Над 100 българи са държани като роби в Швеция

Жената е била една от робините, отведени и държани в плен от ромски клан от групата на калайджиите копанари от България. В плен на неизвестно място продължават да бъдат двете сестри на Албена &ndash; Стефка и Сийка.<br /> <br /> В понеделник Албена и 46-годишният й съпруг се прибрали в родния си град Шумен след дръзко бягство в края на миналата седмица. Двамата били от късметлиите, за които посолството ни в Стокхолм все още имало средства да купи самолетни билети за България. Неколкостотин души, освободени от принудителен труд, се намират в района на мисията ни, вероятно още толкова са в плен в отдалечени горски местности. Всички те са били подмамени от ромски ганг с обещания да изкарат добри пари от бране на боровинки.<br /> <br /> Албена и Мариан &ndash; Моцо са от първата група измамени, на които посолството в Стокхолм купило билети за връщане на 21 юли т.г. след 2 седмици митарства в Швеция. Албена вече си гледа трите дъщери и внучето в полусрутена къща в ромската махала на Шумен. Моцо е излязъл из града да търси някаква работа и да донесе нещо за ядене вечерта.<br /> <br /> &bdquo;Ний сме, както гледаш, бедни, господине, нямаме работа, помощи не вземаме, имаме само детски и от тях живеем&rdquo;, разказва Албена в най-вътрешната от приличащите на килии стаички в къщата. Жената обяснява, че в началото на юли й се обадила по-голямата й сестра Стефка. Тя и друга от сестрите &ndash; Сийка, тръгнали по-рано, а на 6 юли в Шумен се появил микробус, който събирал мераклии за гурбет по къщите. &bdquo;Щяло да се берат боровинки, по 6 евро на щайга плащали. Аз мислех - щайга като нашите за ягоди. Помислихме с моя мъж, че ще направим пари&rdquo;, обяснява Албена.<br /> <br /> След като минали няколко държави, двата микробуса от Шуменско, в които пътували общо около 30 души, пристигнали един късен следобед в гориста местност в Швеция. &bdquo;Видяхме къщички в гората, бунгала, сложиха ни 14 души в една стая три на три метра<br /> <br /> Уморени, гладни, жадни, не знам къде ни закараха, ние сме неграмотни и не разбираме.&rdquo; Още с пристигането &bdquo;работодателите&rdquo; им казали, че трябва да излязат в гората да берат боровинки. Десетки като тях пъплели из гората с огромни касети, по 14 килограма вместимост едната, и изнемощели събирали боровинки. Надзиратели вървели сред работниците и ако някой се оглеждал, биели с палки и камшици.<br /> <br /> Все едно роби, господине &ndash; разревава се като дете, докато разказва, Албена. Тя си помислила, че жива от това място няма да се върне. Страда от анемия, мъжът й има болно сърце. Искахме да се обесим там. &bdquo;Като видях каква е работата, казах на хората: болни сме, може да умрем тука. А те: &bdquo;Не, вие сте дошли тука да работите, сега 3-4 месеца ще работите без пари. Ако се опитате да избягате, ще ви изядат тука или диви кучета, или вълци.&rdquo; Започнали да берат, но Албена и Мариан се чудели как да избягат. Прибрали ги в бунгалото по тъмно и им хвърлили вътре един хляб на 14 души.<br /> <br /> През нощта не могли да измислят нищо. На другия ден ги изкарали на разсъмване пак на боровинките. Направили няколко каси с боровинки, без храна, без вода. Хора на организаторите дебнели работниците да не кривнат и да работят както трябва. &bdquo;Аз рева, а идва един, удря ме и вика &ndash; защо плачеш, тука деца няма, работи! Тогава моят мъж вика &ndash; мълчете, трайте и правете каквото ви казват, яжте боровинки, да имате сили.&rdquo; Като обрали &bdquo;участъка&rdquo;, където бил лагерът, босът, 43-годишният Мишо, наричан още Мишел, казал, че ще ги води на друго място. <br /> <br /> <br /> Нашенците решили, че ще бягат - сега или никога. Планът бил на Мариан. &bdquo;Ей, Мишел, гладни сме, жадни, дето работихме, хайде пари не искаме, но поне на жените един хляб вземи.&rdquo; Мишел натоварил 16 души в един бус и ги закарал в най-близкото градче до супермаркет. <br /> <br /> Мариан извикал на хората да бягат. Те хукнали във всички посоки, а Албена припаднала. Наблизо имало църква. Местни хора се обадили в полицията, оттам им казали да помогнат на бегълците, защото полицейските екипи спасяват в момента други избягали българи. После дошла полиция с преводач. Разпитвали ги цяла нощ, арестували 43-годишния Мишо и върнали на робите му личните карти. Ромите първо се качили на влак за Стокхолм, но още на първата гара ги свалили, защото били без билети. Пак се качили и пак ги свалили - и така, докато за два дни стигат до нашето посолство в Швеция.<br /> <br /> &bdquo;Помогнаха ни нашите хора, нахраниха ни&rdquo;, казва Мариан. Купили им билети за самолет до София през Виена, но преди това и Албена, и Мариан подписали декларации, че трябва да възстановят на държавата транспортните разходи, след като се приберат.<br /> <br /> &bdquo;Даже не пише колко струват билетите. Сигурно е много пари със самолет, как ще ги плащаме? Какво ще стане с нас сега? Ами с моите сестрички?&rdquo; &ndash; изстрелва въпрос след въпрос Албена. Когато си тръгвала от Стокхолм, казала, че сърцето й трепери и не може да си тръгне без Сийка и Стефка. &bdquo;Викам, може да ги убият, да им направят нещо. А полицаите казват: &bdquo;Тръгни си спокойно, прибери се при децата си, ние ще ги намерим.&rdquo; Албена разказва, че сестрите й са успели да скрият един телефон и се чуват от време на време, но не знаят къде са из Швеция. /БЛИЦ<br /> <br />