеш &bdquo;не&rdquo;, да престане и да приеме факта, че е нежелан, е много важен индикатор, че този човек има вероятност да упражни насилие. Човек не трябва да пренебрегва тези индикации. Когато интуитивно усети заплаха, не трябва да я пренебрегва. Но социумът, културата, възпитанието карат хората понякога тези инстинктивни сигнали на заплаха да ги пренебрегват. Казваш си &shy; този е добър, нищо че има такива сигнали, той не може да го направи. Човек никога не трябва да пренебрегва усещането си, интуицията.<br /> <br /> <strong>Напоследък станаха и няколко убийства, при които бащи избиха целите си семейства. Могли ли са жертвите да предотвратят трагичния край?</strong><br /> <br /> - В тези случаи причините винаги са свързани с взаимоотношенията в семейството. Това е много лична тема. За да се стигне до подобна трагедия, историята преди това е дълга. Най-вероятно е имало проблеми, които се прикриват, и такива, на които не им е било обърнато внимание. Много често има размяна на роли в самото семейство. И на този, който е поел неприсъщата му роля, в един момент капката прелива чашата. Това са късосъединителни реакции, но винаги имат дълга история преди това. И за тези семейства казват колко са били щастливи, колко са се разбирали. В такива семейства обикновено има тайна, която е нелицеприятна, разгласяването є би довело до дамгосване на семейството. Често се случва децата, които са насилвани, да не казват на никого, защото мислят, че така ще разрушат семейството или ще навредят на родителите си. От друга страна родителите, ако имат тайна, не я изнасят с основния мотив &bdquo;какво ще кажат хората&rdquo;. И колкото по-лошо нещо има в семейството, толкова тайната е по-голяма. Ако тайната излезе навън, има някакъв шанс да се избегнат такива трагедии. Когато нещо е тайно, то стои под похлупака, дори да знаеш, че съществува, не му знаеш точните параметри, не можеш да предприемеш нищо адекватно. Когато има насилие, то трябва да се афишира и извършителят да бъде респектиран.<br /> <strong><br /> Почти ежедневие станаха престъпленията, извършени от психичноболни хора. Решим ли е този проблем?<br /> </strong><br /> - Проблемът е в нарушаването на системата за помощ на психичноболните. Не става въпрос само за липсата на диспансери, но преди имаше по-добра система. Сега има дори случаи на психичноболни, които искат да се самоубиват или тероризират съседите и не може да се предприеме нищо, преди той или негов близък да го заяви в прокуратурата. Един човек, който е психичноболен, няма съзнание за това, а неговите роднини много често са с него и няма да отидат да го предадат. Психиатричната помощ трябва да бъде системна, да се знае кой е болен, кой не е, кой се нуждае от лекарства, кой не и някой да следи за това. Когато един психичноболен извърши убийство, той не го съзнава и обикновено го намират на местопрестъплението. Има случай примерно психичноболен иска да се самоубива, успяваме да го убедим да слезе оттам, откъдето иска да скочи, откарват го и вместо да го лекуват, на следващия ден го пускат и той отива и се хвърля. Просто трябва да се възстанови системата на психиатричната помощ.&nbsp;/БЛИЦ