Без изненади и напълно очаквано, Върховният касационен съд (ВКС) отказа възобновяване на делото за условно предсрочно освобождаване на австралиеца Джок Полфийман, осъден за убийството на студента Андрей Монов.

Позорното освобождаване на австралиеца повече от 6 години преди да изтърпи наложеното му наказание стана на 19 септември м.г., с любезното съдействие на състав на Софийския апелативен съд (САС) с председател Калин Калпкачиев и членове Весислава Иванова и Виолета Магдалинчева. Казусът предизвика вълна от обществени реакции, в това число и протест с искане за преразглеждане на решението на въззивния съд, пише "Правен свят".

Това наложи намесата на бившия главен прокурор Сотир Цацаров, който изпрати случая във ВКС и поиска възобновяване на делото за предсрочното освобождаване на Полфрийман и разглеждането му от друг състав на съда. Основният му аргумент бяха публично известните контактите между председателя на съдебния състав и ръководител на политизирания Съюз на съдиите в България Калин Калпакчиев и съдията – докладчик Весислава Иванова с Българския хелзинкски комитет (БХК).


 „Съдия Калпакчиев е награждаван в ежегодно провеждани конкурси "Човек на годината", организирани от БХК, а съдия Весислава Иванова е включена в авторския колектив на годишния доклад на БХК за 2016 г. Сами по себе си, такива контакти с неправителствени организации не са укорими.

В конкретния случай обаче, те обуславят основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 НПК на председателстващия въззивния състав и на съдията – докладчик.

При липса на процесуална активност по чл. 31, ал. 1 НПК, те представляват нарушение от категорията на съществените, по смисъла на чл.348, ал. 2, т. 3 от НПК, което е основание за отмяна на постановения съдебен акт",
 мотивира искането си Цацаров.

Вторият аргумент на бившия главен прокурор да поиска възобновяване на делото беше твърдението, че актът, с който съставът на Калпакчиев е трябвало да се произнесе, е трябвало да бъде не „определение“, а „решение“.

Повече от 8 месеца, след искането на Цацаров, който вече дори не е в съдебната система, върховните съдии Жанина Начева, Бисер Троянов, Надежда Трифонова обаче се произнесоха, че безспорно актът, постановен от състава на САС, е трябвало да бъде определение. Именно това става и единствен повод съставът на ВКС да остави без разглеждане искането на бившия главен прокурор и да прекрати делото по него.

„Когато са налице предпоставките по чл. 70, ал. 7, изр. 1 НК осъденият, условно предсрочно освободен, изтърпява неизтърпяната част от наложеното наказание.

В хипотезата на чл. 70, ал. 7, изр. 2 НК на съда е предоставено правомощието за преценка по конкретното дело (да не бъде изтърпяно, или да бъде изтърпяно изцяло или отчасти).

В чл. 70, ал. 8 НК е уредено изтърпяването на наказанието по ал. 5. Ревокирането става с присъдата за новото престъпление или с определение при условията, предвидени в чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК. Такъв е императивно установеният в закона ред. Затова няма никакво основание да се приеме, че волята и разумът на законодателя са били чрез вида на въззивния съдебен акт да се допусне възобновяване на производството. Следователно актът, с който въззивният съд е бил длъжен да се произнесе, е определение.

Искането за възобновяване на делото се явява процесуално недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството – прекратено“, 
пишат съдиите Начева, Троянов и Трифонова.

Освен подробния анализ на закона, според който актът на САС безспорно е „определение“, върховните магистрати не анализират данните за конфликт на интереси на председателя на състава Калин Калпакчиев и колежката му Весислава Иванова, изнесени от Цацаров. Последното е напълно нормално, особено предвид факта, че казусът е в полезрението на Инспектората на Висшия съдебен съвет (ИВСС).

Определението на ВКС в случая не се явява изненада за никого, като фактът, че председателят на съда е именно Лозан Панов вероятно също не е без значение. Панов и до днес е един от най-горещите защитници на всички „каузи“, свързани с политизирания ССБ, като не по-рядко се оказва в пълно единомислие и с тезите, развивани от БХК.

Калин Калпакчиев, който пък бе част от предходния състав на ВСС заедно с Панов, бе най-силният му поддръжник и вечен спътник по всички политически семинари, конференции и лекции.

В случая обаче не толкова окончателното определение на ВКС буди възмущение, а позорното мълчание на членовете на състава на САС Калин Калпакчиев и Весислава Иванова относно очевидните предпоставки за отвод, който двамата трябваше да си дадат по делото „Полфрийман“.

Срамна е и пълната липса на отговорност, която двамата съдии демонстрират, особено след като не отричат близките си отношения и връзките си с БХК. Единственото в случая, което може да се очаква от тях в оставащия 1 месец на Лозан Панов като стопанин на Съдебната палата, е да бъде организирано заснемането на нов видеоклип в сградата, само че този път не с участието на полуголи момичета и въоръжени гангстери, а директно в защита на правата на убийците.